2О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 426

София, 27.05.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втората година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 4265 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Т. К. С., представляван от адв. Г. В., против въззивното решение № 33 от 23 юни 2021 г., постановено по в. гр. д. № 128/2021 г. по описа на Апелативен съд Варна, в частта му, с която се потвърждава решение № 260696 от 8 декември 2021 г., постановено по гр. д. № 1462/2020 г. по описа на Окръжен съд Варна, за отхвърляне на предявения от С. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени психични страдание вследствие на обвинение в извършване на престъпление, по което воденото срещу С. наказателно производство е приключило с оправдателна присъда по н. о.х. д. № 209/2013 г. по описа на Окръжен съд Добрич, за сумата над 5000 лева до пълния предявен размер от 100000 лева.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради постановяването му при противоречие с материалния закон (чл. 52 ЗЗД) и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не били обсъдени всички възражения на касатора, изложени във въззивната му жалба, касаещи разгласяването на процесното наказателно производство в обществото, реализираната спрямо него индивидуална превенция по смисъла на чл. 36, ал. 1, т. 1 и т. 2 НК, тежестта на повдигнатото обвинение, наложените мерки за процесуална принуда....