№ 1200

С. 14.12.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осми декември през две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 5221 по описа за 2015г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. С. Г. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 98 от 27.05.15г. по в. гр. д.№ 196 по описа за 2015г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 381 от 5.12.2014г. по гр. д. № 29/2013г. на Окръжен съд Стара Загора като е отхвърлен иска му против Р. Й. Б. с правно основание чл. 240 ЗЗД за заплащане на сумата от 80 000лв. по договор за заем от 4.10.2005г., ведно със законната лихва от 5.03.2013г. като неоснователен и недоказан поради погасяването му по давност. Другият решаващ мотив на въззивния съд да потвърди първоинстанционния акт /освен за давността/ е, че по делото не е установено реално предаване на процесната сума. Изводът, че вземането е погасено по давност, съдът е извел от т. 4 от сключения между страните договор, съгласно която „при неплащане на която и да е от вноските до пето число, договорът губи силата си”. Приел е, че след неплащане на вноската от 5.06.2006г., договорът е прекратен /по волята на страните/ и считано от тази дата, давността е изтекла на 5.06.2011г., при предявен на 5.03.2013г. иск. Съдът е приел за неоснователно възражението на страната, че в случая, доколкото претенцията касае вноските за периода 5.03.2008г.-5.10.2010г., давността не е изтекла, тъй като било...