О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1160
гр. София, 08.05.2024 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, II отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Людмила Цолова
Иво Димитров
като изслуша докладваното от съдия Димитров, т. д. № 519 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от В. Ц. Д., като съдружник и управител на „АВТОСТЪКЛА“ ООД, ЕИК:[ЕИК], действаща чрез пълномощника си адв. Д. К., срещу „ПЕТРИЧ КОБРА“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], с която са предявени искове с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение № 60 от 28. 11. 2022 г. по ВАД № 22017/2022 г. на Арбитражен съд при Сдружение „Арбитражен съд при Световен търговски център“, с което „АВТОСТЪКЛА“ ООД е осъдено да заплати на „ПЕТРИЧ КОБРА“ ЕООД сумата 120000 лв. въз основа на договор за търговско представителство – район Силистра от 29. 08. 2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума и сумата 1600 лв. разноски в арбитражното производство.
В исковата молба се излага, че подалата я В. Ц. Д. е съдружник и управител в „АВТОСТЪКЛА“ ООД, като притежава 50 % от капитала на дружеството, а останалите 50 % се притежават от другия съдружник и управител М. Ф. Й..
До 15.10.2020 г., когато е взето решение на общото събрание на съдружниците /ОСС/ дружеството да се представлява само заедно от двамата управители – обстоятелство, вписано в търговския регистър на 23.10.2020 г., дружеството се представлявало от двамата управители заедно и поотделно. Съпрузите на Д. и Й. също участвали в дейността на дружеството, като след смъртта на съпруга на Д., Й. и нейният съпруг Г. Й., също служител на „АВТОСТЪКЛА“ ООД, започнали да не уведомяват Д. за важни обстоятелства, свързани с дейността на дружеството.
С цел заобикаляне на закона и в противоречие с добрите нрави Й., в качеството си на управител на „АВТОСТЪКЛА“ ООД упълномощила с пълномощно с едновременно удостоверяване на подписа и съдържанието от 13.10.2020 г. – само два дни преди решението на ОСС от 15.10. с. г. за съвместно представителство на дружеството от двамата управители, съпруга си Г. Й. да представлява дружеството, като същият, въз основа на това пълномощно неправомерно твърди, че е търговски пълномощник на последното. Твърди се, че пълномощното е нищожно, като дадено при заобикаляне на закона, взетото решение дружеството да се представлява само от двамата управители и при накърняване на добрите нрави, доколкото е дадено недобросъвестно и в разрез с общоприетите норми за справедливост, морал и етика, без Д. да е уведомена и да е давала съгласието си за това. В нарушение изискванията на Търговския закон нямало и договор между Й. и дружеството по чл. 27 от с. з. във връзка с дейността му като търговски пълномощник.
По-натам в исковата молба подробно се описват увреждащи според Д. сделки и действия, извършени от М. Й., като съдружник и управител на „Автостъкла“ ООД, и съпруга й Г. Й., представящ се като търговски пълномощник на дружеството, които без знанието и съгласието на Д. и „Автостъкла“ ООД учредили „АВТОСТЪКЛА КОБРА“ ЕООД, едноличен собственик на капитала на което е „МГ 86 ГРУП“ ООД, в което М. Й. е управител и съдружник, а за управител на „АВТОСТЪКЛА КОБРА“ ЕООД е назначен съпругът й и служител в „Автостъкла“ ООД Г. Й.. Твърди се, че по този начин двамата започнали да осъществяват конкурентна на „Автостъкла“ ООД дейност, като без съгласие на дружеството и в разрез с добросъвестната търговска практика, започнали и да използват без основание търговските обекти, служителите и активите на „Автостъкла“ ООД, в каквато насока по-натам в исковата молба се излага подробно описание на конкретни обстоятелства, в резултат на които се твърди, че е постановено и атакуваното в настоящото производство арбитражно решение.
Описват се също подробно волеизявления на Д. за оспорване и противопоставяне на описаните действия и сделки, извършвани от М. и Г. Йотови, които волеизявления са обективирани и довеждани до знанието им, както и до това на служители на „Автостъкла“ ООД, включително чрез нотариални покани и електронна кореспонденция. Вследствие изложеното и препятстването достъпа на Д. до служебните помещения на дружеството, Д. с решение по протокол от 07.12.2022 г. изключила Й. като съдружник в „Автостъкла“ ООД и я освободила като управител на дружеството, но това било оспорено пред компетентния съд с искове по чл. 74 от ТЗ.
Твърди се правен интерес за Д. от предявяване на иска, като се сочи, че с нотариална покана Д. е поканила Й., като представляващи заедно „Автостъкла“ ООД, да предявят иск за отмяна на атакуваното арбитражно решение. Предвид факта обаче, че Й. не само бездейства, но и отказва да се предяви процесния иск от името на „Автостъкла“ ООД, за Д., като съдружник в дружеството, възниква правен интерес от предявяването на иска. Твърди се, че сключените от Йотови от името на „Автостъкла“ ООД и в нарушение на добросъвестността, морала и добрите търговски практики, изцяло симулативни и други договори, пряко рефлектират върху имуществените права на Д. като съдружник /право на дивидент, на дружествен дял при напускане/изключване и ликвидационен дял/.
Сочи се интерес на Д. от предявяване на иска, произтичащ както от необходимостта от защитата на имуществените права на „Автостъкла“ ООД, така и от защитата на интересите й на съдружник в дружеството, притежаващ половината от капитала му, в какъвто смисъл се цитира практика на ВКС, обосноваваща достатъчност и на евентуален интерес от воденето на иска, а не само на непосредствен такъв.
Досежно съдържанието на чл. 47 от ЗМТА, легитимиращ само страната в арбитражното производство да предяви иск, като процесния, се изтъква невъзможността исковата молба да се подпише заедно от двамата управители с цел защита правата на „Автостъкла“ ООД, при което се твърди, че Д. има правен интерес да предяви иска, доколкото като съдружник с 50 % от капитала е изцяло ограничена в правото си на защита от закона, което е в пряко противоречие с основните права на всеки гражданин, а отмяната на процесното арбитражно решение би била и в интерес на дружеството.
Излага се, че процесуалната легитимация на Д. за предявяване на иска в качеството на един от управителите на „Автостъкла“ ООД следва да се счита за обоснована, независимо от начина на представляване на дружеството – само заедно от двамата управители, с оглед противоречивите интереси на страните и прогласеното от закона право на защита на всеки субект, поради което се сочи, че предявеният иск е допустим.
Формулира се алтернативно искане в случай, че съдът прецени, че е необходимо съгласието и на управителя Й. за завеждането на иска, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК делото да бъде спряно до приключване с влязло в сила решение, на т. д. № 2743/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-22 състав с предмет законосъобразността на изключването от страна на Д., на Й. като съдружник в „Автостъкла“ ООД, и освобождаването й като управител на същото. Като допълнителен аргумент в тази насока се сочи и императивно установения в ЗМТА срок за завеждането на искове, като настоящия.
По основателността на исковете се релевира липса на арбитражно споразумение в договора, по който „Автостъкла“ ООД е осъдено да заплати сумите по атакуваното арбитражно решение, ненадлежно уведомяване на дружеството за арбитражното производство и ненадлежното му представляване в същото, противоречие на образуването на арбитражния съд и на арбитражната процедура, на разпоредбите на ЗМТА, и неприлагане в случая на разпоредби на същия закон.
Иска се постановяването на решение за прогласяване нищожността, респ. – за отмяната на атакуваното арбитражно решение.
Заявява се искане В. Д. да бъде освободена от внасянето на държавна такса и разноски по производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, като материално затруднена, в уверение на което се представя декларация.
С разпореждане по делото от 27.04.2023 г., исковата молба е оставена без движение за изрично уточняване от страна на Д., от чие име и за чия сметка води делото – от свое име и за своя сметка, като физическо лице, и в какво качество спрямо арбитражното производство, или от името и за сметка на „Автостъкла“ ООД, по отношение на което сочи, че е съдружник в него и е негов управител.
В изпълнение на указанията на съда В. Ц. Д., действаща чрез процесуален представител адвокат Д. К., е депозирала молба с вх.№ 5874/25.05.2023 г., в която изрично заявява, че подадената искова молба е от В. Д. от нейно име /с което й качество – на физическо лице, се обосновава и формулираното искане по чл. 83, ал. 2 от ГПК/, с цел защита правата и законните интереси на „Автостъкла“ ООД, и нейните собствени права, като съдружник и управител. Настоява се, че въпреки съдържанието на разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ГПК и В. Д. е „страна“ по смисъла на същата, доколкото пряко интересите са свързани с тези на „Автостъкла“ ООД, същата разпоредба следвало да се прилага в унисон с разпоредбите на Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС, Конвенцията/, предвид прякото им действие в българското законодателство, в какъвто смисъл се цитира решение № 97 от 21.12.2020 г. по н. д. № 336/2020 г. на ВКС, Трето н. о. Цитират се приложими принципи от практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ и практика на същия съд в уверение, според ищцата, на приложимостта им по делото.
Постъпила е последваща молба по делото – вх. № 3092/20.02.2024 г., в която в относимата към предмета на настоящото производство част, се възпроизвеждат част от изложените в исковата молба и предходно постъпилата такава от 25.05.2023 г., твърдения в обосноваване допустимостта на исковете така, както са предявени от В. Д.. Отново се излага, че няма как да се очаква с оглед конкретните обстоятелства по делото другият съдружник и управител Й., да подпише исковата молба или да упълномощи/потвърди действията на подалия я, упълномощен от Д. адвокат, което се квалифицира като „изключителни обстоятелства“ по см. на практиката на ЕСПЧ, в обосноваване самостоятелната процесуална легитимация на Д. сама да заведе и води делото, независимо от съвместното представителство на дружеството само заедно с Й..
Заявява се /противно на ясно посоченото в първата по делото уточнителна молба/, че както исковата молба, така и молбата от 25.05.2023 г., са подадени и от името на „Автостъкла“ ООД, чието право за това било упражнено фактически от един от управителите на дружеството, независимо от вписания в ТР начин на представляване, императивно изискващ съвместни действия на двамата управители, като това е така поради „изключителни обстоятелства“ по см. на практиката на ЕСПЧ, и доколкото е ясно, че е невъзможно дружеството да се обърне към институциите чрез органите, създадени съгласно неговия дружествен договор, по смисъла на решението Agrotexim и др. Според молителя това е така, защото единият от управителите и съдружник – Й., отказва да защити интересите на дружеството и съдейства активно за тяхното увреждане, в какъвто смисъл не би могло да се очаква същата да предприеме действия, с които да компрометира собствените си интереси, преследващи цели, увреждащи правата на „Автостъкла“ ООД.
Сочи се, че молителката Д. по подробно изложени по делото съображения, е практически изцяло лишена от стойността на дяловете си в дружеството, което води до ситуация, приравнена на пълно анулиране на дружествените права, както е приел ЕСПЧ по делото Olczak v. Poland, поради което и за целите на защитата на правото на мирно ползване на притежанията по чл. 1 от Протокол 1 към КЗПЧОС, „Автостъкла“ ООД и Д. са активно легитимирани да подадат исковата молба, без да е необходимо подписването им и от другия управител – Й..
Евентуално, в случай че не бъде възприето горното, се иска при условията на чл. 29, ал. 4 от ГПК и предвид противоречието в интересите на двамата управители, т. к. Й. е действителен собственик на ответното по делото дружество, да бъде назначен особен представител за защита правата на „Автостъкла“ ООД при хипотезата на чл. 38, т. 2 от Закона за адвокатурата, а при условията също на евентуалност и при отчитането на постановеното от СЕС в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, и при липса, според молителката на основание за прилагане на Наредба № 1/2004 г. на ВАС, да бъде намалено възнаграждението на особения представител до абсолютен минимум.
Като се излага, че държавната такса е непосилна за Д. и на основание чл. 1, § 1 от КЗПЧОС и практиката на ЕСПЧ, и доколкото се твърди, че тя няма достъп до активите на дружеството, и води делата за собствена сметка, се формулира искане за освобождаването и на „Автостъкла“ ООД от такса и разноски по производството. Отново при условията на евентуалност се иска, в случай, че съдът не освободи дружеството от държавна такса, същата да бъде събрана едва с крайния изход на делото и съобразно изхода на спора.
По така предявените искове за отмяна на арбитражно решение № 60/28.11.2022 г. по арб. д. № 22017/2022 г. на Арбитражен съд при сдружение „Арбитражен съд при С. Т. Ц. настоящият състав намира следното:
По силата на чл. 47, ал. 1 ЗМТА отмяна на арбитражно решение се постановява от ВКС „ако страната, която иска отмяната“ докаже някое от посочените в закона основания. Всички изчерпателно изброени основания са свързани с нарушаване на правата на страна в арбитражното производство, включително и поддържаните в исковата молба: по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА – арбитражно споразумение не е било сключено или е недействително; по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА – страната не е била уведомена за назначаването на арбитър или за арбитражното производство или не е взела участие по независещи от нея причини в производство, и по чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА – образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните. В този смисъл правото на отмяна на арбитражно решение е предоставено единствено на лице, което е било конституирано като страна в арбитражното производство и спрямо което е постановено арбитражното решение. Атакуваното с исковата молба арбитражно решение е постановено между „Петрич кобра“ ЕООД – ищец и „Автостъкла“ ООД – ответник. Ищцата в настоящото производство за отмяна В. Ц. Д. в качеството й на физическо лице /изрично уточнено като такова, съобразно молбата й от 25. 05. 2023 г./, не е страна в арбитражното производство и спрямо нея арбитражното решение няма действие, поради което същата не е легитимирана да води исковете по чл. 47, ал. 1 ЗМТА. Въведените основания за отмяна, дори и да са налице, представляват твърдения за нарушаването на права на страната в арбитражното производство, която е дружеството „Автостъкла“ ООД. Липсата на арбитражно споразумение в договора, въз основа на който се претендира вземане на „Петрич кобра“ ЕООД (не е представен с исковата молба), както и сключването му от лице с ненадлежно учредена представителна власт – Г. Й. (въведени са твърдения за съществуването на пълномощно от 13. 10. 2020 г.), или осъществени недобросъвестни действия от другия управител – М. Й. при упълномощаването, не променят извода, че нарушения в арбитражното производство евентуално са осъществени по отношение на дружеството, което единствено разполага с правото да иска отмяна на постановеното арбитражно решение. Неимуществените членствени права на Д., произтичащи от притежаването на дялове от капитала, не се нарушават с постановеното осъдително спрямо дружеството арбитражно решение. Под „практическо лишаване от стойността на дяловете“ ищцата вероятно има предвид намаляването на тяхната равностойност, което обаче би имало значение само при прекратяване на участието в дружеството, какъвто факт не се твърди да е настъпил. В тази хипотеза Д. би имала само качеството на кредитор на дружеството, което не я легитимира като надлежна страна в производството по отмяна на арбитражното решение. Поради изложеното, процесните искове, заведени от Д. в личното й качество /съобразно твърденията й в молбата от 25.05.2023 г./, се явяват недопустими и в тази й част исковата молба подлежи на връщане, а производството следва да бъде прекратено.
По-натам, няма данни по делото легитимираният ищец по исковете за отмяна на арбитражното решение - „Автостъкла“ ООД, да е представил пълномощно за адв. Д. К., подала от името на дружеството исковата молба, от което пълномощно да може да се установи учредена в полза на същата представителна власт от двамата управители на дружеството – В. Ц. Д. и М. Ф. Й., съответно няма данни управителят М. Ф. Й. да е потвърдила извършените от адв. К. процесуални действия по подаване на исковата молба и/или да е подписала исковата молба лично или чрез друг упълномощен представител. Многократно и изрично заявеното от Д. по делото, че няма как да се очаква с оглед конкретните обстоятелства другият съдружник и управител Й., да подпише исковата молба или да упълномощи/потвърди действията на подалия я, упълномощен от Д. адвокат, обезсмисля поредното и по-нататъшно оставяне на исковата молба без движение с указания до Д. за отстраняване на нередовностите й в тази насока.
При това, правилата относно учредяване на представителната власт за дружество с ограничена отговорност по чл. 30, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 141, ал. 2 и ал. 6 ТЗ, и дружествения договор на „Автостъкла“ ООД са императивни. Осъществяването на представителство само съвместно от двамата управители на дружеството (служебна проверка в ТРРЮЛНЦ за вписванията по партидата на търговеца), не допуска процесуално представителство от адвокат, упълномощен от името на дружеството само от единия от управителите или от един от съдружниците. Разгледаната в определение № 444/23.07.2015 г. по ч. т.д. № 1206/2015 г. на ВКС, І т. о. хипотеза относно представителство на дружеството не е идентична с настоящата. В посочената практика на ВКС единият от управителите е насрещна страна в производството, поради което е допуснато представителство на дружеството само от другия управител, поради противоречие в интересите на страните.
Извод за легитимация на съдружник, който да упражни права на дружеството или свои права в производството по отмяна на постановено арбитражно решение, с което е разрешен спор между дружеството и трето лице, не може да се обоснове и от цитираната от Д. практика на Европейския съд по правата на човека.
На първо място, в практиката на ЕСПЧ се коментира правото на лицето, което твърди, че е „жертва“, да сезира съда с жалба по Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Дадените разрешения са относими за производството пред ЕСПЧ и сами по себе си не дерогират националните правила за представителство на търговските дружества, както и императивните норми, уреждащи легитимацията на страните в производствата пред съдилищата на държавите по Конвенцията.
На второ място, принципната позиция на ЕСПЧ, изразена в решение от 07.06.2012 г. по жалба № 38433/09, включително и посочената в същото друга практика е в насока на това, че „никой не може да се оплаква от нарушение на правата му в производство, в което не е бил страна, дори и ако е съдружник и/или управител на търговско дружество, което е било страна в производството“.
В случаите, в които ЕСПЧ е допуснал жалби за нарушени права на съдружници или акционери, е направил съпоставка между правата на съдружника или акционера и правата на дружеството. Разрешенията са, че когато в резултат на мерки или действия е причинена вреда на дружеството, която косвено причинява вреда и на съдружника или акционера (чрез загуба на стойността на дяловете или акциите), дружеството е легитимирано да предприеме действия за защита – решение по жалба № 30417/96, като вредата на съдружника или акционера не е решаващ фактор, но има значение за индивидуалните права – решение по жалба 508/02. Разгледани са и ситуации, при които не съществува причина да се прави разлика между двете категории права (едноличен собственик на капитала и дружеството).
На трето място, според практиката на ЕСПЧ действително е предоставена легитимация на съдружник или акционер да иска защита по Конвенцията на правата на дружеството при т. нар. „изключителни обстоятелства“. В цитираните от Д. решения на ЕСПЧ е прието, че пробиването на „корпоративната завеса“ или незачитането на правосубектността на дружествата е оправдано, когато е ясно установено, че е невъзможно дружеството да сезира ЕСПЧ чрез органите си, създадени по силата на устава за учредяването си. Дадените примери с делата Agrotexim (решение от 24.10.1995 г.), „Капиталбанк“ АД и „КТБ“ АД обаче, са свързани с производства по ликвидация, особен надзор и несъстоятелност, при които представителството се осъществява от други органи, а не от тези според учредителния акт на дружеството. Изразено е разбирането, че изключителността на обстоятелствата относно легитимацията пред ЕСПЧ произтича от невъзможността на оторизираните органи на дружеството да защитават неговите права както пред ЕСПЧ, така и пред националния съд.
В конкретния случай според твърденията в исковата молба невъзможността на дружеството чрез представителите си (съвместно от двамата управители) да сезира националния съд с иск за отмяна на арбитражно решение не произтича от обстоятелства, в резултат на които представителният орган да не може да защити правата на дружеството, а от липсата на изявление от единия от управителите, което според конкретните обстоятелства по делото сочи на съществуващи различия в становищата на управителите по отношение необходимостта и възможността за завеждане, и водене на делото. Конфликтът между лицата, представляващи дружеството, не би могъл да се разреши в производство по иск за отмяна на арбитражно решение, в което защитата е предоставена единствено и само на дружеството с оглед нарушените му права в арбитражното производство.
Според твърденията в исковата молба са извършени действия от управителя М. Й. и пълномощника Г. Й., с които е нарушено правото на управителя Д. да осъществява съвместно с Й. представителна власт по отношение на дружеството. Изложените подробни твърдения за сключени договори, водени разговори, упълномощаване на Г. Й. от М. Й. само два дни преди да се промени представителството на дружеството, защитата по множеството арбитражни дела, брачната връзка между упълномощител и упълномощен, свързаността на тези лица с ответника по молбата, говорят за наличен конфликт на интереси между двамата управители, съществувал преди образуване на арбитражното производство /именно това се и изрично твърди в изявленията на Д. в исковата молба, и в двете й допълнителни молби по делото./ Евентуалното накърняване на правата на Д. като съдружник или като управител не подлежи на защита чрез иск за отмяна на арбитражно решение, по което тя не е страна. Предоставянето на съдружника или на един от управителите, при съвместно представителство на дружество с ограничена отговорност, на право да иска отмяна на арбитражно решение, постановено по отношение на дружеството, би означавало да се поддържа и теза за право на тези лица да обжалват съдебни решения по реда на инстанционния контрол, с което се дерогират правилата за процесуална легитимация и императивните разпоредби за представителството, уредени в ГПК.
Не са налице императивно установените в процесуалния закон основания за назначаването на особен представител по делото на „Автостъкла“ ООД, на основание чл. 29, ал. 4 от ГПК – законът изрично урежда такава възможност и установява процесуално задължение на съда за назначаването на такъв, при „противоречие в интересите между представляван и представител“, но не и между двамата управители, представляващи представлявания – страна в производството /ООД/, с каквито твърдения на Д., се обосновава искането за назначаване на особен представител. Настоящият състав споделя напълно и практиката на ВКС по приложението на чл. 29, ал. 4 ГПК - определение № 73/10.02.2015 г. по ч. т.д. № 2690/2014 г. на ІІ т. о.; определение № 223/29.03.2013 г. по ч. т.д. № 760/2012 г.; определение № 254/28.03.2014 г. по т. д. № 756/2014 г. на І т. о.; определение № 859/ 20.12.2012 г. по ч. т.д. № 732/2012 г. на І т. о. др., включително постановеното при аналогични обстоятелства определение № 291/09.02.2024 г. по т. д.№567/23 г. на ІІ т. о. на ВКС, според която особен представител се назначава единствено когато представляван и представител са насрещни страни по спора или когато двете насрещни страни се представляват от едно и също лице. В хипотеза на предвидена в учредителния акт съвместна представителна власт на управителите на дружеството с ограничена отговорност, противоречието между управителите и невъзможността същите да постигнат съгласие за извършване на определено процесуално действие, включително при подаването на искова молба от името на дружеството, какъвто е процесният случай, според настоящия касационен състав не съставлява основание за назначаване на особен представител.
Неоснователно е искането за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до приключване с влязло в сила решение, на т. д. № 2743/21 г. по описа на СГС. Исковете по оспорване решения на общо събрание на съдружниците в ООД са конститутивни и решенията по тези спорове имат действие занапред, респективно дори и да е налице произнасяне относно законосъобразността на решение на общо събрание на съдружниците за промяна в представителството на дружеството, това произнасяне не би имало значение за предявените по настоящото дело искове.
Изложеното сочи на недопустимост на исковете за отмяна на процесното арбитражно решение и в частта им, предявена от името и за сметка на „Автостъкла“ ООД, но при неналичие на надлежна представителна власт само в лицето на предявилата ги Д., да представлява дружеството – ищец, самостоятелно.
В исковата молба е въведен довод за нищожност на атакуваното арбитражно решение, като постановено по симулативен процес, съдържа се и петитум за прогласяването на тази нищожност, което искане според касационния състав е също недопустимо.
С разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА нищожността е въведена като възможен порок на арбитражното решение само в една единствена хипотеза - когато решението е постановено по неарбитрируем спор - напр. по спор за вещни права или владение върху недвижим имот, за издръжка, за права по трудово правоотношение или по спор, страна по който е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, каквито твърдения не са наведени в исковата молба. С оглед специалния характер на нормата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА, недопустимо е предявяването на иск за установяване на симулативен процес, в резултат на който е постановено арбитражно решение, както е недопустимо и прилагане по аналогия на допусканата в практиката на ВС възможност да се предявява с иск нищожност на съдебни решения. Наред с това разпоредбата на чл. 299, ал. 3 ГПК изрично забранява страните в процеса да оспорват постановеното в него решение поради привидност, а в случая „Автостъкла“ ООД е страна по арбитражното решение, поради което /дори в случай на установена надлежна процесуална легитимация да се заведе и води делото от негово име и за негова сметка/, същото не може да търси пререшаване на спора поради симулативно воден процес и по този процесуален ред.
При приетата недопустимост на исковете така, както същите са предявени, не се налага преценка за необходимостта и възможността за освобождаване от държавна такса и разноски по делото, както на В. Д., като физическо лице, така и на „Автостъкла“ ООД, нито за нарочно произнасяне по исканията на Д. в тази насока.
По изложените съображения исковата молба подлежи на връщане в цялост, както в цялост следва да бъде прекратено и производството по делото.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за назначаване на особен представител в производството на „АВТОСТЪКЛА“ ООД, на основание чл. 29, ал. 4 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до приключване с влязло в сила решение, на т. д. № 2743/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-22 състав.
ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА, по която е образувано делото и ПРЕКРАТЯВА производството по същото.
Определението в частта му, с която е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.