О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1219
ГР. София, 21.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 23.11.15 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №4779/15 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. П. срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр. д. №646/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу С. [фирма], [населено място] с пр. осн. чл. 344, ал. 1 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжност „акушерка – медицински секретар”, извършено със заповед от 9.04.15 г. за нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 2 и 7 КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Поставя като значими за спора въпросите от предмета му: 1.При направено в исковата молба оспорване на заповедта по чл. 120 КТ с твърдението, че е незаконосъобразна, необходимо ли е ищецът да посочва конкретно и изчерпателно кое от основанията за издаването й оспорва. Достатъчно ли е в този случай общото оспорване на заповедта, за да е длъжен работодателят да докаже с пълно и главно доказване основанието, на което е издадена? 2. При твърдение от страна на ищеца, че заповедта по чл. 120 КТ не съответства на здравословното му състояние, чия е доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство, като...