Р Е Ш Е Н И Е

№ 215

гр. София, 26.05.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. С

ЧЛЕНОВЕ: 1. М. Ф

2. В. П

при секретаря Ц. Н в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 234 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1790 от 01.09.2014 г., постановено по гр. д.№ 3884/2013 г. от І-ви състав на Апелативен съд – София.

Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа това свое становище, чрез процесуалния си представител.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 224/16.02.2015 г. на състава на ВКС.

Материалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, за вреди, причинени умишлено, не при или по повод на изпълнение на трудови задължения, ограничена ли е отговорността от разпоредбата на чл. 205, ал. 1 КТ, т. е. дължимото обезщетение обхваща ли и пропуснатите ползи. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – поради противоречие на възприетото по този правен въпрос с практиката на ВКС.

По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното:

Когато вредите са причинени небрежно или причината за тяхното настъпване е неустановима, работникът отговаря по реда на 203, ал. 1 КТ, а когато са причинени умишлено, отговорността се определя от разпоредбите на гражданския закон. Разпоредбата на чл. 203, ал. 2 КТ препраща към гражданския закон, относно реализацията на отговорността на служител или работник, причинил вредата...