Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Х. ЧЛЕНОВЕ: П. П. А. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от председателя Г. Х. по административно дело № 1090 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Българска народна банка срещу Решение № 6890 от 22.11.2021 г., постановено по адм. дело № 11499/2020 г. по описа на Административен съд София-град и частна жалба срещу Определение № 9785 от 09.12.2021 г. постановено по същото дело.

Българска народна банка, чрез процесуалния си представител адв. М. В., обжалва решението в частта, с която е осъдена да заплати на Д. В. сума в размер на 5 624. 60 лв., представляваща обезщетение за понесени имуществени вреди в размер на законната лихва върху сумата от 196 000 лв. гарантирано вземане по депозит в Корпоративна търговска банка АД в несъстоятелност за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното плащане, с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и със задължителното тълкуване на Директива 94/19/ЕО, дадено от Съда на ЕС - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли предявения срещу нея иск. Претендира разноски пред двете инстанции.

Ответната страна - Д. В., чрез пълномощника си адв. М. Ч., в писмена защита, излага съображенията си за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение в оспорената му част. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Частната жалба на Българска народна банка срещу Определение № 9785 от 09.12.2021 г. постановено по същото дело по описа на Административен съд София-град е в частта, с която е отхвърлено искането за заплащане на адвокатско възнаграждение по делото с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон. Позовава се на Определение № 2 от 20.04.2021 г., постановено по ТД № 1/2019 г. от Общото събрание на съдиите от І и ІІ колегии на ВАС и ГК на ВКС и чл. 10, ал. 4 ЗОДЗОВ и моли да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него да бъде постановено друго, с което да се уважи искането за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалба и предлага обжалваното решение и обжалваното определение да бъдат оставени в сила.

Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната и частната жалба са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което са процесуално допустими.

По същество са неоснователни при следните съображения:

Производството пред Административен съд Софи-град се е развило по предявения, от Д. В. срещу Българска народна банка, иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в размер на 8 627. 97 лв., представляващи законната лихва за забавено изплащане на гарантираното вземане от 196 000 лв. в периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на образуване на делото до окончателното му изплащане.

С решението си, в обжалваната му част, първоинстанционният съд е осъдил БНБ да заплати на Д. В. сумата в размер на 5 624. 60 лв., представляваща законна лихва за забавено плащане на гарантираното вземане от 196 000 лв. за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2017 г. - датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане.

Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно.

От доказателствата по делото е установено, и не е спорно, че на 18.03.2013 г. ищцата е сключила с КТБ АД безсрочен рамков договор за платежни услуги за потребител, с анекси към него. Съгласно удостоверение от Корпоративна търговска банка АД към 20.06.2014 г. Д. В. е титуляр на безсрочен депозит в лева, който към 20.06., 30.06. и 25.07.2014 г. възлиза на 205 637. 30 лв. По сметката са начислени лихви в размер на 1 896. 43 за периода от 30.06 до 06.11.2014 г.; 1 494. 24 лв. за периода от 25.07. до 06.11.2014 г. и 1 464.65 лв. за периода от 26.07. до 05.11.2014 г.

Не е спорно също, че с решение № 73 от 20.06.2014 г. Управителният съвет на БНБ поставя КТБ под специален надзор за срок от три месеца; на 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ; на 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките започва изплащане на гарантираните влогове и гарантираният размер от влога на ищцата в размер на 196 000 лв. е изплатен.

При тази фактическа установеност извода на първоинстанционния съд за частична основателност на предявения иск за обезщетение на претърпените от ищцата имуществени вреди, произтичащи от несвоевременно изплащане на гарантирания размер на вложенията й в КТБ е обоснован и законосъобразен.

Искът за вреди се основава на неприлагане, от страна на БНБ, на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период и до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателство. Съгласно текста: неналичен депозит означава депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато е налице едно от следните обстоятелства: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми.

С оглед задължителната и директно приложима на територията на Р. Б. в случая разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 (Директивата) БНБ в качеството си на надзорен, по отношение КТБ, орган е дължала активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за неналични депозити, от който момент текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните максимални размери.

В случая е налице незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон в намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директивата задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в КТБ. Още на 20.06.2014 г. (датата, на която БНБ е поставила КТБ под специален надзор) ответникът се позовава на изчерпване на ликвидните средства на Корпоративна търговска банка, т. е. още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ, от която дата следва да се определи и първия възможен достъп на вложителите до гарантирания размер на депозитите им. БНБ не може да бъде оправдана за това, че не е приложила норма на правото на ЕС с директен ефект, само защото Директивата не е била правилно транспонирана и съответно БНБ не е била изрично определена от българския законодател за съответния компетентен орган.

В случая, постановявайки Решение № 73/20.06.2014 г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, основаващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, 3, буква i от Директивата, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение на банката. Не е спорно, че към 20.06.2014 г. КТБ не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си. Видно от решението на УС на БНБ Корпоративна търговска банка не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити. Въпреки това решение за обявяване неналичност не е взето. Едва на 06.11.2014 г. със свое решение БНБ отнема лиценза на КТБ, на който акт се основава последвалото изплащане на гарантирания размер на депозитите от 04.12.2014 г. при приложението на чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.).

Следва да се вземат предвид и постановените в хода на производството по делото решения на Съда на Европейския съюз по дело С-571/16 и С-501/18, постановени по преюдициални запитвания по дела със сходен предмет.

За да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура само от три стъпки: 1) компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2) в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3) схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение.

Обстоятелството, че ЗГВБ (отм.) обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно тъй като, както е приел СЕС в т. 1 от диспозитива на решението по дело С-571/16, разпоредбите на чл. 1, 3 и чл. 10, 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите. Изискванията на директивата са да не се възпрепятства бързото изплащане като удължаване на императивните срокове може да се извършва само при изключителни обстоятелства.

Налице е в случая неизпълнение на парично задължение, основаващо търсените вреди от забавено плащане, в размер основан на законната лихва върху дължимата сума за периода на забава.

В настоящият случай, вредата за ищцата се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 196 000 лева. Настоящия състав следва да отбележи относно началната дата на периода, че срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, буква i от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент действително БНБ е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 ЗГВБ, при вземане на дължимото се решение по чл. 1, 3 i) в петдневния срок т. е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г., ищцата започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита на ищцата липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014 г. 05.11.2014 г.

Неоснователни са доводите на касатора за липса на претърпени вреди, поради това, че на ищцата е начислявана договорна лихва от КТБ. В хода на производството по делото БНБ е формирала изрично възражение, че до датата на изплащане на гарантирания размер на влоговете, КТБ е начислявала договорна лихва върху депозита на ищеца, съответно, че в изплатения му размер от 196 000 лева, е включена както главница, така и договорна лихва за периода 30.06.2014 г. до 06.11.2014 г. Видно обаче от представеното по делото писмо от КТБ с изх. № 1094 от 14.06.2021 г. банката не може да удостовери каква част от изплатените от ФГВБ представлява главница и каква лихви, като салдото на депозита към 06.11.2014 г. е 19 838. 75 лева.

Размерът на обезщетението, основан на нормативно определената законна лихва върху сумата 196 000 лева за периода 26.07.2014 г. 05.11.2014 г. и съгласно заключението на назначената по делото и приета от съда ССчЕ възлиза на сума в размер на 5 624. 60 лева. Ето защо обжалваното решение в частта му, с която е уважен предявения иск за тази сума и период като правилно следва да бъде оставено в сила.

По отношение на частната жалба:

Частната жалба на Българска народна банка срещу Определение № 9785 от 09.12.2021 г., постановено по делото е неоснователна.

С определението, постановено в производство по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК, съдът е отхвърлил искането на Българска народна банка за изменение на Решение № 6890 от 22.11.2021 г., постановено по адм. дело № 11499/2020 г. по описа на Административен съд София-град в частта за разноските като е приел претенцията за неоснователна.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ (в редакцията съгласно изм. и доп., публ. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е неприложима в конкретния случай, доколкото съгласно 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, този закон се прилага за предявени искови молби, подадени след влизането му в сила, а исковата молба е подадена преди това на 21.06.2017 г.

Съгласно приложимата правна уредба - чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ (в относимата редакция) не се предвижда ищецът да дължи на ответника заплащане на разноски и възнаграждение за процесуално представителство, поради което правилно съдът е приел, че не е налице основание на БНБ да бъде присъдена претендираната сума за процесуално представителство.

Определението в тази му оспорена част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените по делото разноски, за които е представен надлежно списък по реда на чл. 80 ГПК е основателна и следва да бъде уважена в размер на 600 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6890 от 22.11.2021 г., постановено по адм. дело № 11499/2020 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 9785 от 09.12.2021 г. постановено по адм. дело № 11499/2020 г. по описа на Административен съд София-град.

ОТХВЪРЛЯ искането на Българска народна банка за присъждане на възнаграждение за адвокат по делото.

ОСЪЖДА Българска народна банка ДА ЗАПЛАТИ на Д. В., [ЕГН] с адрес гр. София, [улица]разноски по делото в размер на 600 (шестстотин) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

/п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА