Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на първи юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. В. ЧЛЕНОВЕ: ХАЙГУХИ Б. Н. при секретар М. С. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията В. Н. по административно дело № 1112 / 2022 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на „Рубишипс” ООД, гр. Русе, чрез процесуален представител адв. И., срещу Решение № 40/16.11.2021 г., постановено по адм. дело № 517/2021 г. по описа на Административен съд – Русе, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 1040-17-60/29.07.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Русе, с което е потвърдено Разпореждане № 61/24.06.2021 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал.1 КСО при ТП на НОИ – Русе, с което станалата с А. С. на 24.04.2021 г. злополука се признава за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.

Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се и направените по делото разноски.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. В представено писмено становище от 30.05.2022 г. моли жалбата да бъде уважена. Прилага списък за разноските.

Ответникът по касационната жалба - директор на ТП на НОИ - Русе, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Представя писмен отговор, в който оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила.

Ответникът – А. С., не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения.

По делото е установено, че между касатора и пострадалото лице А. С. към момента на злополуката е съществувало трудово правоотношение от 06.04.2021 г. въз основа на сключен между страните Трудов договор № 412/05.04.2021 г. Според договора Стойков е бил назначен на длъжност „моряк“, с място на работа – кораби собственост на дружеството, с максимална продължителност на непрекъсната работа за деня 8 часа. На 24.04.2021 г. Стойков се е намирал на м/к Рубишипс ХVІІ, собственост на дружеството – касатор, за да изпълнява задълженията си по трудовия договор. На същата дата при пътуване по течението в района на Кремс, Австрия, А. С. срязал пръста на дясната си ръка на стъклена бутилка с вода, която се счупва при затваряне на тапата с удар от ръката на Стойков. На пострадалия му била оказана медицинска помощ в Университетска болница в Кремс, Австрия, където му било проведено двудневно лечение.

Установено било от представена ежемесечна отчетна форма за месец април 2021 г., че на 24.04.2021 г. Стойков полагал труд в часовете от 03:00 ч. до 09:00 ч. и от 15:00 ч. до 17:00 ч., или общо 8 часа е работил и 16 часа е почивал в това денонощие. От същата отчетна форма, както и от такава за месец май 2021 г. било видно, че Стойков е продължил да работи и в следващите (след 24.04.2021 г.) дни – до 02.05.2021 г. След това бил в отпуск за временна неработоспособност по издадени му два броя болнични листове, съответно за периода от 05.05.2021 г. до 18.05.2021 г. и от 19.05.2021 г. до 07.06.2021 г. с диагноза свързана с полученото при злополуката нараняване.

С. З. № 44/11.05.2021 г. на управителя на дружеството „Рубишипс” ООД била сформирана комисия, която да извърши разследване на настъпилата със Стойков злополука. За резултатите бил съставен протокол от 04.06.2021 г., според който увреждането на работника се дължи на нарушение от негова страна на чл. 126, ал. 1, т. 6 и т. 10 от КТ относно спазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Посочено е, че Стойков не е спазил изискването за безопасност и здраве при работа в т. 4.8 от длъжностната му характеристика. Прието е, че затварянето на стъклена бутилка с удар с дясна ръка върху капачката не е свързано пряко или косвено с изпълнение на трудовите задължения, със задачи, поставени от капитана на кораба, полагане на труд по кораба или полагане на труд за кораба по смисъла на чл. 23г от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораба и корабодържателя.

Злополуката е декларирана от пострадалото лице А. С. пред ТП на НОИ с Декларация за трудова злополука вх. № 61/14.06.20216 г., като в същата е посочено, че увреждането е настъпило при изпълнение на домакинска работа и счупване на стъклен съд. На това основание длъжностно лице по чл.60, ал.1 КСО при ТП на НОИ - Русе издава Разпореждане № 61/24.06.2021 г., с което приема злополуката с А. С. за трудова. Това разпореждане е потвърдено с Решение № 1040-17-60/29.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Русе, предмет на оспорването.

При тези факти правилно съставът на първоинстанционния съд приема, че изискванията на чл. 55, ал.1 КСО са изпълнени. Разпоредбата на цитираната норма дефинира понятието „трудова злополука" като всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка, или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Тълкуването на текста налага извод, че фактическият състав на трудовата злополука включва следните законови предпоставки: увреждане на здравето на осигуреното лице; това увреждане да е настъпило внезапно; увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат; увреждането да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя и функционална връзка между увреждането на здравето и условията на труд. В случая след съвкупен анализ на доказателствата и при правилно тълкуване и прилагане на разпоредбата административният съд приема, че изброените предпоставки са изпълнени: увреждането на здравето на осигуреното лице е настъпило внезапно, причинило е временна неработоспособност на пострадалия и е настъпило при изпълнение на работата по трудово правоотношение.

В този смисъл решаващият съд правилно отчита специфичният характер на трудовото правоотношение на пострадалото лице и спецификата на полагания от него труд като моряк на товарен кораб. Условията, при които моряците осъществяват трудовите си задължения, са регламентирани в Наредбата за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя. Параграф 1, т.10 от ДР на наредбата дефинира понятието „непрекъсната работа на борда на кораб" като приема, че това е периодът от качването на члена на екипажа на борда на кораба до репатрирането му, през който същият изпълнява трудовите си задължения. През посоченото време морякът се намира на борда на плавателния съд единствено и само във връзка или по повод на извършваната от него работа, както и за извършване на всякаква друга работа в интерес на предприятието. Освен това чл.49, ал. 2 от същата наредба приема, че обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука се дължи на член на екипажа и когато трудовата злополука е настъпила по време на пътуването му до кораба и до приключване на репатрирането му. В същия смисъл са и редица актове на Международната организация на труда, ратифицирани от Р. Б. От горното следва, че когато член на екипажа на кораб е на борда на плавателния съд, той изпълнява трудовите си задължения по сключения с корабопритежателя договор, поради което работно място на всеки моряк е плавателният съд, а не конкретно обособено място в него. Специфичните условия, при които моряците престират труда си сочат, че когато морякът е на кораба, неговото място за живеене (каюта), мястото за хранене и мястото, на което получава възнаграждението си, не могат да бъдат разграничени пространствено и те съвпадат с територията на предприятието (кораба), т. е. с работното му място. В този смисъл са решение № 7665/ 30.05.2012г. по адм. дело № 274/2012 г. по описа на ВАС, решение № 7226/16.06.2015г. по адм. дело № 1398/2015 г. по описа на ВАС, шесто отделение и др.

Настоящата съдебна инстанция намира, че по делото липсват данни, които да сочат умишлено причинено самоувреждане. Извършеният анализ на доказателствата по делото не обосновава различен извод. Дори и да е проявена непредпазливост или дори безотговорност от страна на пострадалия, под формата на прекомерна сила от страна на пострадалия при задоволяване на елементарни житейски нужди, това не дисквалифицира злополуката като "трудова" по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. От друга страна, механизмът на извършване на увреждането безспорно установява неговата внезапност, която сама по себе си изключва умисъла. Обстоятелството дали и доколко са били спазени нормативно или ненормативно установените изисквания за безопасни и здравословни условия на труд, включително дадените инструкции за работа, е ирелевантно за определянето на злополуката като трудова, ако тя е възникнала при или по повод възложената работа, респ. при работата, извършена в интерес на предприятието. Дори част от причините за настъпване на злополуката да са резултат от непредпазливото поведение на пострадалия, не може да бъде променен характерът на злополуката по аргумент от чл. 55, ал. 3 от КСО, която изключва от кръга на трудовите злополуки само умишлено причинените от пострадалото лице. Няма също така данни, че травматичното увреждане е настъпило в резултат на неспазване на трудовата дисциплина, респ. изпълнение на задължения извън описаните в длъжностната му характеристика.

Спорен по делото е въпросът дали при обстоятелствата, при които е станала злополуката, може да се приеме, че е налице функционална връзка между причиненото на пострадалия работник увреждане и извършваната от него работа, която връзка да обуслови направения от административния орган извод, че в случая е налице трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че в случая не е налице един от елементите на фактическия състав на трудовата злополука, а именно увреждането да е настъпило при и по време на изпълнение на възложените трудови функции. Злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично (причинено от външно, обикновено физическо въздействие върху тялото и организма) или нетравматично (болест - § 1, т. 36 ДР на ЗЗ). Споделя се становището, че злополуката е станала при извършване на възложената от работодателя по трудово правоотношение работа и следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е последица на извършваната работа. Предвид липсата на доказателства пострадалият да е съзнавал и целял настъпването на вредоносния резултат, правилен и законосъобразен е правният извод на първоинстанционния съд, че е налице функционална връзка между настъпилото внезапно увреждане на здравето, довело до неработоспособност и условията на труд. При така установените факти и при липса на доказателства относно законовата хипотеза на чл. 55, ал. 3 от КСО, направеното възражение в касационната жалба е неоснователно.

Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал.1 от АПК е обсъдена законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като са взети предвид доводите и възраженията на страните и им е предоставена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон.

Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, обосновава се от представените доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на спора, неоснователна се явява претенцията на касатора за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр.1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 40/16.11.2021 г., постановено по адм. дело № 517/2021 г. по описа на Административен съд – Русе.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Х. Б. п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА