О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 416

гр. София 26.05.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 09 май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдията В. И.

гр. дело № 587/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С определение от 13.06.2019 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл. 292, във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, поради наличие на висящо тълк. д. № 6/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС.

Налице е произнасяне по поставените въпроси с ТР № 6/2017 от 11.02.2022 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС, поради което и на основание чл. 230, ал. 1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. М. П. – пълномощник на А. Д. А., против решение № 160/23.10.2018 г., постановено по в. гр. д. № 374/2018 г. по описа на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 779/29.06.2018 г. по гр. д. № 2701/2016 г. по описа на Сливенски районен съд, в частта, в която са отхвърлени като неоснователни предявените от А. А. против Регионална служба „Военна полиция“ - Сливен искове: за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд над присъдения размер от 230, 67 лв. за периода 08.10.2012 г. - 08.10.2015 г. до пълния предявен размер от 18 499, 16 лв. и за периода 01.04.2001 г. - 07.10.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; за заплащане на мораторна лихва над присъдения размер от 27, 77 лв. до пълния предявен размер от 1369, 62 лв. върху главницата за неизплатено трудово възнаграждение; за заплащане на командировъчни пари – дневни над присъдения размер от 848, 87 лв. за периода 05.2013 г. - 08.2015 г. до пълния предявен размер от 5542, 03 лв. и за периода 01.01.2008 г. - 08.10.2015 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; за заплащане на мораторна лихва върху главницата за командировъчни пари над присъдения размер от 144, 09 лв. до пълния претендиран размер от 402, 33 лв. за периода от изискуемостта до подаване на исковата молба.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Възможно ли е правото сам да определи почивката си по чл. 136а, ал. 4 от КТ (прилаган при непълнота на специалния ЗОВСРБ) на военнослужещ, работещ в условията на удължено служебно време да се погаси с кратката три годишна давност, без да е направено волеизявление на работодателя му затова? Възможно ли е възражението за изтекла погасителна давност да се направи извън исковия процес?“; 2. „Как правото на почивка на военнослужещ е погасено по давност преди прекратяване на служебното му правоотношение, след като давността е институт, който не се прилага служебно (както преклузивните срокове), а само по възражение на насрещната страна?“; 3. „При наличие на материална разпоредба в специалния закон за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. – действащ и отменен, с която се предвижда, че компенсирането с почивка на военнослужещ, работещ в условията на удължено служебно време, става единствено по заповед (и то писмена) на командира на поделението/военното формирование, без да е предвидена възможност за военнослужещия сам да определи дните си за почивка, то тогава как правото му да ползва почивка е погасено с кратката тригодишна давност, когато неговото право не е могло по законов ред да бъде упражнено единствено по негова инициатива, следователно не би могло да бъде защитено и по съдебен ред?“; 4. „След като военнослужещ давайки 24-часови дежурства работи в условия на удължено служебно време няма право на парична компенсация, докато е на военна служба, а единствено на почивка, как междувременно при прекратяване на служебното му време правото му да претендира заплащане на неизползваните почивки се е погасило и то с кратката 3-годишна давност? Как е възможно едно потестативно право на страната, което още не е възникнало, междувременно да се е погасило? Нали началния момент на вземането на военнослужещ за положен труд над нормалната продължителност на служебното време, некомпенсиран с почивки е моментът на прекратяване на служебното му правоотношение?“; 5. „Защо при непълнота на специалния закон – ЗОВСРБ по отношение на удълженото служебно време /чл. 46, ал. 2 от ЗНА/ въззивния съд прилага правилата на Кодекса на труда /чл. 136а/, а не на Закона за държавния служител, които урежда отношенията по престиране на труда на държавните служители, каквито са и военнослужещите /чл. 133 от ЗОВСРБ/?“; 6. „Щом началния момент за вземането на военнослужещия за възнаграждение за положен труд над нормалната продължителност на работното време, некомпенсиран с почивки е моментът на прекратяване на служебното му правоотношение, защо въззивния съд присъжда лихва за забава от месеца следващ полагането на дежурство, а не от момента на неговата изискуемост /прекратяване на служебното му правоотношение/?“ и 7. „„Сляпото“ прилагане на чл. 136а КТ при военнослужещите по отношение на дължимата им компенсация /било с почивка или с парична престация/ не противоречи ли на нормите на Европейското законодателство?“. Сочи, че въпросите са разрешени в противоречие с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и решения на Съда на Европейския съюз, а по първите шест въпроса се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация Регионална служба „Военна полиция” - Сливен, подаден чрез зам. директора В. Г., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество подадената жалба е неоснователна. Претендират се разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и е процесуално допустима.

По иска за заплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време, съответно по чл. 203, ал. 3 от ЗОВСРБ /отм./ и по чл. 194 ал. 3 от ЗОВСРБ, в обжалваното решение е прието, че ефектът на отправено в рамките на съдебния процес за осъществяване на паричното вземане възражение за изтекла погасителна давност се разпростира върху правото на ищеца от момента на неговата изискуемост – тоест – ако той не е упражнил преобразуващото си право да иска компенсиране в рамките на 3 години от настъпване на изискуемостта му, и този срок е изтекъл преди прекратяването на договора, то е погасено по давност. Ако този срок не е бил изтекъл, то с прекратяването на договора непогасеното право да поиска компенсиране се трансформира в парично вземане. От своя страна от този момент – датата на прекратяване на правоотношението - започва да тече нов тригодишен давностен срок за успешно възникналите парични вземания за извънреден труд /трансформирали се на мястото на преобразуващото право на посочване времето на компенсиране/. Първият давностен срок се преценява към датата на прекратяване на служебното правоотношение – непогасено е преобразуващото право на ищеца за период от три години преди прекратяването на договора. Вторият давностен срок се преценява към датата на предявяване на исковата молба – непогасено е успешно трансформираното право на парично вземане за период от три години преди завеждането на исковата молба. Към 09.10.2015 г. – датата на прекратяване на договора за военна служба между страните, правото на ищеца да поиска компенсиране на положен извънреден труд с намалено работно време/почивки, е погасено по давност за част от исковия период, а именно – 01.04.2001 г. - 08.10.2012 г. Правото не е погасено за останалата част от исковия период – 08.10.2012 г. - 08.10.2015 г., като на база съответните месечни възнаграждения, дължимата на ищеца сума, възлиза на 207, 50 лв. Работодателят е изпаднал в забава по отношение на задължението си за извършване на компенсирането на положения труд, надвишаващ продължителността на нормалното дневно служебно време, с намалено работно време, с настъпване на изискуемостта на това задължение – тоест от месеца, следващ месеца, през който е следвало да извърши компенсирането. Обезщетението за забава в размер на законовата лихва върху паричния еквивалент на неизвършеното компенсиране за периода 08.10.2012 г. – 08.10.2015 г., възлиза на сумата от 27, 77 лв., считано от 1-во число на месеца, следващ полагането на труда до завеждане на исковата молба, до който размер акцесорната претенция е основателна. Искът за заплащане на неизплатени командировъчни пари /дневни/ за периода 01.01.2008 г. - 08.10.2015 г. е погасен по давност за периода 01.01.2008 г. - 30.04.2013 г., с оглед датата на подаване на исковата молба – 30.06.2016 г. В този период последното вземане за командировъчни пари е за м. 10.2012 г., като след това до м. май 2013 г. е имало само една командировка през м. януари 2013 г., която е заплатена. Вземането за командировъчни пари за м. май 2013г. е станало изискуемо на 01.07.2013 г., тъй като е следвало да бъде заплатено от работодателя до 30.06.2013 г., като с подаване на исковата молба давността за него е прекъсната. За периода от м. май 2013 г. до датата на прекратяване на договора – 09.10.2015 г., на ищеца не са му изплатени командировъчни пари в размер на 547, 90 лв. За периода от м. май 2013 г. - 09.10.2015 г. на ищеца не са му изплатени командировъчни дневни пари за храна за дежурствата на ПОБ „Ново село“ в размер на 300, 97 лв., предвид, че за м. май парите за храна са платени изцяло на ищеца от работодателя. Акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата главница /в общ размер от 848, 87 лв./ за периода от изискуемостта до подаване на исковата молба, възлиза на сумата от 144, 09 лв.

Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с обобщаващия и конкретизиран от настоящия състав правен въпрос /т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК/: „В кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебно правоотношение?“. Така уточнен въпросът отговаря на изискванията за общо основание, като е осъществено и специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Касаторът не дължи държавна такса за разглеждане на касационната жалба.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 587/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г. о.

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 160/23.10.2018 г., постановено по в. гр. д. № 374/2018 г. по описа на Сливенски окръжен съд.

Делото да се докладва на Председателя на IV г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание и призоваване на страните.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: