Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с пар. 74 от ПЗР на ГПК - ДВ бр. 86/2017г., което е спряно с Определение № 56 от 22.02.2018г. до приключване на тълкувателно дело № 7/2017г. на ОСГТК на ВКС. На 04.10.2018г. е обявено посоченото тълкувателно решение. С него е отклонено предложение на председателя на Висшия адвокатски съвет за приемане на тълкувателно решение по посочените в решението въпроси. Налице предпоставките за възобновяване на производството е произнасяне по искането за допускане на касационното обжалване.

Образувано е по касационната жалба на ответника вх.№ 10386/12.06.2017г. „ЧЕЗ Р. Б. АД против Решение № 1023 от 03.05.2017г. по в. т.д.№ 6217/2016г. на САС, ТО, 13 състав. С него е потвърдено решението по т. д.№ 1344/2016г. на СГС, с което „Чез Р. Б. АД е осъдено да заплати на „А. И. ЕООД, [населено място] на основание чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД сумата 46 055.86лв. заплатена цена за достъп до електроразпределителната мрежа на отпаднало основание - отменено решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР, ведно със законната лихва и обезщетение за забава.

В касационната жалба се поддържа, че предявеният иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е недопустим поради наличие на валидно облигационно правоотношение между страните - договор № 1200672407 от 10.05.2012г. за използване на ел. разпределителната мрежа от производителя, сключен на основание чл. 104 Закона за енергетиката. Посочва се, че въпреки, че е приел наличието на валиден договор между страните, САС е уважил недопустим иск, при който договорната отговорност винаги изключва отговорността за неоснователно обогатяване. Изложени са и съображения за неправилност на решението на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за обезсилване, евентуално отмяна на въззивното решение и отхвърляне на исковете със законните последици.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ Договорната отговорност по чл. 79 ЗЗД изключва ли отговорността за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД при наличието на действителен валиден договор за спорното задължение и допустим ли е искът за неоснователно обогатяване в тази хипотеза; 2/Кое е основанието за разместване на имуществени блага - отмененият административен акт или предвиденият в закона юридически факт по чл. 84, ал. 2 ЗЕ - договор за достъп, въз основа на който разпределителното дружество е предоставило на производителя достъп до електроразпределителната мрежа /измерване, отчитане, диспечериране, студен резерв и допълнителни услуги/; 3/ Отпаднало ли е основанието по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД по действащ договор за услуга и при наличие на точно изпълнение и от двете страни - доброволно плащане и оказване на услугата. Допустимо ли е приравняването на основанието за сключване на договор с решение на регулаторен орган.;4/Възможно ли е задължение за заплащане по договор за достъп до ел. разпределителната мрежа да има и друг недоговорен източник - „смесен фактически състав” - договорите между страните и административен акт – решение на ДКЕВР; 5/ Допустимо ли е съдебно решение по граждански спор да бъде взето по решаващи мотиви, основани на невлязъл в сила административни актове,, за които са представени доказателства, че са оспорени от страна по делото и са отменени с влезли в сила решения; 8/ Представлява ли допуснато по силата на закона предварително изпълнение юридически факт, който може да бъде заличен с обратна сила по отношение на сключените при неговото действие действителни възмездни сделки за заплатените парични задължения до датата на отпадане на основанието; 7/Допуска ли действащото законодателство договаряне на размер на цената на услугата достъп до разпределителната мрежа на производители, различна от определени от ДКЕВР. Императивни ли са нормите на чл. 30, ал. 1;чл. 31т. 2 и 8; чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ. Пределни или фиксирани са цените за достъп според чл. 36а ЗЕ; 8/ Има ли пряко и непосредствено действие върху правата и задълженията на страните по договора за достъп, отмяната на решението на ДКЕВР за определянето на размера на цените и достатъчна ли е тя като основание за реституция на даденото по него. Има ли значение фактът на предоставянето на услугата и нейното заплащане от страните; 9/ След като услугата достъп е предоставена и по икономическата си същност има себестойност по-голяма от нула, чия е доказателствената тежест да докаже с колко точно се е обогатил ответникът, в случай, че ищецът иска връщане на платеното; 10/ Допустимо ли е съдът да обоснове своите правни изводи с недоказани с допустими процесуални способи факти. Следва ли ищецът да докаже, че отмяната на административния акт от съда поражда и права и по отношение на него. Допълнителните предпоставки са посочени съобразно приложимата за производството редакция на процесуални закон - преди изменението ДВ бр. 86/2017г. По първия въпрос допълнителната предпоставка е т. 1 на чл. 280 ГПК; по втория е посочена т. 1, но позоваването е на влезли в сила актове на окръжни съдилища и на СГС; формално, без аргументи е посочена и т. 3; по третия - т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК с цитиране на въззивни решения; по четвъртия - т. 3 на чл. 280; по петия и шестия - т. 3 на чл. 280 ГПК; по седмия и осмия - т. 2 и т. 3 на чл. 280 ГПК; по деветия т. 3 на чл. 280 ГПК и по последния -т. 1 на чл. 280 ГПК.

От касатора е отправено и искане за отправяне на преюдициално запитване от СЕС и спиране на производството по настоящото дело.

В писмен отговор насрещната страна оспорва искането за спиране на производството като поддържа, че не е налице твърдяната от касатора необходимост за отправяне на преюцициално запитване до СЕС по правния спор.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Сезиран с въззивна жалба на ответника, съставът на САС е констатирал, че претенцията на ищеца е основана на твърдения за заплащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, определена с Решение на ДКЕВР Ц-33/14.09.2012г., въз основа на десет фактури, издадени за месеците септември 2012г. - юни 2013г. включително. Приел за безспорно, че ищцовото дружество е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез фотоволтаични панели, находящи се в Симитли, [населено място], въведена в експлоатация на 25.04.2012г.; че ответното дружество е лицензиран оператор на собствена електроразпределителна мрежа, в района на която попада електроцентралата на ищеца; че между страните е сключен договор № 1200672407/10.05..2012год., по силата на който „ЧЕЗ Р. Б. се е задължило да осигурява на ищеца достъп до електроразпределителната мрежа и пренос през нея на произведената ел. енергия, срещу поето задължение за заплащане на цена за пренос в размер, утвърден от ДКЕВР - чл. 24 от договора. Посочено е, че с решение № Ц-33/14.09.2012год. на ДКЕВР, прието на основание чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 във вр. с § 197, ал. 2 ЗИДЗЕ, са определени считано от 18.09.2012год. временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа на ответника и че този административен акт е отменен в частта, касаеща ищеца с влязло в сила съдебно решение, но въз основа на него и в периода между приемането и отмяната му, ответникът е начислил, а ищецът е заплатил сума за достъп до разпределителната мрежа в размер на исковата претенция от 46 055.86лв. с ДДС. С подробни мотиви е обосновано, че цените, по които операторите на мрежи предоставят услугите си, не могат да бъдат свободно договаряни, а само административно регулирани и постановеното от ДКЕВР решение, с което е упражнила правомощието си да регулира съответните цени, има конститутивно действие спрямо прилагането на определените цени от ЕРП в отношенията му с ползвателите на мрежата и следователно, този административен акт е материалноправно условие за възникване на вземането на ЕРП за съответната цена в определения от ДКЕВР размер, вкл. и за процесната временна цена за достъп, определена по реда на чл. 32, ал. 4 ЗЕ. Изведено е, че извън предмета на договорно уреждане са дължимите цени за предоставените услуги - цените за достъп и за пренос /чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ/, които подлежат на административно регулиране единствено от ДКЕВР и определената от ДКЕВР цена за достъп/ пренос става част от същественото съдържание на договорното отношение, което съдържание не е подвластно на волята на страните, а подлежи на принудително административно регулиране от държавния енергиен регулатор. Обосновано е, че задължението на производителите на електрическа енергия за плащане на цена за достъп на оператора на електроразпределителна мрежа възниква от смесен фактически състав, включващ частноправен елемент - сключен договор за достъп и пренос /какъвто е налице и при липса на писмен договор, ако съответният обект е бил фактически присъединен към мрежата на оператора/ и административноправен елемент - решение на ДКЕВР за определяне на цена за достъп. Липсата на административноправния елемент е определена като липса на основание за начисляване от ЕРП на цена за достъп/пренос, поради което доводът на ответника, че единствено подписаният между страните процесен договор е достатъчно основание за заплащането на цена за достъп, е неоснователен. Предвид извода, че единствено ДКЕВР е компетентна да определя конкретния размер както на цената за достъп, така и на за пренос - чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ, е мотивирано, че не е пряко основание за дължимост на процесната цена за достъп законовото задължение по чл. 84, ал. 2 и 3, чл. 104 ЗЕ и § 197 от ЗИДЗЕ от 2012г., които разпоредби не предвиждат задължение за заплащане на цена за достъп, а задължение за сключване на договор за достъп, като в регулативните правомощия на комисията е да определи и нулев размер на тази цена /направено с последващото решение № Ц-6/13.03.2014год. за определяне на окончателни цени за достъп/. По тези подробни съображения е прието, че задължението на ищеца за плащане на цена за достъп е възникнало с издаването на решение № Ц-33/14.09.2012год. на ДКЕВР, но е отпаднало с влизане в сила на решение № 4659 от 03.04.2013 год. по адм. д. № 13239/2012г. на ВАС, с което решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп е отменено. Аргументирано е, че отмяната, съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 2 и чл. 183 АПК има действие спрямо всички лица и води до отпадане с обратна сила и на договорната клауза за цената за достъп, включена чрез решението на ДКЕВР, което е било основанието за дължимост на заплатената от ищеца цена за достъп през процесния период, а отмяната обуславя задължението на ответника за връщане на получените суми на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Изложени са и допълнителни съображения по приложението по аналогия на разпоредбата на чл. 326, ал. 2 ТЗ и на разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Отсъства основание за преценка въззивното решение да е недопустимо като постановено по недопустим иск, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване в хипотезата на т. 1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС за проверка дали актът страда от такъв порок. При извода си, че с отмяната на административния акт, с който са били определени временни цени за достъп, платените до момента се явяват лишени от основание, съставът на САС се е позовал на цитираната задължителна за него практика на ВКС. Съгласно нея, отмяната по реда на АПК на индивидуален административен акт, каквото е решение на ДКЕВР, определящо временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, предпоставя задължение за връщане на формираните въз основа на същото това решение и заплатени от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници на операторите на електроразпределителни мрежи временни цени за достъп, като заплатени на отпаднало основание, по смисъла на чл. 55 ал. 1 пр. трето ЗЗД. По въпроса за правните последици от отмяната на административния акт, който определя временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа - отпада ли с обратна сила основанието на задължението за плащане на цената за достъп и поражда ли задължение за връщане на платената цена на отпаднало основание, има създадена съдебна практика по чл. 290 ГПК, обективирана в решения №28 от 28.04.2016г. по т. д. № 353/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 104/27.06.2016г. по т. дело № 1610/2015г. на ІІ т. о., решение № 126/16.08.2016г. по т. дело №1592/2015г. на І т. о., решение № 12/31.01.2017г. по т. д.№ 2297/2015г. на ІІ т. о, решение № 220 от 23.01.2017г. по т. д. 3486/2015г. на І т. о., решение № 224/21.02.2017г. по т. д.2654/2015г. на ІІ т. о.. В тях по въпроса за темпоралното действие на постановеното от ВАС решение, с което е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР, е прието, че конститувното действие на съдебното решение настъпва с обратна сила; действа от момента на издаването на административния акт; с обратна сила отпада основанието за дължимост на паричната престация, което обосновава основателност на иска по чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД. Въззивното решение е съобразено със задължителната съдебна практика.

По същите съображения е неоснователно и искането за допускане на обжалването по въпроси първи-трети, както и по шести и осми от изложението.

В цитираните решения по чл. 290 ГПК е даден ясен отговор на въпроса дали размерът на цената за услугата достъп до разпределителната мрежа за производители, различен от определяният от ДКЕВР, подлежи на договаряне между страните по договора за достъп, поради което е неоснователно искането за допускане на касационното обжалване по първата част на седмия въпрос /изр. първо/, а останалата част от въпроса не е била въведена в предмета на спора и по нея въззивната инстанция не се е произнасяла. Хипотетичен като стоящ извън очертания предмет на делото е и деветият въпрос, което изключва възможността за допускане на касационното обжалване. Правен проблем, с който съдът не е сезиран не може да послужи като обща предпоставка за факултативния касационен контрол.

Отговор на четвъртия въпрос е даден в Решение № 164 от 04.10.2016г. по т. д.№ 160/2016г. на І т. о., с който изводите на САС не са в противоречие.

Петият въпрос е твърдение за допуснато процесуално нарушение, а не правен въпрос, а и решаващите мотиви на САС не са основани на „невлязъл в сила административен акт, за който са представени доказателства, че е оспорен”. Изрично в обжалваното решение е съобразено, че с решение № 7287 от 16.06.2016г. на ВАС, ІV отд. по адм. д. № 12287/15г. е отменено решение Ц-6/14г. и аргументи от отменения административен акт за разрешаването на спора не са черпени.

Десетият въпрос няма правна характеристика, а е твърдение за допуснати процесуални нарушения, което е основание за касиране на решението, а не обща предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол, а осмият съдържа ясен отговор в решението по т. д.№ 2956/2014г. на 1 т. о. на ВКС.

При наличие на задължителна практика по въпросите, предмет на произнасяне от въззивната инстанция, по които се иска допускане на обжалването, изключено е приложното поле на допълнителната предпоставка по т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК /в приложимата редакция/, на които касаторът се позовава.

По искането за отправяне на преюдициално запитване:

Задължение за националния съд за отправяне на преюдициално запитване възниква само ако за решаването на конкретния правен спор е необходимо да се приложи общностна норма, която е неясна, в зависимост от това „дали решение на общностната юрисдикция е необходимо, за постановяване на нейното решение” - чл. 267 ДФЕС. Поради изложените съображения за неоснователност на искането за допускане на касационното обжалване, не е налице „решаване на делото“ по смисъла на чл. 628 ГПК и отправяне на искане за преюдициално заключение е безпредметно, тъй като с недопускане на обжалването, производството по спора приключва с влизане в сила на въззивното решение.

Тези съображения обуславят неоснователността на искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС.

Искането на ответната страна за присъждане на разноски за производството е неоснователно, тъй като не са представени доказателства за договорено и заплатено възнаграждение.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о.

ОПРЕДЕЛИ: Възобновява производството по настоящото дело.

Не допуска касационно обжалване на Решение № 1023 от 03.05.2017г. по в. т.д.№ 6217/2016г. на САС, ТО, 13 състав.

Оставя без уважение искането на „ЧЕЗ Р. Б. АД за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: