О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2395

гр.София, 16.05.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 5191 по описа за 2023 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК и чл.274, ал.2 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Р. против решение №838 от 19.6.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело №2569 по описа за 2022 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 4 състав, с което е потвърдено решение №261854 от 3.06.2022 г. по гр. д. №13729 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд, I ГО, 14 състав, и частна жалба срещу определение № 2449 от 4.10.2023 г. на Софийския апелативен съд по същото дело. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу „И Ей Суис“ САРЛ, дружество, регистрирано в Ж., за връщане на сумата от 32 568,87 лв., представляваща заплатени допълнителни услуги в поддържаното от ответника мобилно информационно приложение „FIFA Mobile“ и присъждане на 1500 лв. обезщетение за неимуществени вреди от преустановяване на достъпа до играта. С обжалваното определение Софийският апелативен съд е отказал да измени решението в частта за разноските.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост -основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 по следните въпроси:

1. Длъжен ли е съдът да спазва логическите, опитните или научни правила при формиране на вътрешното си убеждение?

2. Как се разпределя доказателствената тежест в процеса?

3. Какви са последиците от разпределението на тежестта на доказване в гражданския процес?

4. Коя страна следва да докаже при условията на пълно и главно доказване договорно неизпълнение, съответно договорно нарушение?

5. Може ли без да е установен без съмнение твърдения от страната факт да се приеме, че е проведено пълно и главно доказване въз основа на косвени доказателства?

6. Трябва ли съдът да укаже на страните, че за определени факти не сочат доказателства?

7. Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна, или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото?

8. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност при постановяване на крайния съдебен акт с оглед спазване на императивните процесуални норми и принципи на гражданския процес?

9. Кой трябва да бъде считан за автор и титуляр на електронни волеизявления и действията извършени чрез персонален профил в електронна система, достъпен чрез въвеждане на потребителско име и персонална парола?

10. Електронните волеизявления и действия, извършени чрез персонален профил в електронна система, достъпен чрез потребителско име и персонална парола, следва ли да се считат за подписани с електронен подпис?

11. При положение че електронните волеизявления и действия, подписани и удостоверени с електронен подпис, а именно-чрез персонален профил в електронна система, достъпен чрез въвеждане на потребителско име и персонална парола не са оспорени по установения ред, следва ли за техен автор и титуляр да бъде приет титулярят на персоналния профил?

12. При преценка дали физическото лице е сключило договора в качеството на потребител длъжен ли е съдът да вземе предвид всички обстоятелства по делото, има ли значение в тази връзка субективното отношение на търговеца или намерението на страните при сключването на договора?

13. В какво се състои задължението на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори и как следва да бъде извършена от съда преценката за евентуално неравноправен характер на клауза за предсрочна изискуемост в договор за кредит, сключен с потребител?

14. Какви са критериите за установяване дали договорни клаузи в потребителски договори са неравноправни?

15. Какви са критериите за установяване дали договорни клаузи накърняват добрите нрави?

В частната си жалба касаторът излага съображения за неправилно и незаконосъобразно отхвърляне на искането да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Затова желае определението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което това адвокатско възнаграждение да бъде намалено.

„И Ей Суис“ САРЛ, дружество, регистрирано в Ж., застъпва становището, че няма предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва касационната жалба и частната жалба по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Касаторът е сключил на 11.03.2019 г. с ответното дружество договор, по силата на който дружеството му е осигурило постоянен достъп и възможност за използване на игралното приложение „Ф. М. , представляващо симулационна видеоигра. Тази игра позволява на потребителите да се възползват от платените и услуги чрез закупуване на т. нар точки. През периода от 11.03.2019 г. -27.05.2019 г. касаторът е закупил точки на обща стойност от 32 568,87 лв. На 27.05.2019 г. достъпът на касатора до играта е бил блокиран, според него-без основание. Ето защо е поискал ответното дружество да му върне заплатената за точките сума и да му заплати 1 500 лв. обезщетение за причинените от неизпълнението на договора неимуществени вреди. На свой ред дружеството в отговора на исковата молба е посочило, че договорът е развален поради извършено грубо нарушение от страна на ищеца. Той е бил играч от лигата „Torino Company “, срещу чиито играчи са били подавани множество сигнали за използване на нечестни и забранени методи за победа, в това число и споделяне на акаунти/чрез предоставяне на личния достъп до акаунтите/ с трети лица с цел победи в първенствата с други реални играчи. След подаден такъв сигнал на 26.05.2019 г. екипът по сигурността на дружеството е установил нерегламентирано споделяне на акаунти в рамките на онлайн мач, който се играе с реални съперници между различните лиги. Нерегламентираното споделяне на профила се е осъществило по време на онлайн мач на лигата „Torino Company“ срещу лигата на „Dirty Dozens“. Всяка лига има по шест различни реални играча, като всеки играч следва да изиграе сам полагащите му се ходове срещу съответния реален играч от другата лига, когато дойде неговият ред в рамките на 24 часа. Доколкото всеки от шестимата играчи са реални хора със собствени профили, които са свързани с определени мобилни устройства, би следвало те да играят от шест различни устройства. В случая обаче играчите от лигата „Torino Company“ са играли единствено от две устройства, всяко от тях използвано за три от профилите, като и двете устройства са били с един и същ IP адрес. Нещо повече-и двете устройства, принадлежат на лице с наименование на акаунта „Deerstalker“, чийто профил е обект на множество докладвания от потребители, в които се посочва, че лицето предлага услугите си да гарантира победа чрез профилите на други играчи. За сравнение-и шестимата играчи от лигата „Dirty Dozens“ са играли от шест различни устройства с шест различни уникални идентификационни кода.

Според приетата по делото техническа експертиза мачовете, изиграни от името на играчите от лигата „Torino Company“ срещу лигата „Dirty Dozens“ са изиграни от устройства, които са регистрирани при игра на играча Deerstalker. Ако друго лице е играло от профила „Тorino“, използван от ищеца, то това лице е разполагало с данните за достъп до профила, а именно-с потребителското име и парола.

Клаузите в споразумението между страните, които са от значение за спора, са както следва:

В т.1, ал.4 ползвателят поема отговорност за действията си в своя акаунт, който може да бъде спрян или прекратен, ако някой друг го използва за извършване на дейност, която нарушава това споразумение.

Според т.3, ал.4 ЕА виртуалната валута няма парична стойност и няма стойност извън продуктите и услугите в играта. ЕА виртуалната валута не може да бъде продавана, търгувана, прехвърляна или заменяна с пари, тя може да бъде изкупена само за права, достъпни за услугата. ЕА виртуалната валута е невъзстановяема и потребителят няма право на възстановяване за неизползвана ЕА виртуална валута. След като потребителят закупи ЕА виртуална валута, правомощието, което получава е невъзвръщаемо, незаменяемо и невъзстановимо.

Сред предвидените в т.6 Правила за поведение са задълженията на потребителя да не продава, купува, търгува или по един или друг начин да прехвърля акаунта, всякакъв личен достъп до услугите или всякакво съдържание, свързано с акаунта. Да не се включва във всяка друга дейност, която значително нарушава спокойната, честна и уважителна среда на играта на ЕА Услугата.

ЕА използва определени технологии, за да открие и предотврати измама във връзка с използването на продуктите и ако някоя от тези технологии открие измама, може да събере съответната информация и да прекрати лиценза и акаунта на играча.

Според т.8 ЕА може да прекрати достъпа и използването на която и да е ЕА услуга или акаунт, ако прецени, че потребителят е нарушил споразумението или че е имало незаконно, неправомерно или измамно използване на услуги на ЕА, свързани с акаунта. Потребителят може да загуби потребителското си име и персона в резултат на закриване на акаунта.

При установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че достъпът до играта по принцип се получава безвъзмездно/насрещната страна си осигурява печалба по друг начин/ и е в рамките на договорната свобода да се уговарят предпоставки за прекратяване на договора при неизпълнение на правилата за поведение без да се дава предупреждение за отстраняване на нарушението. Принцип е, че получаващият безвъзмездно е по-слабо защитен, поради което уговореното в чл.8 от споразумението, че при прекратяване на договора потребителят няма право на връщане на заплатени суми, не е недопустимо. Не може да се приеме нищожност на тази уговорка като неравноправна, тъй като е достатъчно ясна поради предвиждане на санкция заради неизпълнение на задължения на потребителя. Този съд е счел за доказано нарушението на ищеца, представляващо основание за прекратяване на достъпа до игралния му профил. Доколкото не е установена причина за регистрирано ползване на едно и също устройство за вход в играта от ищеца и от трето лице, което не е част от лигата „Torino Company“/, като всички играчи от тази лига са ползвали устройство на това трето лице/, съдът е намерил за доказано предоставянето на профила на ищеца на това трето лице с цел използване на уменията му за постигане на напредък в играта в нарушение на заложения в нея модел. Забраната за предоставяне на акаунта, визирана в чл.6 от споразумението, се отнася не само до действия по продажба и друго възмездно прехвърляне, а обхваща действия по споделяне на акаунта и услугите, които значително нарушават спокойната, честна и уважителна среда на играта. Изводът за допуснато нарушение е меродавен, въпреки че играчът се идентифицира с име и съответни идентификационни номера, а не с устройството, което ползва. Ищецът е могъл, но не е провел насрещно доказване, с което да се намери обяснение на причината, поради която в минал момент съответното устройство е регистрирано като ползвано за вход от друг профил. Затова в крайна сметка въззивният съд е достигнал до извода, че ответното дружество правомерно е прекратило договора между страните, поради което ищецът няма право на претендираното обезщетение за вреди и е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете.

От изложените мотиви на обжалваното решение не се констатира твърдяната от касатора очевидна неправилност, състояща се в незачитане на доказателствената тежест и необорената презумпция, че действията и електронните изявления следва да се считат за електронно подписани от касатора. До такива изводи само от съдържанието на решението и без анализ на доказателствата не може да се достигне, поради което на това основание не следва да се допуска касационно обжалване.

След като не са очевидни, грешките при формиране вътрешното убеждение на въззивния съд поради нарушаване на логически, опитни или научни правила не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване. Тези пороци могат да се преценяват едва след това, поради което по първия въпрос не е възможно да се констатира противоречие с т.12 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС като основание за допускане на касационно обжалване.

Последните четири въпроса на касатора/12,13,14,15/ са формулирани заради възражението във въззивната жалба, че клаузата на т.8 от споразумението, позволяваща едностранно прекратяване без предизвестие и без връщане на заплатените за т. нар точки суми е неравноправна. Цитираните от касатора решения на СЕС от 3.06. 2010 г. по дело С -484/08 г. на Първи състав, от 14.03.2013 г. по дело С-415/2011 г. на Първи състав, от 3.09.2015 г. по дело С-110/14 на Четвърти състав и определение от 19.11.2015 г. по дело С-74/15 касаят служебния контрол на съдилищата върху неравноправните клаузи в потребителските договори, потребителски договори за кредит и обезпечения на задълженията по такива договори. Подобни спорове за неравноправни клаузи относно лихвите по потребителски кредити са разрешени и с посочените от касатора решения на Търговска колегия на ВКС-№ 60080 от 16.09.2021 г. по т. д. № 466/2020 г., №135 от 19.11.2020 г. по т. д. № 1066/2019 г. и №384 от 29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. В случая въззивният съд не е отказал съдебен контрол, а напротив-проверил е дали клаузите са неравноправни, поради което решението не противоречи на практиката на СЕС и на чл.7, ал.3 от ГПК. Договорът, включен в предмета на настоящия спор, няма никакви сходства между разгледаните в практиката на СЕС и на ВКС потребителски договори за кредит и определянето на лихвите по тези договори. Принципните положения в тази практика не могат да се отнесат към този договор и прекратяването му без предизвестие от страна на ответното дружество. Не се констатира значително неравновесие на страните по договора. Дружеството е предоставило безвъзмезден достъп до играта срещу възможност при администрирането и да проверява нейното честно провеждане и едностранно да прекратява достъпа до нея при преценка за допуснати нарушения. Ето защо по тези въпроси касационно обжалване не следва да се допуска.

Теоретично и общо формулираните въпроси от 2 до 8/без 7 въпрос/ съдържат становището на касатора, че ответното дружество не е провело пълно доказване на нарушението на правилата на играта, въз основа на което е прекратено правоотношението. Настоящата инстанция обаче констатира, че приемайки нарушението за доказано, въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения и се е съобразил с приложимата практика на ВКС. Според тази практика пълно доказване може да се проведе и посредством косвени доказателства, ако са ясно установени логическите връзки между фактите, които опосредстват резултата и тези връзки водят до извода за настъпване на необходимия за доказване краен фактически състав. Съдът следва да изхожда от фактическата обстановка като цяло и от становищата, възраженията и доводите на страните. В случая общата картина на обстоятелствата, довели въззивния съд до извода за извършено нарушение, е достатъчно ясна. Шестима играчи, разделени на две групи от по трима души, са играли от две устройства, които са регистрирани на името на трето лице. Това лице е предлагало услугите си за спечелване на играта. От насрещната страна съперниците са играли на шест различни устройства. Всички тези обстоятелства, установени от техническата експертиза, сочат, че играчите от лигата „Torino Company“, между които е ищецът, са се опитали да спечелят играта не със своите лични усилия, какъвто е смисълът на съревнованието, а с нечестни средства. Срещу тази логично изложена теза ищецът не е противопоставил никакви доводи и възражения, обясняващи по друг начин така стеклите се обстоятелства.

В 9, 10 и 11 въпрос касаторът е формулирал схващането си, че използването на неговия акаунт посредством потребителско име и парола представлява електронно изявление, което е електронен подпис, имащ правната сила, равностойна на саморъчен подпис съгласно чл.13, ал.4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Затова се прилага правилото на чл.180 от ГПК и съществува презумпция, че акаунтът е използван лично от него, която не е била оборена от ответното дружество. В чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ, както и в посоченото от касатора решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на IV ГО на ВКС обаче изрично е посочено, че тази правна сила на електронния документ трябва да бъде уговорена между страните. В случая такава изрична уговорка между страните липсва, поради което не са приложими цитираните от касатора разпоредби и въззивният съд не е разрешил тези въпроси в противоречие със закона и практиката на ВКС.

Седмият въпрос на касатора не е относим към изхода на спора, тъй като въззивният съд не е отхвърлил предявените искове заради недоказване на плащането на сумите, което не е установено безспорно от приетата пред първата инстанция счетоводна експертиза, а по други съображения. Ето защо няма значение за изхода на спора дали въззивният съд е следвало да допусне служебно допълнителна счетоводна експертиза съобразно указанията на т.3 на ТР №1 от 9.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.

По частната жалба.

С обжалваното определение въззивният съд е отказал да намали присъденото на ответното дружество адвокатско възнаграждение от 7 400 лв. Този отказ е съобразен с разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК. Представителят на дружеството е поискал присъждане на 11 187,34 лв. адвокатско възнаграждение и в решението си въззивният съд го е намалил на 7 400 лв. По-нисък размер не би съответствал на правната сложност на делото, която е обусловена от въпроси като международната подведомственост на българския съд, необичайния характер на спора, свързан с игра по интернет, на подробните и обстоятелствени оспорвания на установените по делото факти от страна на ищеца и многобройните му доводи. Ето защо обжалваното определение, с което е отказано допълнително намаляване на адвокатското възнаграждение трябва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №838 от 19.6.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело №2569 по описа за 2022 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 4 състав.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2449 от 4.10.2023 г. на Софийския апелативен съд по същото дело.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.