О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1203

ГР. София, 14.12.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 7.12.15 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №4971/15 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ, чрез прокурор от АП - П. срещу въззивното решение на Апелативен съд П. /АС/по гр. д. №262/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен до размер на 8 000 лв. предявеният от Д. П. срещу касатора иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – присъдената сума е обезщетение за неимуществените вреди, които ищецът претърпял вследствие на обвинението в престъпления по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, по което е оправдан.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Намира, че въззивното решение по въпроса за размера на вредите и причинно - следствената им връзка с наказателното производство противоречи на ТР №3/05 г., ППВС №4/68 г. и константната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, цитирана и приложена към жалбата. Подробно обосновава соченото осн. по т. 1 с доводи за броя на деянията и на престъпленията, за които е обвинен и съответно – оправдан ищеца, за причинната връзка на претърпяната вреда с незаконното обвинение и за неспазения общ критерий на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, с необсъждане на част от конкретните обстоятелства на случая,...