О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 833
гр. София 25.06.2015 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр. дело № 1337/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Л. Г., в качеството й на повереник на А. П. П. против решение от 16.12.2014г., постановено по в. гр. д. № 338/2014 г. на Окръжен съд-Монтана, с което е потвърдено решението от 16.10.2014 г. на Районен съд-Монтана, с което е обявено за нищожно споразумението, сключено между А. П. П. от [населено място], област М. и адв. С. Г., в качеството й на назначен особен представител на Г. П. П. от [населено място], област М. по гражданско дело № 511/2013 г. на Районен съд – Монтана, в частта му, с която жилището в [населено място], [улица] предоставено за ползване като семейно на А. П. П. и без дължим насрещен наем, както и в частта, с която Г. П. П. е осъден да заплаща месечна издръжка за непълнолетно дете в размер на 140 лв., като противоречащо на закона
. В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост на въззивното решение и неправилност поради противоречие с процесуалния и материалния закон и необснованост – основания по чл. 281, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.Претендира разноски.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи бланкетно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните материалноправни въпроси, формулирани в т. І от приложеното изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК: 1/ Как следва да бъдат определяни рамките на представителната власт на особения...