5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 425

гр. София, 19.05.2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 5152 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. А. Ю., чрез пълномощник адв. К. Н. Й. от САК, срещу решение № 188/04.10.2021 г., постановено по възз. гр. д. №236/2021 г. по описа на Окръжен съд - [населено място]. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение №1008/20.01.2021 г. и постановеното след поправка на очевидна фактическа грешка Решение №10032 от 11.06.2021 г., постановени по гр. д.№1/2020 г. по описа на Маданския районен съд, с което са отхвърлени предявените от М. А. Ю. против „ГОРУБСО МАДАНАД [населено място], с ЕИК 120057853 обективно съединение искове с пр. осн. чл. 200 КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 500 000 лв., представляваща неимуществени вреди за влошеното му здравословно състояние /ексцес/, изразено в непрекъснати болки и страдания от 1992 г. до настоящия момент, считано от датата на влизане в сила на последното съдебно решение, както и иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата размер на 50 960 лв., представляваща, причинени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение в болница „М. П. Г. гр .Истанбул, Р.Турция, заедно със законната лихва върху тях, считано от датата на плащане на сумата - посочена в операционна бележка за SWIFT превод на Банка ДСК, филиал Мадан като 20.11.2017 г. В тежест на касатора са възложени и разноски по делото.

Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1.„Задължен ли е съдът, включително и въззивният, да постановява решението си въз основа на доказателствата по делото и на закона?“; 2. „Задължен ли е съдът, включително и въззивният, да мотивира своите решения?“ 3. „Необсъждането на доказателствата по делото и на твърденията на страните от съда, представлява ли нарушение на задължението му за мотивиране на съдебните актове?“; 4. „Длъжен ли е съдът да осигури на страните възможност и да им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото?“ – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. второ и трето от ГПК. Тези въпроси били разрешен с обжалваното въззивно решение в противоречие с практиката на ВКС: Постановление № 1 от 13.07.1953 г. на Пленума на ВС; Постановление № 7 от 27.12.1965 г. на Пленума на ВС; Постановление № 2 от 30.11.1967 г. на Пленума на ВС; Постановление № 1 от 10.11.1985 г. на Пленума на ВС; Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС; Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г., ОСГК на ВКС; Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС; Тълкувателно решение № 2 от 29.02.2012 г. по тълк. д. № 2/2011 г., ОСГТК на ВКС и формираната въз осн. на тях практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, посочена в касационната жалба; 5. „Длъжен ли е възивният съд да допусне служебно експертиза за установяване на даден факт, ако въззивната жалба съдържа оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение или за допуснати процесуални нарушения при обсъждане на събраните по делото доказателства, в резултат на които този факт е приет за недоказан?“; 6. „Необходимо ли е въззивникът да е поискал назначаване на експертиза и да е определил задачата на вещото лице, за да допусне въззивният съд експертиза за установяването на факти и обстоятелства, които са останали неизяснени в първоинстанционното производство?“ – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. второ и трето от ГПК. Тези въпроси били разрешен с обжалваното въззивно решение в противоречие с практиката на ВКС: TP № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, Решение № 55 от 7.05.2019 г. по гр. д. № 1523/2018 г. на ВКС, I ГО, ГК, Решение № 314 от 22.11.2011 г. по гр. д. № 392/2011 г. на ВКС, ГК, II ГО и др.; 7. „В случаите, когато има решение на ТЕЛК, което определя пожизнено 100 % загуба на трудоспособност в резултат на травма, получена при трудова злополука, необходимо ли е влошаването на здравословното състояние на пострадалия да бъде установено с ново решение на ТЕЛК или е достатъчно влошаването на здравето и връзката му с трудовата злополука да бъде установено с допустимите от ГПК средства, включително експертиза?“ - основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. второ и трето от ГПК. Въпросът бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС: Решение № 60172 от 22.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3604/2020 г., IV ГО на ВКС; Решение № 553 от 27.06.2013 г. по гр. д. № 196/2012 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 307 от 01.08.2014 г. по гр. д. № 773/2012 г., IV ГО на ВКС; 8. „При увреждане в резултат на трудова злополука дължи ли се обезщетяване на всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, включително при ексцес?“ - основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, aл. 1, т. 1 от ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. второ и трето от ГПК. Въпросът бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС: Решение № 33 от 27.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5146/2008 г., IV ГО на ВКС и др.; и 9. „Кои правни норми се прилагат относно трудова злополука и ексцес - действалите към момента на злополуката или действащите по време на съдебното производство за обезщетение при ексцес?“ - основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл. 280, ал. 2, предл, второ и трето от ГПК. Въпросът бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС: Тълкувателно решение № 45 от 19.04.1009 г. по гр. д. № 33/1989 г., ОСГК на ВС, Решение № 764 от 21.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 389/2010 г., III ГО.

Ответникът „ГОРУБСО МАДАНАД [населено място], в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.

От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, e установено, че М. А. Ю. като работник „ГОРУБСО МАДАНАД [населено място], изпълняващ длъжност миньор, е претърпял трудова злополука на 25.02.1992 г., изразяваща се в счупване на гръбначния стълб. Същият е бил категоризиран първа група инвалидност с чужда помощ с ЕР на ТЕЛК №788/29.06.1998 г.- пожизнено, съгласно т10 СТНПС и диагноза -счупване на гръбначния стълб с указание за увреждане гръбначния мозък вследствие злополуката от месец февруари (синдром на долната вяла параплегия със сетивно равнище по проводников тип на 5-6 см. Дистално от ингвинални гънки, последица на фрактурата на трети поясен прешлен и увреда на конската опашка).

С Решение №378/08.09.1992 г., по гр. д.№408/1992 г. работодателят е осъден да заплати на Ю. 30 000 лв.- обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие злополуката и е отхвърлен иска до предявените 300 000 лв. Решението частично отменено в отхвърлителната част, като с решение № 1223/25.10.1993 г. по гр. д. № 2331/1992 г. на ВКС е присъдено обезщетение в размер на 50 000 лв..

С решение № 285/22.06.2016 г. по в. гр. д.№ 84/2016 г. Окръжен съд [населено място] отменил Решение № 178/16.12.2015 г. по гр. д. № 178/2015 г. на Маданския районен съд и на основание чл. 200 ал. 3 от КТ, е осъдил „Горубсо-Мадан“АД да заплати на Ю. обезщетение в размер на 43 873, 80 лв. за претърпени имущественни вреди.

В подкрепа на твърденията на ищеца за влошаване на здравословното му състояние, по делото са били представени: епикриза от клинника по ортопедия и травматология [населено място]; експертно решение № 0788/ 29.06.1998 г. на ТЕЛК [населено място]; епикризи изх. № 02607/18.09.2009 г. и от 17.09.2014 г. на МБАЛ „Проф.Д-р К. Ч. ЕООД [населено място]; епикриза № 1261/21.09.2012 г. МБАЛ „Д-р Б. Ш. АД [населено място]; епикриза от СБНАЛ „С. Л. ЕООД [населено място] от 12.07.2014 г.; епикриза от Частна болница М. Г. [населено място], Р.Турция - превод; Операционна бележка за SWIFT превод на Банка ДСК, филиал Мадан от 20.11.2017 г.; Писмо от Медикалпарк от 06.12.2019г.- превод. От същите е видно, че Ю. е постъпвал на лечение в различни периоди в горепосочените лечебни заведения. Била е изслушана СМЕ, която е дала отговори по следните въпроси:1. Какъв е характера на уврежданията, получени при злополуката от 25.02.1992 г., довели ли са те до трайно и необратимо обездвижване на таза и долните крайници и имат ли те характера на постоянно общо разстройство на здравето и в каква степен?; 2. Причиненото счупване на лумбалния прешлен води ли до травмена болест на гръбначния мозък и в какво се изразява тя, наблюдават ли се симптоми и на други увреждания-таз, отделителна система и др.?; Описаното в приложената епикриза лечение в Р. Турция създава ли възможност за стабилизиране или подобрение на общото състояние на лекувания и каква е била необходимостта от него? и 4.Какъв е механизмът на възникване на уврежданията и намират ли се те в пряка причинна връзка с настъпилата на 25.02.1992 г. трудова злополука?

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че при ексцес, за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което (ново състояние) се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение и обезщетението е за новите вреди, но влошаването на здравословното състояние и неговата причинно - следствена връзка с полученото при трудовата злополука увреждане следва да бъдат установени с решение на ТЕЛК. Посочено е, отговора на четвъртия въпрос на експертизата, касае механизма на злополуката и настъпилите увреждания, а не наличие на влошаване здравословното състояние на пострадалия, както и че констатациите за здравословното състояние на ищеца в приетите по делото съдебно медицински експертизи не могат да заместят решение на медицинския орган, взето по установения законен ред. Липсата на решение на ТЕЛК обуславял извод за неоснователност на претенцията, каквато ищецът би могъл да заяви след освидетелствуване по реда на Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести.

След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния уточнен и конкретизиран от съда материалноправен въпрос, а именно: „В случаите, когато има решение на ТЕЛК, което определя пожизнено 100 % загуба на трудоспособност в резултат на травма, получена при трудова злополука, условие ли е за възникване на вземането за обезщетяване на вреди от ексцес при трудовата злополука на пострадалия, установяването на влошаването на здравето от компетентните медицински органи?“, заради проверка за евентуално противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС.

По въпроси 1- 6 в изложението, касационно обжалване не следва да се допуска, доколкото правните разрешения по тях са свързани и обусловени от отговора на въпроса, по който касационният контрол се допуска. Въпрос №8 е фактически, а не правен - касае установяването на факти и преценката на доказателствата, поради което не може да обуслови селектирането на жалбата. Въпрос №9 е общо поставен, не е обуславящ изхода на делото и не е изводим от дадените от въззивния съд правни разрешения.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение №188/04.10.2021 г., постановено по възз. гр. д. №236/2021 г. по описа на Окръжен съд - гр. Смолян.

Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.