Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Е. М. Членове: МИЛЕНА ЗЛ. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията П. Я. по административно дело № 1153 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационната жалба на кмета на О. С. чрез представител по пълномощие, срещу Решение №380/13.12.2021 г., постановено по адм. дело №286/2021 г. по описа на Административен съд Смолян, с което, по жалбата на „Напоителни системи“ ЕАД, [ЕИК] е отменен мълчаливият отказ на органа по приходите при О. С. за възстановяване на недължимо платени суми в общ размер на 50 739,19 лв., установени с АУЗД №176/15.05.2018 г., изм. 14.11.2019 г., АУЗД №1050/14.11.2019 г. за ДНИ и ТБО, потвърден с Решение №1/29.09.2021 г. на кмета на О. С.

Въведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3, АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на Административен съд Смолян да обсъди Заповед №РД-02-14-40/24.01.2007 г. заедно с графична част, от която се установява, че поземлени имоти с номера 67653.15.300 и 67653.15.454 по КККР на гр. Смолян попадат в регулационните линии на к. к. Пампорово. Същите са предоставени за управление на „Напоителни системи“ ЕАД и дружеството е данъчно задължено лице по чл. 11, ал. 5 ЗМДТ. Без да оспорва, че язовирите – публична държавна собственост представляват водни обекти по чл. 10, ал. 2 ЗМДТ, касаторът се позовава на чл. 2, ал. 4 ЗДС, определящ, че не са държавна собственост имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.

Искането до съда е за отмяна на решението и за отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв.

Ответникът по касационната жалба – „Напоителни системи“ ЕАД, чрез юрк. Т., оспорва основателността й в писмен отговор и в становище по съществото на спора и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалвания съдебен акт.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени наведените касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Смолян е била законосъобразността на мълчаливия отказ на органа по приходите при О. С. за възстановяване на недължимо платени от ответното дружество суми в общ размер на 50 739,19 лв., установени с АУЗД №176/15.05.2018 г., изм. 14.11.2019 г., АУЗД №1050/14.11.2019 г. за ДНИ и ТБО, потвърден с Решение №1/29.09.2021 г. на кмета на О. С.

Според фактическите установявания на първоинстанционния съд спрямо „Напоителни системи“ ЕАД са издадени влезли в сила АУЗД №176/15.05.2018 г., изм. 14.11.2019 г. и АУЗД №1050/14.11.2019 г. за ДНИ и ТБО за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2019 г. по отношение на язовир „Пампорово“, представляващ поземлен имот с идентификатор 67653.15.300 по КККР на гр. Смолян, местност „Малък картъл“ с трайно предназначение на територията – територия, заета от води и водни обекти, начин на трайно ползване – язовир, както и по отношение на поземлен имот с идентификатор 67653.15.454 по КККР на гр. Смолян, местност „Малък картъл“ с площ от 3001 кв. метра, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване друг вид ливада.

Началото на разглежданото производство е поставено на 06.04.2020 г., когато от дружеството е сезиран компетентният орган с искане за възстановяване на недължимо платените по двата АУЗД суми. Не последвало произнасяне. В изпълнение на Определение №9651/27.09.20201 г., постановено по адм. дело №9006/2021 г. на ВАС преписката е изпратена на кмета на О. С. който с Решение № 1/29.09.2021 г. потвърдил оспорения акт.

За да отмени същия, Административен съд Смолян е приел, че първият от недвижимите имоти представлява воден обект по 1, т. 34 от ДР на Закона за водите и не е обект на облагане с данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци съобразно чл. 10, ал. 2 ЗМДТ, а вторият е земеделска земя, по отношение на която е приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Нормата на чл. 10, ал. 2, изр. 2 ЗМДТ изключва от обектите на облагане с данък върху недвижимите имоти поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост. „Воден обект“ по дефиницията на 1, т. 34 от Закона за водите е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи. Безспорно поземлен имот с идентификатор 67653.15.300 по КККР на гр. Смолян, местност „Малък картъл“ с трайно предназначение на територията – територия, заета от води и водни обекти, начин на трайно ползване – язовир, съответства на дефинитивната норма. Спорна е втората предпоставка на изключението от обхвата на обектите на облагане – дали той е държавна или общинска собственост.

С. А. за частна държавна собственост №1536/19.04.2002 г. язовир „Пампорово“ е включен в капитала на „Напоителни системи“ ЕАД, същото обстоятелство се удостоверява с Акт за частна държавна собственост №1535/19.04.2002 г. по отношение на земя за кантон към язовир „Пампорово“, в тази насока са и отразяванията в инвентарната книга на ДМА на дружеството. Нещо повече – по искане на ответника е съставен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №153, том II, рег. №5122, дело №279/2012 г. на нотариус рег. №613 по РНК с район на действие РС Смолян, с който дружеството е признато за собственик на поземлен имот с идентификатор 67653.15.300, представляващ язовир „Пампорово“.

С разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от Закона за държавната собственост от обхвата на държавната собственост са изключени имотите и вещите на търговските дружества дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. След като държавата се е разпоредила с имуществото си в полза на друг правен субект, нейното право на собственост се е прекратило – реш. по гр. дело №1607/2019 г. на ВКС. В решението по гр. дело №190/2011 г. на ВКС, ТК, II Т.О. се сочи, че след като веднъж държавата е включила свой имот в капитала на търговско дружество, последният става собственост на търговското дружество, а държавата става собственик на съответните дялове, респ. акции от капитала на дружеството с аргумент от чл. 2, ал. 4 ЗДС. Изложеното обуславя извод, че с включването на язовира в капитала на „Напоителни системи“ ЕАД същият е загубил качеството си на зает от воден обект поземлен имот, държавна собственост.

Поради недоказаност на предпоставките на чл. 10, ал. 2 ЗМДТ в тяхната кумулативна даденост язовир „Пампорово“ представлява обект на облагане по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Решението по адм. дело №12963/2020 г. на ВАС, I отделение, на което се е позовал първостепенният съд, касае язовир публична държавна собственост по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Закона за водите и е постановено по различна от разглежданата фактическа обстановка.

Според подробния устройствен план на к. к. „Пампорово“, приложен по първоинстанционното дело, двата поземлени имота попадат в границите му, което обуславя неприложимост на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ. Разпоредбата предвижда, че не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия ѝ терен. Земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ са 4 категории недвижимости, по отношение на които кумулативно следва да е налице предназначение за земеделско производство, което обстоятелство не се установява по отношение на втория поземлен имот – земя за кантон на язовир „Пампорово“.

При извод, че спорните поземлени имоти представляват обекти на облагане с местен данък върху недвижимите имоти и че дружеството е техен собственик, то е и задълженият за данък субект по чл. 11, ал. 1 ЗМДТ, а съобразно препращането по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ – и за такса битови отпадъци. Доводите в първоинстанционната жалба за недължимост на ТБО поради непредоставяне на услугата в трите й компонента е следвало да бъдат релевирани в производство по оспорване на АУЗД, каквото от "Напоителни системи" ЕАД не е заявено.

По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в противоречие с приложимия материален закон. Като е достигнал до друг извод, административният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като вместо него следва да бъде постановено решение, с което да се отхвърли жалбата на „Напоителни системи“ ЕАД срещу мълчаливия отказ на органа по приходите при О. С. за възстановяване на недължимо платени суми в общ размер на 50 739,19 лв., установени с АУЗД №176/15.05.2018 г., изм. 14.11.2019 г., АУЗД №1050/14.11.2019 г. за ДНИ и ТБО.

При този изход на спора основателна е своевременно заявената претенция на касационния жалбоподател за присъждане на разноски от 360 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №380/13.12.2021 г., постановено по адм. дело №286/2021 г. по описа на Административен съд Смолян и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Напоителни системи“ ЕАД срещу мълчаливия отказ на органа по приходите при О. С. за възстановяване на недължимо платени суми в общ размер на 50 739,19 лв., установени с АУЗД №176/15.05.2018 г., изм. 14.11.2019 г., АУЗД №1050/14.11.2019 г. за ДНИ и ТБО.

ОСЪЖДА „Напоителни системи“ ЕАД, [ЕИК] да заплати на О. С. 360 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. З. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА