6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 444

София, 26.05.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. IІІ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. И.

ЧЛЕНОВЕ: Ж. Д.

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело № 4173 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. В. К., подадена чрез адв. С.-АК Варна, срещу решение № 1176/07.07.2021 г. по в. гр. д. № 1478/2021 г. на Окръжен съд – Варна, с което е частично отменено решение № 36/08.08.2021 г. по гр. д. № 10911/2020 г. на Районен съд – Варна и като краен резултат са отхвърлени предявените от касатора против „Б. Х. П. ООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за признаване за незаконно на уволнението му, извършено със заповед № 3/23.07.2020г. на управителя на дружеството, и за възстановяването му на работа на заеманата от него длъжност преди уволнението – „организатор туристически услуги“ при ответника. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, в която е отхвърлен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 3146, 82 лева за оставането му без работа поради незаконно уволнение за периода 10.08.2020 г. – 10.02.2021 г.

Касаторът счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

В изложението към касационната жалба касаторът задава следните въпроси: 1/ При липса на доказателства за момента, в който работодателят е узнал за извършеното дисциплинарно нарушение, кой е началният момент, от който започва да тече срокът по чл. 194, ал. 1 КТ – от момента, в който е извършено нарушението, или от момента, в който са установени неблагоприятни последици за работодателя от нарушението?; 2/ Индивидуализирано ли е дисциплинарното нарушение според изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, ако в заповедта не са изложени конкретни факти и обстоятелства за действията или бездействията на работника или служителя при извършване на нарушението? и 3/ Допустимо ли е съдът да основава извода си за законосъобразност на заповедта за уволнение, приемайки за извършено нарушение, за което не са искани обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ и не е посочено като нарушение в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание? Посочено е, че обжалваното решение е постановено в противоречие с решение № 875/29.12.2010 г. по гр. д. № 726/2010 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 256/18.05.2012 г. по гр. д. № 1036/2011 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 203/24.06.2015 г. по гр. д. № 6889/2014 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 201/17.03.2010 г. по гр. д. № 38/2009 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 83/24.07.2015 г. по гр. д. № 5585/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о.

Ответникът по касационната жалба „Б. Х. П. ООД взема становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:

По делото е установено, че по силата на трудов договор от 01.05.2002 г. Д. К. заемал длъжността „Организатор туристически услуги“ в „Б. Х. П. ООД, с месторабота-к. к.Златни пясъци. Съгласно клаузата на чл. 5 от трудовия договор, служителят има задължение да не разпространява и използва информация, станала му известна при изпълнение на служебните му задължения във връзка с дейността на дружеството и съставляваща служебна тайна. Също така в чл. 5, изр. последно е посочено, че няма право да участва в дружества със сходен предмет на дейност, както и да развива конкурентна дейност спрямо работодателят. В допълнително споразумение между страните от 02.12.2019г. в т. 11 е уговорено, че служителят няма право да участва в дружества със сходен предмет на дейност, както и да развива конкурентна дейност спрямо работодателя, съгласно действащото законодателство.

На 15.07.2020 г. на служителя е връчено искане за предоставяне на писмени обяснения по повод извършено дисциплинарно нарушение, изразяващо се в нарушение на чл. 5 от трудовия договор и т. 11 от допълнителното споразумение. В писмените си обяснения касаторът е посочил, че „К. капитал Консулт“ ЕООД, регистрирано на негово име преди повече от 10 години, не извършва конкурентна дейност при нелоялна конкуренция, както и че дейността на дружеството се ограничава в организирането на научни форуми в сферата на медицината, без да предлага туристически пакети с обща цена. С. З. № 3 от 23.07.2020 г. управителят на дружеството работодател наложил на Д. К. наказание дисциплинарно уволнение за нарушаване на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 от КТ – поради нарушение на чл. 5 от трудовия договор и т. 11 от допълнителното споразумение между страните, изразяващо се в участие в конкурентна дейност чрез дружество със сходен предмет на дейност.

Въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 126, т. 9 от КТ работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като неизпълнението на това задължение съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ. – злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Такава злоупотреба е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, както и когато, без да е извлечена имотна облага, работникът е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие, с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено.

По делото е установено, че въз основа на учредителен акт от 15.03.2010 г. е учредено дружество „К. капитал Консулт“ ЕООД, чийто едноличен собственик и управител е Д. К., а предметът му на дейност съгласно отразеното в Търговския регистър е консултантска дейност и изготвяне на бизнес планове, управление на проекти, консултации и организиране на специални събития, туроператорска, туристическа и агентска дейност. От този момент е налице виновно неизпълнение на поетото от работника задължение съгласно чл. 5 от трудовия договор – да не участва в дружества със сходен предмет на дейност, както и да извършва от свое име и за своя сметка дейност, сходна или съвпадаща с предмета на тази, осъществявана от работодателя. Въззивният съд е преценил, че от значение е фактически осъществяваната дейност, а не фактът на получен или не лиценз за осъществяване на дейностите. Въззивният състав е посочил, че услугите, свързани с конгресни и делови прояви /организиране на срещи, конференции и други корпоративни събития/ са допълнителни туристически услуги по дефиницията на § 1, т. 70 от ДР на Закона за туризма, а предоставянето на тематично ориентирани допълнителни туристически услуги в областта на здравния туризъм е туристическа дейност съгласно чл. 3, ал. 1, т. 4 от Закона за туризма. Според съда развиваната от „К. капитал Консулт“ ЕООД дейност безспорно е сходна с тази, осъществявана от дружеството работодател и представлява състояние, датиращо от момента на регистриране на собственото дружество на служителя. Затова с регистрирането на това дружество ищецът е извършил действия, компрометиращи оказаното му от работодателя доверие. Съдебният състав е отхвърлил доводите за незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание, като е приел, че заповедта за уволнение съответства на изискванията по чл. 195, ал. 1 от КТ – в нея и в искането за даване на писмени обяснения нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен. Непосочването на конкретен момент на извършване на нарушението и обстоятелствата, при което е извършено, според съда не обуславя немотивираност на заповедта. Изводът на въззивната инстанция е, че извършеното нарушение на трудовите задължения е достатъчно тежко и укоримо, което съответства на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание.

При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:

Първият въпрос е неточно формулиран. По делото е приложена разпечатка на публикувана статия от интернет страницата на в-к Капитал от 30 юни 2020 г., в която сам касаторът разказва за дейността на своята фирма. С уведомление до Д. К. работодателят му е изискал писмени обяснения, като е посочил, че на 04.07.2020 г. е узнал за извършване на конкурентна дейност от служителя във връзка и публикуването на посочената статия. Уведомлението е връчено на 15.07.2020 г., а заповедта за уволнение е от 23.07.2020 г. При тези данни става ясно, че е спазен двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 КТ, който тече именно от откриването на нарушението, още повече, че то не е еднократно и е продължавано нарушение. Нормата е тълкувана и приложена правилно от въззивния съд и няма противоречие между изводите му и цитираната от касатора практика на ВКС.

По втория поставен въпрос се твърди, че е налице противоречие с цитираните от касатора решения на ВКС и в частност с решение № 201/17.03.2010 г. по гр. д. № 38/2009 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 83/24.07.2015 г. по гр. д. № 5585/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о. Съгласно приетото от ВКС посочването на времето на извършване на нарушението в заповедта за уволнение не е самоцел, а е свързано с правото на защита на работника, който следва да знае причината, поради която е наказан. В случая от доказателствата по делото става ясно, че в процедурата за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ са искани обяснения от служителя, посочено е по разбираем начин във връзка с какво се искат същите, като в отговор служителят подробно е разказал за дейността на регистрираното от него дружество. Следователно за касатора не е съществувала неяснота за какви действия му се налага дисциплинарното наказание „уволнение“. Освен това в заповедта за уволнение ясно е посочено, че нарушението на трудовата дисциплина от страна на работника се изразява в участието му в конкурентна дейност чрез дружество със сходен предмет на дейност. Както е изяснено от въззивния съд, в този случай нарушението се осъществява трайно във времето, продължавано е, а не еднократно, тъй като самото участие в дружество с аналогичен предмет на дейност предполага извършване на дейността без ограничение във времето. Поради тези съображения настоящият състав приема, че липсва противоречие между въззивното решение и решение № 201/17.03.2010 г. по гр. д. № 38/2009 г. на ВКС, ІV г. о. Второто цитирано решение на ВКС пък е неотносимо към въпроса, тъй като е постановено при различна фактическа обстановка, в която в заповедта за уволнение е извършено препращане към друг документ.

Третият въпрос също е некоректно формулиран, тъй като изразява интерпретацията на касатора за обстоятелствата по случая. В действителност от доказателствата по делото се установява, че за извършеното нарушение работодателят е искал обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, а в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е посочено нарушението на служителя. Затова този въпрос също не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване.

Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед изхода на делото на касатора не се дължат сторените разноски в производството пред касационната инстанция, а ответната страна не е представила доказателства за заплащането и размера на такива.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1176/07.07.2021г. на Окръжен съд – Варна, постановено по в. гр. д. № 1478/2021г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: