Р Е Ш Е Н И Е
№ 129
гр. София, 08 юни 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. С
ЧЛЕНОВЕ: 1. Е. А
2. Ж. Н
при секретаря …… Н.Ц ……………………………………........ в присъствието на прокурора … Симов ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж.Н ………………………………………. наказателно дело № 206 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия, чрез защитника, срещу решение № 427 от 3.12.2014 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 807/2014 г.
В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че по делото не е било установено психичното състояние на подсъдимия към момента на деянието, което има значение за правилната квалификация и определяне на адекватно по вид и размер наказание; че въззивният съд произволно е отхвърлил искането на защитата за назначаване на експертиза; че по делото липсва обективен анализ и преценка на доказателствата, извлечени от свидетелските показания и не са били отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства; че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно високо по размер. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 2479 от 10.06.2014 г. на Благоевградския окръжен...