Р Е Ш Е Н И Е

№ 112

София, 26.05.2022г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

М. Х.

при участието на секретаря К. П. като изслуша докладваното от съдията М. Х. г. д. № 66 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационни жалби, както следва: 1/ от Прокуратурата на Р. Б. (ПРБ) срещу решение № 11623/21.07.2020г., постановено по възз. гр. дело №6050/2019 г. на Апелативен съд София в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение №7026/17.10.2019г. по гр. дело № 4655/2018г. на СГС, с което касаторът - ответник е осъден да заплати на К. Л. К., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 10 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу ищеца ДП №12/2014г. по описа на ДАНС, пр. пр.№З-776/2009г. по описа на СПР.

2/ от К. Л. К., чрез адвокат В. К., срещу решение № 11623/21.07.2020г., постановено по възз. гр. дело №6050/2019 г. на Апелативен съд София в частта, с която е отменено първоинстанционното решение №7026/17.10.2019г. по гр. дело № 4655/2018г. на СГС и предявеният от касатора/ищец иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 10 000лв. до претендирания като частичен размер от 30 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу ищеца ДП №12/2014г. по описа на ДАНС, пр. пр. №З-776/2009г. по описа на СПР.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 111/23.02.2022г. по правния въпрос за приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след задължителна преценка на всички конкретно установени по делото, релевантни и обективно съществуващи обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение по правния въпрос, за чието разглеждане е допуснато касационно обжалване:

По него е формирана задължителна практика на ВС и ВКС – ППВС № 4/23.12.1968 г. и т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и такава по реда на чл. 290 от ГПК, според която размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, след преценка на всички конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Тези обстоятелства са свързани с вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, а именно: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан, респ. дали наказателното производство е прекратено по всички обвинения срещу него, или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, при отчитане на неговата сложност /фактите, които е следвало да бъдат установени, броят на обвиняемите и свидетелите, необходимостта от събиране на доказателства и др./; интензитета на мерките на процесуална принуда - дали ищецът е бил задържан и продължителността на задържането му, вида и продължителността на другите мерки за неотклонение и на другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; дали срещу ищеца са водени и други наказателни производства; начинът, по който всичко това се е отразило на ищеца с оглед на личността и начина му на живот – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и др. Значение има и обстоятелството как се е отразило повдигнатото обвинение на професионалния живот на ищеца, когато то е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия, неговото съдебно минало, наличието или липсата на предишни осъждания. При определяне размера на обезщетението следва да се отчете и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от него. За да се приложи правилно обществения критерий за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е необходимо съдът да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички обстоятелства с правно значение за размера на претенцията, като отчете отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице и обоснове в мотивите резултата от направената преценка.

По касационните оплаквания:

В жалбата си касаторът Прокуратурата на Р. Б. е изложил доводи за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон /чл. 52 ЗЗД/ и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил всички доказателства, направил е неправилна преценка на някои от установените по делото факти, не е изложил мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между всички обстоятелства и причинените вреди, както и за значението на всяко едно от тях при определяне размера на присъденото обезщетение.

Ответникът по К. Л. К., редовно призован, не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

В жалбата си К. Л. К. поддържа оплаквания и доводи за неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и постановяването му в противоречие с практиката на ВКС. Твърди, че в решението въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост, поради което е направил необоснован извод за претърпените от ищеца вреди и съответния на тях размер на дължимото от ответника обезщетение.

О. П. на Р. Б. редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

В съдебно заседание Прокуратурата на Р. Б. редовно призована, представлявана от прокурор С., поддържа подадената жалба и оспорва тази на насрещната страна. По същество моли да бъде намален размера на присъденото от въззивния съд обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, при съобразяване на всички установени по делото и релевантни за него факти и обстоятелства.

В съдебно заседание К. Л. К., чрез адвокат В. К., поддържа своята касационна жалба и оспорва тази на насрещната страна. По същество моли да му бъде определено справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди в претендирания с исковата молба размер. Претендира и присъждане на направените разноски.

За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:

С атакуваното решение, като e отменил частично решението на първостепенния съд, Апелативен съд София е осъдил Прокуратурата на Р. Б. да заплати на К. Л. К., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу ищеца ДП №12/2014г. по описа на ДАНС, пр. пр.№З-776/2009г. по описа на СПР и е отхвърлил иска за разликата над 10 000 лв. до претендирания частичен размер от 30 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2015г. до окончателното изплащане.

За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че с постановление за привличане на обвиняем от 21.01.2010 г. по ДП № 338/2009 г. по описа на ГД „ДП“ /№12-2014 на ДАНС/, пр. пр. № 3-3776/2009г., по описа на Районна прокуратура – София, К. Л. К. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК, преквалифицирано впоследствие по чл. 157, ал. 3 от НК. От 21.01.2010г. ищецът е бил задържан под стража за 72 часа, а с определение на Софийски районен съд, НО, 11 състав по НЧД №П-36/1010г. по отношение на него е взета постоянна мярка „задържане под стража“. С определение от 18.06.2010г. мярката за неотклонение е изменена в подписка. Установено е още, че Районна прокуратура София е внесла обвинителен акт срещу К. К. и още пет лица за престъпление по чл. 157, ал. 3 от НК. С определение от 14.01.2010г. на СРС по НЧД №П-13/2010г. е разрешено да бъде извършено претърсване и изземване на движими вещи и предмети от дома на ищеца. Наказателното преследване спрямо К. Л. К. е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК с постановление на Софийска районна прокуратура от 26.03.2015г., потвърдено с определение на Софийски градски съд от 30.11.2015г. По делото са събрани доказателства за медийното разгласяване на воденото разследване и е прието заключение по допуснатата компютърно – техническа експертиза за съдържанието на излъчени предавания по БТВ, Нова телевизия, Про БГ, Т. Е. МВР Пресцентър и Продуцентска къща „Прима арт“, съдържанието на които са обективирани на хартия. Съдът е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели С.К. и С.Я.. Отчел е родствената връзка на свидетелката К. с ищеца, като е посочил че показанията на същата са преценени в условията на чл. 172 от ГПК и са приети за убедителни и достоверни, тъй като са подкрепени от показанията на другия свидетел.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че за да настъпи стабилитета като основание за вреди от незаконни действия на правозащитните органи, е необходимо прекратителното постановление на Софийска районна прокуратура да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и то да не е поискало продължаване на наказателното производство, което да завърши с оправдателна присъда. При формиране на извода си съдът се е позовал на решенията по г. д.№863/2019г. на ВКС, ІІІ г. о. и по г. д.№7127/2014г. на ВКС, ІV г. о. Въз основа на това е посочил, че доколкото ищецът не е поскал продължаване на наказателното преследване, то прекратителното постановление от 26.03.2015г. е стабилизирано от тази дата.

За да определи размера на справедливото обезщетение съдът е съобразил следните обстоятелства: Продължителността на наказателното производство от 5 години и 11 месеца, като е посочил, че същата следва да се отчита от момента, когато лицето е било засегнато от действията, предприети от държавните органи, а именно от 21.01.2010г. /привличането му като обвиняем/ до стабилизиране на постановлението за прекратяването му. Посочил е, че продължителността на производството е резултат от многото обвиняеми, което определя неговата фактическа и правна сложност. Отчел е и периода на незаконното задържане под стража, осъществено за времето от 21.01.2010г. до 18.06.2010г. /5 месеца/ и факта, че повдигнатите обвинения са за тежки престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. За установяване конкретните вреди, съдът е кредитирал събраните по делото свидетелски показания, като е съобразил разпоредбата на чл. 172 от ГПК и е направил извод за обективност на същите. Въз основа на тях е приел за установено, че наказателното производство се е отразило негативно на ищеца и неговата личност. Бил е стресиран от задържането под стража, треперел е и е плачел в резултат на образуваното наказателно производство. Загубил е много приятели и роднини. След освобождаването му от ареста е останал затворен, постоянно е бил в къщи, страхувал се да излезе сам навън и е станал интруверт. Спрял е да се доверява на хората, започнал е да приема медикаменти поради възникналите нарушения на съня. Не е успял да си намери работа в страната, което е наложило заминаването му за Англия. Отчел е и развития у ищеца страх и стрес от образуваното срещу него наказателно преследване и усещането за застрашеност от осъждане. Съобразил е промяната в начина му на живот, факта че е бил 23 годишен към момента на повдигане на обвинението, уронването на доброто му име, честта и достойнството му в обществото. Отчел е факта, че ищецът работи към настоящия момент, макар да е имал затруднения при професионалната си реализация.

При определяне размера на обезщетението, съдът е съобразил обстоятелството, че случаят със задържане на групата, обвинена по ДП №338/2009г. е станал обществено достояние чрез средствата за масова информация, както и начина на отразяването му върху пострадалия. В тази връзка е приел, че изявлението в медиите от страна на прокуратурата представлява резюме на извършените действия от органите на реда и прокуратурата, без да са споменавани конкретни имена на задържаните, включително и на ищеца и без да е насочвано вниманието към него. Направил е извод, че последващите отразявания на производството в пресата и в телевизионни предавания, в които не е участвал представител на обвинението не могат да се вменят в отговорност на Прокуратурата. Направил е извод за липса на доказателства за разгласяване на разследването в медиите по нейна инициатива. Въз основа на това е приел, че Прокуратурата не следва да носи отговорност за отразяването на събитието от различни медии, в интернет пространството и за използваните от тях изразни средства.

При определяне размера на обезщетението съдът е съобразил и икономическата конюктура в страната, а именно минималната работна заплата за страната за 2015г., когато е настъпило основанието за ангажиране отговорността на ответника в размер на 360лв.

Изложените съображения са обусловили крайния извод на въззивния съд, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от страна на К. Л. К. вследствие на незаконно повдигнатото му обвинение, производството по което е прекратено, е в размер на 10 000лв. /или 27 минимални работни заплати за страната/.

По касационните жалби:

В противоречие с дадения в настоящото решение отговор, при постановяване на обжалвания съдебен акт въззивният съд не е взел предвид всички установени по делото обстоятелства, които имат значение за определяне размера на обезщетението в тяхната цялост – тежестта на повдигнатото обвинение и обществената укоримост на деянията, предмет на същото; сложността на наказателното производство; неговата продължителност; направените оспорвания и медийното му отразяване. Неправилно въззивният съд е приел, че ответникът не носи отговорност за последното, тъй като първопричината за същото е именно повдигнатото обвинение.

Допуснатото нарушение на материалния закон е съществено и съставлява основание за отмяна на въззивния съдебен акт, на основание чл. 293, ал. 2 ГПК. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество.

По делото е установено, че общата продължителност на наказателното производство е 5 години и 11 месеца, по време на което спрямо ищеца са били извършени единадесет процесуално следствени действия. При внасяне на делото в съда, производството на два пъти е било прекратявано и връщано на Районна прокуратура – София за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.

Ищецът е бил задържан за 24 часа на 20.01.2010г. На 21.01.2010г. е издадено постановление за задържането му за срок до 72 часа, а с определение по НЧД№П-36/2010г. му е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“. Същата е била наложена за период от 5 месеца, след което е била заменена с „подписка“. Били са иззети негови лични вещи – преносим компютър и мобилен телефон, за период от 20.01.2010г. до 10.08.2021г., когато са му били върнати.

К. Л. К. е [дата на раждане] , като при образуване на досъдебното производство е бил на 23 години, а при прекратяване на наказателното производство – на 28 години, т. е. във възрастта, в която се формира личността му. По делото няма данни за други осъждания на лицето.

Според официалните данни на НСИ средно на лице за 2015 г. общият доход е в размер на 4 953 лв., общия паричен разход е 4 666 лв. Минималната работна заплата е в размер на 360лв.

От показанията на разпитаните по делото свидетели С. К. К., които съдът кредитира при приложение на разпоредбата на чл. 172 от ГПК и С. В. Я., които съдът кредитира като обективни и безпристрастни, се установява, че наказателното производство се е отразило негативно на ищеца и неговата личност: бил е стресиран, треперел е и е плачел. Загубил е много приятели и роднини, като с част от тях отношенията му не са възстановени и след прекратяване на производството. След освобождаването му е останал затворен в къщи, не е искал да излиза навън, страхувал се и станал интруверт. Спрял е да се доверява на хората, не е можел да спи и е започнал да приема лекарства поради възникналите проблеми със съня. Имал е затруднение да си намери работа в страната, което е наложило заминаването му за Англия. По време на цялото производство е имал страх от това, че ще бъде осъден, имал е усещане за преследване. Воденото наказателно производство е променило начина му на живот, уронило е доброто му име, честта и достойнството му в обществото, с оглед широката медийна разгласа, която го е направила разпознаваем.

При така установеното, съдът приема, че повдигнатото на К. К. обвинение в извършване на престъпление се явява незаконно, на осн. в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. На същия са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, страх от бъдещия изход на делото, неудобството, опетняване на доброто име в обществото и накърняването на достойнството и честта, като те всички са във връзка с обвинението и воденото наказателно производство и са продължили през цялото време на воденото следствие. Наказателното производство е довело до загуба на приятели и роднини, затруднение при намиране на работа, макар по делото да не е установено оставането му без такава за продължителен период. Установен е и факта на широкото медийно отразяване на задържането на ищеца и хода на наказателното производство срещу него, което е осъществено както чрез печатните и електронни медии, така и чрез телевизиите.

Съдът намира, че държавата отговаря за така установените неимуществени вреди. Паричният еквивалент на обезщетението съдът определя по справедливост, на осн. чл. 52 ЗЗД, към датата на деликта – прекратяването на наказателното производство, в размер на 30 000 лв., изхождайки от формираната съдебна практика и общественоикономическите условия в страната към 2015 г., като присъдената от този момент лихва има компенсаторен характер.

При определяне на по-високия размер на обезщетението, съдът съобразява следните обстоятелства: начина на задържане на ищеца с широката му разгласа сред обществеността; тежестта на повдигнатото му обвинение, което освен, че е за тежко умишлено престъпление чл. 93, т. 7 НК е и особено обществено укоримо, с оглед характера на деянията, за които е бил обвинен – „полово сношение с лице от същия пол, ненавършило 14 години“; продължителността на наказателното производство /пет години и единадесет месеца/, която според настоящият състав е прекомерна, независимо от многото обвиняеми, тъй като производството се е развило основно в досъдебна фаза, като няколкократно е било връщано на Районна прокуратура София за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения; извършените множество процесуално следствени действия с участието на ищеца и връщането на делото, които са засилвали усещанията за преследване и страх от осъждане и които, съпътствани с отразяването в пресата, са припомняли и провокирали отново негативните преживявания по задържането му; наложената мярка за неотклонение – задържане под стража за период от 5 месеца, след което същата е била променена „подписка“ до края на производството, която е ограничила правата на К. К.; изземването на негови лични вещи /преносим компютър и мобилен телефон/ за период от около осем месеца; личността на пострадалия – ниската му възраст към момента на повдигане на обвинението и начина, по който същото се е отразило на последващото му формиране като човек, като го е превърнало от млада и социално активна в затворена и недоверяваща се на хората личност; причинените негативни преживявания в емоционален и психологичен план – изпитвания продължителен стрес и тревога, довели до проблеми със съня; интензивността на негативните изживявания – в случая надвишаващи обичайните, тъй като: повдигнатото обвинение се е отразило трайно и негативно в отношенията на К. К. с роднините, семейството и в неговото близко обкръжение от приятели и социална среда. Широката медийна разгласа, незаконното обвинение и обществената укоримост на деянията, за които е обвинен са довели до трайни последици и отражение в живота му занапред, както и до затруднение при намиране на работа в периода по време на водене на производството.

В заключение, искът е основателен до размер от 30 000 лв.

С оглед на изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК обжалваното въззивно решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. Л. К. срещу Прокуратурата на Р. Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над 10 000лв. до претендирания като частичен размер от 30 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу ищеца ДП №12/2014г. по описа на ДАНС, пр. пр. №З-776/2009г. по описа на СПР, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2015г. до окончателното изплащане.

Решението в останалата му обжалвана част, с която Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на К. Л. К. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу ищеца ДП №12/2014г. по описа на ДАНС, пр. пр. №З-776/2009г. по описа на СПР, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.12.2015г. до окончателното изплащане, следва да бъде оставено в сила.

Предвид крайния изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът Прокуратурата на Р. Б. следва да бъде осъден да заплати на К. Л. К. сумата от 1485лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски.

На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и направеното искане касаторът Прокуратурата на Р. Б. следва да бъде осъден да заплати на адвокат В. П. К., адвокат от АК – Б., сумата от 1430 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за разглеждане на делото пред въззивната инстанция.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 11623/21.07.2020г., постановено по в. гр. дело №6050/2019 г. на Апелативен съд София в частта, с която предявеният от К. Л. К. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 10 000лв. до претендирания като частичен размер от 30 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу ищеца ДП №12/2014г. по описа на ДАНС, пр. пр. №З-776/2009г. по описа на СПР, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.12.2015г. до окончателното изплащане, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б. да заплати на К. Л. К. обезщетение за причинени му неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, претърпени в резултат на водено срещу ищеца ДП №12/2014г. по описа на ДАНС, пр. пр. №З-776/2009г. по описа на СПР, за разликата над 10 000 до претендирания като частичен размер от 30 000 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 01.12.2015 г. до окончателното издължаване, както и 1485 лв. сторени съдебноделоводни разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №11623/21.07.2020г., постановено по в. гр. дело №6050/2019 г. на Апелативен съд София в частта, с която Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на К. Л. К. сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, претърпени в резултат на водено срещу него ДП №12/2014г. по описа на ДАНС, пр. пр. №З-776/2009г. по описа на СПР, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 01.12.2015 г. до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б. следва да заплати на адвокат В. П. К., адвокат от АК – Б., с адрес [населено място], ул.Т.“ №33, вх.А, ап. 3, сумата от 1430 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за разглеждане на делото пред въззивната инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: