Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на първи юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. В. ЧЛЕНОВЕ: Х. Б. В. Н. при секретар М. С. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията В. Н. по административно дело № 1069 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на П. Н. от гр. София против решение № 5954 от 21.10.2021 г., постановено по административно дело № 2646 от 2021 на Административен съд София-град. С посоченото решение съдът е отхвърлил жалбата на П. Н. срещу решение № Ц2153-21-36/12.02.2021 г. на директора на ТП НОИ - София-град, с което е потвърдено разпореждане [номер]/6 от 05.08.2020 г. на ръководител Пенсионно осигуряване в същото ТП на НОИ, и е осъдил П. Н. да заплати на ТП на НОИ София-град разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът претендира отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендира и присъждането на направените деловодни разноски.
Ответникът - директорът на ТП на НОИ - София-град, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Н. М. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съдебният акт да бъде оставен в сила.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Като провери решението съобразно изискванията на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна.
Предмет на първоинстанционен контрол в производството пред Административен съд София-град е решение № Ц2153-21-36/12.02.2021 г. на директора на ТП НОИ - София-град, с което е потвърдено разпореждане [номер]/6 от 05.08.2020 г. на ръководител Пенсионно осигуряване в същото ТП на НОИ, с което на П. Н. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО във връзка с 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО от 03.05.2020 г. в размер на 868,05 лева.
С процесното разпореждане ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ София-град е зачел осигурителен стаж до 04.11.2019 г. от трета категория труд, в общ размер на 36 г., 04 м. и 16 дни. Полученият процент осигурителен стаж, служещ за изчисляване размера на пенсията е 43,6 %. Изчислението на индивидуалния коефициент по чл. 70, ал. 4-7, ал. 10, т. 1 и ал. 11 от КСО, в сила към 01.01.2019 г. и по реда на чл. 70, ал. 8-9, ал. 10, т. 2 и ал. 11 от КСО, приложимо след 30.12.2018 г. е извършено от следните данни: 1) Осигурителният доход за периода от 01.01.1994 г. до 31.12.1996 г. в размер на 455 376,51 лева, е зачетен по удостоверение обр. УП-2 № УП262/07.08.2015 г., издадено от Т. С. ЕАД. 2) Изчисленият общ осигурителен доход на лицето за втория базисен период от 01.01.1997 г. до 04.11.2019 г. е в размер на 162 597,21 лева. Формиран е от осигурителния доход на лицето за периода 01.01.1997 г. 30.06.1999 г., вкл., който е в размер на 9 108 251,00 /неденоминирани лева/ и осигурителния доход на лицето за периода 01.07.1999 г. 04.11.2019 г., който е в размер на 153 488,96 лева. Осигурителният доход за посочените периоди е по данни, отразени в удостоверения обр. УП 2 № 262/07.08.2015 г., издадено от Т. С. ЕАД, обр. УП-2 № ФО-12-06-671/16.10.2015 г., издадено от Д. Н. строителен надзор, обр. УП-2 № 94-00415/26.03.2012 г. и обр. УП-2 № 94-00-4703/16.10.2015 г., издадени от А. П. инфраструктура, обр. УП- 2 № 94-00-225/16.04.2015 г., издадено от Министерството на околната среда и водите, като за периодите от 05.11.2016 г. до 07.11.2016 г., от 12.11.2016 г. до 14.11.2016 г., от 25.03.2017 г. до 27.03.2017 г., от 25.05.2019 г. до 27.05.2019 г., от 26.10.2019 г. до 28.10.2019 г. и от 02.11.2019 г. до 04.11.2019 г. са ползвани данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, а за периода от 21.02.2010 г. до 30.06.2010 г. е взета минималната работна заплата за периода съгласно лична декларация на жалбоподателката, поради липса на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО.
На основание 22ц, ал. 2 от ПЗР на КСО размерът на пенсията е определен от индивидуален коефициент 1,972, изчислен по реда на чл. 70, ал. 8-9, ал. 10, т. 2 и ал. 11 от КСО, като по-благоприятен.
П. Н. е оспорила това разпореждане по административен ред, като е навела доводи, че осигурителният й стаж е с по-голяма продължителност от признатия й от пенсионния орган, което би се отразило на размера на пенсията й, отбелязаните в разпореждането суми са грешни, занижени, оспорва размера на общото брутно трудово възнаграждение за периода 01.01.1997 до 04.11.2019 г., твърди неправилно определяне на индивидуалния коефициент, оспорва средномесечния осигурителен доход за страната за периода 05.2019 04.2020 и още оплаквания в този смисъл.
При осъществения административен контрол с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 12.02.2021 г., директорът на ТП на НОИ София-град е отхвърлил жалбата на Николова като е посочил, че личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е правилно изчислена от 36 г., 04 м. и 16 дни от трета категория труд, процентът осигурителен стаж за изчисляване размера на пенсията 43,60 % е точно изчислен и правилно определен индивидуален коефициент 1,972, а също правилно е определен и средномесечният осигурителен доход за страната от м. май 2019 г. до м. април 2020 г.
Съдът е приел, че административните органи законосъобразно са зачели осигурителният стаж на жалбоподателката, съгласно данните в наличните документи, приел е, че не са налице пропуски, каквито се твърдяни в жалбата. По отношение на осигурителния доход в страната за периода 05.2019 г. 04.2020 г. е развил доводи, че пенсионния орган правилно го е зачел при определяне размера на личната й пенсия.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.
Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдените от касатора пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Решението е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти, като е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК препраща към тях.
Възраженията на касаторката и пред настоящата инстанция са в насока неправилно изчисление на размера на пенсията й, занижен индивидуален коефициент, неправилно определяне на осигурителния й стаж, конкретно периода от 01.10.1997 17.12.1999 г., който не бил прибавен към обшия й стаж, твърдения за представени доказателства за осигурителен доход, които не били взети предвид от пенсионните органи и решаващия състав. Така наведените оплаквания са неоснователни.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документи по утвърден образец. В случая спорният стаж за времето от 01.10.1997 17.12.1999 г., положен като инвеститор в Т. С. ЕАД, е правилно категоризиран от трета категория при спазване разпоредбите на действащия до 31.12.1999 г. Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП). Този труд не попада в хипотезата на т.8г и т. 66г от ПКТП (отм.) и същият не може да бъде категоризиран от втора категория труд. Неоснователни са претенциите на жалбоподателката за категоризиране на труда от втора категория по чл. 2, т. 27 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП), съответно за прилагане разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от КСО за превръщане на осигурителен стаж от втора в трета категория труд. НКТП влиза в сила от 01.01.2000 г. и цитираната норма е неприложима към спорния период. Още повече, че посочената разпоредба регламентира категоризиране от втора категория труд трудът на екипажа на кораби, химикаловози и танкери, а не на положения от Николова труд.
Видно от данните по делото длъжността на П. Н. в Т. С. ЕАД, е записана в трудова книжка № 440 като инвеститор от 01.04.1993 г. до 01.03.1997 г. с прекъсвания. От 01.10.1997 г. 01.01.1998 г. и от 01.01.1998 г. до 01.04.1998 г. отново е отбелязано длъжност инвеститор. В трудова книжка № 636/01.04.1998 г. е отразено записване от 01.04.1998 01.12.1998 г.; 01.12.1998 г. 05.07.1998 г. и 05.07.1999 г. до 17.12.1999 г. на длъжност инвеститор.
Съгласно чл. 347 от Кодекса на труда (КТ), трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, и се ползва с материална доказателствена сила, съгласно чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В нея се вписва съдържанието по чл. 349 КТ, което е информация за елементите на трудовото правоотношение. Този официален документ установява фактите в него и те могат да бъдат приети за недействителни само след оспорването му. В хода на първоинстанционното производство такова оспорване по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, в частта му, в която е отразен спорния период, не е било извършено от представителя на административния орган. Правилно с оглед на това административният съд е приел, че трудовата книжка, която е надлежно оформена, представлява удостоверителен документ, издаден съобразно чл. 40, ал. 2 от НПОС (в приложимата редакция сега ал. 3), който следва да бъде съобразен от пенсионния орган при изчисляване на осигурителния стаж на лицето.
При определяне на осигурителния доход за определяне размера на пенсията са взети предвид съдържащите се в пенсионното досие удостоверителни документи обр. УП-2, както и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени в Регистъра на осигурените лица (РОЛ). За претендираните от Николова месеци, за които липсват данни в РОЛ на НОИ, осигурителният доход е отразен в издаден от осигурителя въз основа на изплащателните ведомости обр. УП-2. Неоснователни са оплакванията, че осигурителният й доход е занижен. За периода 01.01.1997 г. до 17.12.1999 г. осигурителният доход е взет предвид съгласно представеното удостоверение обр. УП-2 № 262/07.08.2015 г., в което осигурителят Т. С. ЕАД е посочил пълния осигурителен доход за спорния период 01.01.1997 30.06.1999 г. 9108251,00 лева и за периода 01.07.1999 17.12.1999 г. 2289,17 лева, а не са ползвани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, където има липсващи месеци. Искането на жалбоподателката към този осигурителен доход да бъдат включени и сумите по представените образци УП 2 за периодите 01.01.1997 31.01.1997 81358,00 лева; 01.06.1997 30.06.1997 г. 143960,00 лева; 01.06.1998 30.06.1998 г. 393372,00 и 01.11.1999 30.11.1999 г. 378,40 лева, е неоснователно. Същите са без изходящ номер и дата, което е задължително условие за редовност на документ, издаден от осигурител. Няма данни, че тези суми допълват посочения в обр. УП 2 изх. № 262/07.08.2015 г. осигурителен доход, за да бъдат взети предвид при определяне размера на пенсията. В случая това са негодни доказателствени средства.
Размерът на пенсията е определен в съответствие с чл. 70 от КСО, като в оспореното решение на директора на ТП на НОИ София-град подробно е отразен начинът на изчисляването му. Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно законосъобразното определяне на индивидуалния коефициент на Николова и размера на личната й пенсия се споделят изцяло от касационната инстанция. При зачитане на осигурителния стаж и определяне на размера не са допуснати пропуски и са спазени законовите разпоредби, регламентиращи категоризирането на осигурителния стаж и определянето на размера на пенсиите.
В първоинстанционното производство не са ангажирани доказателства, в т. ч. и такива, установяващи незачетен стаж или доход, оборващи констатациите и изводите на административния орган досежно размера на пенсията за ОСВ. Такива доказателства не се представят и в касационното производство, поради което настоящият състав се присъединява към извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.
Предвид изложеното, Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5954 от 21.10.2021 г., постановено по административно дело № 2646 от 2021 на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА П. Н. с адрес в гр. София, [жк], да заплати в полза на ТП на НОИ София-град, сумата от 100 /сто/ лева представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН
/п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА