7 Р Е Ш Е Н И Е№ 43гр. София, 09.05.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря Петя Петрова, като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. № 881 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма] срещу решение № 2227 от 02.12.2013г. по гр. д. №2324/2013г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение №2288 от 26.03.2013г. по гр. д. №12559/2009г. на Софийски градски съд, І г. о., 11 състав, в частта, с която всеки от предявените искове от О. А. Х. и С. Х. Х. срещу ЗК [фирма] е отхвърлен за разликата от сумата 75 000 лева до сумата 100 000 лева, и вместо това ЗК [фирма] е осъдено да заплати на всеки от ищците О. А. Х. и С. Х. Х. допълнително обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния син В. С. Х., настъпила на 14.06.2006г., в размер на 25 000 лева, заедно със законна лихва, считано от 14.06.2006г. до окончателното й заплащане.

В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно и необосновано в обжалваната му част. Касаторът поддържа, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл. 223 от КЗ отм., като не е съобразил функционалния характер на отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от отговорността на водача на автомобила, както и обстоятелството, че заявените вреди не са претендирани при условията на ексцес. Поддържа становище, че претендираните по иска срещу застрахователя...