РЕШЕНИЕ

№ 229

София, 05.06.2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на първи юни две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретаря АНИ ДАВИДОВА

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ

гр. дело №6912/2014 година.

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение №347/11.3.2015 г. по настоящото дело е допуснато до касационно обжалване въззивно решение №1027/04.7.2014 г. по гр. д.№977/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, г. о.,при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК и с оглед т. 1, изречение трето, in fine от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д.№1/2010 г. на ВКС ОСГТК с оглед императивната норма на чл. 1, ал. 1 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО), както и на основание чл. 269, изречение първо, in fine ГПК.

С обжалваното решение е потвърдено решение №5065/13.11.2013 г. по гр. д.№14962/2012 г. по описа на Варненския районен съд, ІІІ г. о., осемдесет и четвърти състав, в частта му, с която е определен режим на лични контакти на бащата Х. К. М. и детето А.. За да постанови решението си въззивната инстанция се е обосновала с ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, и стигнал до извод, че между бащата и детето трябва да има трайно установени отношения, както и необходимостта от необходимостта от пълноценно присъствие на бащата в живота на детето.

Съгласно правната норма на чл. 1, ал. 1 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) “Този закон урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически лица и физически лица в такива дейности.” Разпоредбата...