Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. К. Г. против решение № 5261 от 3.09.2020 г., постановено по гр. д.№1850 по описа за 2020 г. на Софийския градски съд, ГО, II „А“ състав, с което е потвърдено решение № 175570 от 24.07.2019 г. по гр. д. № 2051 по описа за 2019 г. на Софийския районен съд, II ГО, 74 състав, за отхвърляне на предявения от касатора срещу СД „Интелсофт-Григоров, Кънев и Сие“ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед № 55 от 19.10.2018 г.

Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност и т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на съдебното решение да обсъди в мотивите всички въведени от страните възражения във въззивната жалба, респективно в отговора на въззивната жалба, против първоинстанционното съдебно решение?

2. В случай че при постановяване на съдебното решение въззивният съд констатира, че въведено от въззиваемата страна възражение за изтекла давност по чл. 358 от КТ е основателно, длъжен ли е да обсъди всички останали възражения на жалбоподателя, обективирани във въззивната жалба, или може да потвърди първоинстанционното решение само на това основание?

3. Наличието на констатирана от въззивния съд погасителна давност по чл. 358 от КТ лишава ли въззивния съд от задължението му да обоснове кои факти и възражения на жалбоподателя, обективирани във въззивната жалба, приема за установени/доказани и кои не?

4. Следва ли да бъдат кредитирани свидетелски показания като доказателствено средство относно осъществил се юридически факт на определена дата-връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, при наличието на представени и неоспорени писмени доказателствени средства, от които е видно, че трудовото правоотношение между страните е прекратено преди датата на твърдяното от ответника връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“?

5. Съставлява ли съществено процесуално нарушение кредитирането единствено на свидетелски показания, които са дадени от заинтересовани по смисъла на чл. 172 от ГПК лица по отношение на доказването на факта за връчване на заповедта за уволнение при отказ на служителя да я приеме, без да се направи съвкупна преценка на всички събрани писмени и гласни доказателства и без да се проследят връзките между тях?

6. Как следва да бъдат анализирани показанията на свидетел, за който има съмнения в обективността му?

7. От кой момент започва да тече срокът за отмяна на дисциплинарни наказания съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда-от момента, в който на служителя му е станало известно, че срещу него има образувано дисциплинарно производство или от момента, в който до знанието на същия е сведено съдържанието на заповедта, с която се налага дисциплинарното наказание „уволнение“?

8. Датата на узнаването за изготвена заповед за прекратяване на трудово правоотношение без служителят да е разбрал основанието, на което същото е прекратено/по негово искане или поради наложено дисциплинарно наказание/ следва ли да се счита за начален момент за течението на давността по чл. 358 от КТ?

9. Елемент ли е от фактическия състав на нормата по чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда заплащането на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, без да е спазено договореното от страните или следващо от закона предизвестие, или за другата страна се поражда вземане за брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието?

10. Възможно ли е да се ангажира дисциплинарна отговорност на лице, което е прекратило трудовото правоотношение с работодателя с едностранно писмено предизвестие преди образуване на дисциплинарното производство?

11. Допустимо ли е образуване на дисциплинарно производство след изтичане на два месеца от откриване на нарушението? Преклузивен ли е посоченият в чл. 194, ал. 1 от Кодекса на труда срок?

„Интелсофт-Григоров, Кънев и сие“ СД застъпва становището, че не са налице предвидените в закона основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 1 200 лв. разноски за касационното производство.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

И.К.Г е посочил в заведената на 14.01.2019 г. искова молба, че с предизвестие от 16.08.2018 г. вече е прекратил трудовия си договор с ответното дружество, поради което последвалото дисциплинарно уволнение, наложено със заповед от 19.10.2018 г., е незаконно. Изложил е и съображения защо според него не е допуснал описаните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения. Затова е поискал дисциплинарното уволнение да бъде отменено.

В отговора на исковата молба ответното дружество е повдигнало възражение за изтекла погасителна давност по чл. 358, ал. 1, т. 1, предложение първо от КТ, тъй като заповедта за дисциплинарно уволнение е връчена на 22.10.2018 г. при отказ, удостоверен от трима свидетели, а исковата молба за отмяна е заведена след повече от два месеца-едва на 14.01.2019 г. По съществото на спора представителят на дружеството е заявил, че прекратяването на трудовото правоотношение от страна на ищеца не е произвело действие, тъй като е извършено след започване на дисциплинарната процедура и представлява злоупотреба с право. Нарушенията са извършени от ищеца, поради което дисциплинарното уволнение е законосъобразно.

Софийският районен съд е приел, че предизвестието на ищеца не е произвело никакъв правен ефект, а той е извършил описаните в уволнителната заповед дисциплинарни нарушения, поради което е отхвърлил предявения иск.

Софийският градски съд е потвърдил първоинстанционното решение, но по други съображения. Анализирайки подробно показанията на свидетелите, този съд е приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение е връчена при отказ ищеца на 22.10.2020 г. Посочил е, че липсват процесуални основания да не бъдат кредитирани показанията на свидетелите, а отговорът на ищеца, че заповедта трябва да бъде получена от адвокат означава знание за нейния смисъл. В подкрепа на извода, че ищецът е разбрал съдържанието на заповедта за дисциплинарното уволнение съдът е изтъкнал и личното изявление на ищеца от 16.10.2018 г. във връзка с връчено му искане за информация изх. № 735/2018 г. и признанието му в подаден от него сигнал на 19.10.2018 г. до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. От датата на отказа е започнал да тече срокът за предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и към завеждане на исковата молба на 14.01.2019 г. давностният срок по чл. 358 от КТ е изтекъл. Тъй като възражението за давност е основателно, въззивният съд е оставил в сила решението за отхвърляне на иска, без да разглежда спора по същество.

Така постановеното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като в мотивите не се съдържат вътрешни противоречия или груби нарушения на правилата на формалната логика, не е приложена правна норма в противоположния й смисъл или несъществуваща правна норма.

За да приеме, че искът за отмяна на дисциплинарното уволнение е неоснователен, въззивният съд се е позовал само на погасяването му по давност и не е обсъждал доводите и възраженията на страните по съществото на спора. Това разрешение на първите три въпроса на касатора не противоречи на цитираната от него практика на ВКС. Тази практика не се отнася до специфичните случаи, при които искът е погасен по давност. Тогава, с оглед на процесуална икономия, съдът не е длъжен да разглежда спора по същество и в този смисъл е цитираното от въззивния съд определение № 25 от 13.01.2020 г. по гр. д. № 2380/2019 г. на III ГО на ВКС. По същата причина вече са без значение за изхода на спора отговорите на четвъртия, деветия, десетия и единадесетия въпрос на касатора. Разрешенията на тези въпроси не са дадени от въззивния съд, тъй като са относими към спора по същество дали дисциплинарното уволнение е било законосъобразно. Този спор, след констатираната неоснователност на иска за отмяна на уволнението поради погасяването му по давност, вече е безпредметен. Дисциплинарното уволнение е породило действие и не може да бъде отменено, дори да е незаконосъбразно.

Останалите въпроси на касатора са от значение за изхода на спора, тъй като касаят възраженията, свързани с констатацията на въззивния съд за връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение на 22.10.2018 г. при отказ, удостоверен от свидетели и водят до решаващия извод на този съд за предявяване на иска след изтичане на давностния двумесечен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ. В практиката на ВКС е прието, че отказът на работника да му бъде връчена заповедта за уволнение може да бъде установяван с всички доказателствени средства/ решения № 2006 от 25.11.2002 г. по гр. д. № 2369/2001 г. на III ГО, № 386 от 31.10.2011 г. по гр. д. № 1309/2010 г. на IV ГО, № 842 от 8.07.2013 г. по гр. д. № 1618/2013 г. на III ГО. и др./. Обичайно това са свидетелски показания на работници или служители в ответното предприятие и тяхната вероятна заинтересованост се преценява с оглед на всички други данни по делото. В случая въззивният съд е извършил съвкупна преценка на всички доказателства по делото и е намерил потвърждение на свидетелските показания в писмените изявления на ищеца, затова позоваването на тези показания съответства както на разпоредбата на чл. 172 от ГПК, така и на практиката на ВКС по петия и шестия въпрос на касатора. От тези изявления въззивният съд е приел също, че се установява запознаването на ищеца със същественото съдържание на заповедта за дисциплинарно уволнение. Затова разрешенията на въззивния съд на седмия и осмия въпрос на касатора не противоречат на решение № 39 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 410/2011 г. на III ГО на ВКС.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на ответното дружество 1 200 лв. разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5261 от 3.09.2020 г., постановено по гр. д.№1850 по описа за 2020 г. на Софийския градски съд, ГО, II „А“ състав, с което е потвърдено решение № 175570 от 24.07.2019 г. по гр. д. № 2051 по описа за 2019 г. на Софийския районен съд, II ГО, 74 състав, за отхвърляне на предявения от И. К. Г. срещу СД „Интелсофт-Григоров, Кънев и Сие“ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед №55 от 9.10.2018 г.

ОСЪЖДА И. К. Г.-ЕГН:[ЕГН], да заплати на „Интелсофт-Григоров, Кънев и Сие“ СД-ЕИК:020107390, сумата 1 200/хиляда и двеста/ лв. разноски за касационното производство.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: