О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1165

гр. София, 08.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 04 април, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: К. Г.

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №1816/23 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „БДЖ-ТРАНСИМПЕКС“АД ЕИК[ЕИК] срещу решение №310 от 16.05.2023 г., постановено от АС-София по в. т.д. №146/2023 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 1221/06.11.2023 г. по т. д. № 2784/2021 г. на СГС, VI-3 състав, с което по иск по чл.71 ТЗ на „Х. Б. държавни железници“ ЕАД срещу „БДЖ-Трансимпекс“ АД е било отменено решение от 29.11.2021 г. на Съвета на Директорите на ответника „БДЖ – Трансимпекс“ АД за избор на Б. В. А. за прокурист на дружеството –ответник.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост на въззивното решение и противоречие с материалния закон.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.2 ГПК и ал.1, т.1 и т.3 на същия текст.

От страна на процесуалния пълномощник на ответника по касация е депозиран писмен отговор със становище за липса на предпоставките за допускане до касация и за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и подлежи на касационно обжалване намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение въззивният състав е изложил следните съображения:

По отношение на предмета на спора, очертан в исковата молба и допълнителната такава:

Ищецът се основава на това, че е акционер в ответното дружество„БДЖ - Трансимпекс“ АД, като притежава 1 846 667 обикновени поименни акции с номинал 1 лева, представляващи 35% от капитала на дружеството. Навежда оплаквания за незаконосъобразност на решението на Съвета на директорите /съкр. СД/ на ответното дружество от 29.11.2021 г., с което е избран прокурист на дружеството, поради това, че един от членовете на СД не е присъствал на събранието като изобщо не е бил поканен и уведомен, съобразно изискването на чл. 19 от устава, поради което и заседанието на съвета не е свикан редовно. Това нарушение засяга членствените права на дружеството-ищец , тъй като отсъствалият член е представлявал интересите на ищеца, в качеството му на миноритарен акционер в съвета, като участва в избора на прокурист, чиито качества са от значение за изпълнение на целите на дружеството и неговото управление, вкл. за недопускане намаляване на неговото имущество.

Ответникът „БДЖ-Трансимпекс“ АД е застъпил становище за неоснователност на иска, доколкото отсъствието на един от членовете на съвета не опорочава взетите решения, поради спазване на чл. 19, ал. 4 от устава относно изискуемия кворум и мнозинство, в съответствие на императивната норма на чл. 238, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и в устава не е предвидено нещо различно от тази уредба. Поддържал е и липсата на засягане на членствените права и интереси на ищцовото дружество-акционер.

От фактическа страна, според въззивния съд, по делото са събрани писмени доказателства, от които се установява следното:

От съдържанието на представеното временно удостоверение № 2/06.02.2012 г., издадено от „БДЖ - Трансимпекс“ АД, както и от представеното извлечение от книгата на акционерите към 04.06.2021 г., ищецът е акционер в ответното дружество, като притежава 1 846 667 поименни акции с номинал 1 лев всяка. По делото е представен уставът на ответното дружество, като в чл. 16 от същия е уредено, че броят на членовете на СД е от 3 до 9 лица. В чл. 19 са уредени правилата за свикване на заседание на СД – същото се провежда поне веднъж на три месеца и се свиква от Председателя чрез писмена покана до членовете, получена най-малко седем дни преди заседанието. Според чл. 19, ал. 4 от устава заседанието е редовно ако на него присъстват най-малко половината от членовете му. В алинея пет от същия член е предвидено, че решение може да бъде взето и неприсъствено, ако всички членове са заявили писмено съгласието си за това. Решението се счита за прието, ако получи предвиденото мнозинство, което се изчислява от общия брой брой на членовете на съвета. Представен е препис от протокол № 159 от заседание на СД на „Холдинг БДЖ“ ЕАД от 25.11.2016 г., видно от който на посоченото заседание е одобрен Т. В. Т. да бъде предложен за член на СД на „БДЖ - Трансимпекс“ АД. Представен е и протокол от заседание на СД на „БДЖ - Трансимпекс“ АД от 29.11.2021 г., на което са присъствали членовете „Адлер БГ“ АД чрез изпълнителния си директор и И. М. Г., а третият член -Т. Т. е посочен като отсъстващ. На това заседание двамата присъствали членове единодушно са гласували за избор на Б. В. А. като прокурист на „БДЖ - Трансимпекс“ АД.

Относно допустимостта и основателността на исковата претенция, въззивният състав се е позовал на следното:

Всеки акционер притежава имуществени и неимуществени права, произтичащи от правото на членство. Като основните права са правото на глас в общото събрание, правото на дивидент и правото на ликвидационен дял, предвидени изрично в чл. 181, ал. 1 ТЗ. Акционерите притежават и други права, предвидени в други норми на ТЗ, които произтичат от основните права и са косвено свързани с тях, като напр. право да получат акции срещу временното удостоверение, право на участие в управлението, право да избира и да бъде избиран в органите на управление, право на сведения по въпросите от дневния ред на общото събрание, право на предпочтително изкупуване на нови акции при увеличаване на капитала, право на обжалване решенията на общото събрание, малцинствени права и др. Всяко от тези отделни членствени права, ако бъде нарушено от орган на дружеството, различен от общото събрание, може да бъде защитено с иск по чл. 71 ТЗ, като преценката за конкретните членствени права, нарушени от решение на съвета на директорите, следва да бъде осъществявана по всяко дело с оглед установените в хода на производството факти.

В конкретния случай, един от членовете на СД към момента на вземане на процесното решение на „БДЖ - Трансимпекс“ АД – Т. В. Д. е бил номиниран за член на СД от ищцовото дружество. Това обстоятелство не е било оспорено от ответника. Ето защо, според съда следвало да се приеме, че номинираният от страна на ищеца-акционер член на СД е защитавал неговите интереси при вземане на решенията на СД. От това обстоятелство следвало, че е налице разширен обем права, свързани с участие при формиране решенията на управителния орган, макар и непряко, за които решения акционерът има интерес да бъдат законосъобразно вземани. Следователно, противно на доводите на ответника, според съда, са били налице членствени права на ищеца, които да са засегнати от оспорваното решение на СД. За неоснователен е счетен от съда и доводът на последния, че неспазването на процедурата по свикване на СД не влияе върху законосъобразността на взетите решения. В случая съдът е установил нарушаване процедурата за свикване на СД, която е уредена в чл. 19, ал. 2 от Устава, като един от членовете въобще не е бил поканен, въпреки изискването свикването да става с писмена покана най-малко седем дни преди заседанието. По делото нито се твърди, нито се представят доказателства от ответника такава покана да е отправяна до Т. Т.,в качеството му на член на СД, като видно от представения протокол от заседанието, той не е и присъствал.

В тази връзка за неоснователно е счетено поддържаното от ответника, че и при наличие на това нарушение, значение за законосъобразността на взетите от СД решения имат само правилата за кворум на заседанието и мнозинство при вземането на решения. Според съда, за заседанието на СД трябва да бъдат уведомени всички членове. Това слредва, на първо място, от това, че СД е колективен орган, състоящ се от определен брой членове и този брой би бил обезсмислен, ако за заседанието се свикват само някои от тях, които са достатъчни да формират кворум. Т., според съда, е особено валидно, когато броят на членовете е минималният по закон, както е в случая. На следващо място: поканата, следва да бъде отправена до всички членове, което следва от нормата на чл. 238, ал. 4 ТЗ, според която неприсъствено решение може да се взема само при единодушно съгласие с вземаното решение. Посочената норма е императивна. По аргумент за противното, с обикновено мнозинство може да бъде взето решение, само ако СД е свикан и решението се взема присъствено, като несъмнено законът има предвид законосъобразно свикване чрез уведомяване на всички членове на СД. Въззивният състав е отбелязал в тази връзка и че според него, приетото в чл. 19, ал. 6 от Устава на ответното дружество, че неприсъствените решения могат да бъдат взети с предвиденото мнозинство, противоречи на нормата на чл. 238, ал. 4 ТЗ, която е императивна и съответно посочената норма на Устава е нищожна. Ето защо, предвид нарушената процедура по свикване на СД, при която един от членовете на СД изобщо не е уведомен за заседанието, взетото на това заседание решение е счетено за незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че присъствието на Т. на заседанието на СД не би променило взетото решение, тъй като то е взето с изискуемото се мнозинство, каквото би било формирано и в негово присъствие. Този довод не е споделен от съда с аргумента, че приемането му би довело до отричането на възможността неуведоменият и отсъстващ член на СД да предложи друго лице за прокурист и да обоснове предложението си така, че същото да бъде прието и от останалите членове.

По изложените съображения е прието, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.2 ГПК – недопустимост на съдебното решение като постановено по недопустим иск по чл.71 ТЗ, с оглед липсата на правен интерес на ищеца като акционер от защитата срещу решение на СД на „ТРАНСИМПЕКС“АД и тези на чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като в последните две хипотези се сочат като обуславящи изхода по спора, следните въпроси: 1. Притежават ли акционерите в АД членствени права извън уредените в чл.181 ал.1 от ТЗ и в този смисъл могат ли същите да предявяват иск по чл.71 ТЗ срещу решение на Съвета на директорите на АД /СДАД/; 2. Възможно ли е под някаква форма създаването на права на акционерите, по-широки от тези, уредени в чл.181 ал.1 от ТЗ, без такива права да са били изрично уредени в Устава на АД чрез издаване на акции с особени права; 3. Дали порок в процедурата по свикването на заседание на СД влияе върху законосъобразността на взетите на това заседание решения на този управителен орган, при положение, че същите са взети съгласно изискванията за кворум и мнозинство;

По отношение оспорването на допустимостта на въззивното решение, с оглед липсата на правен интерес на ищеца като акционер от защитата чрез процесния иск по чл.71 ТЗ срещу решение на СД на АД, настоящият състав на ВКС,Първо т. о. намира следното:

В Р №78/10.08.2022 г. по т. д. № 675/21 на ВКС, Първо т. о. е прието, че незаконосъобразно взето решение от съвет на директорите на акционерно дружество може да бъде основание за допустим /осъдителен/ иск по чл. 71 ТЗ, предявен от акционер за защита на негови неимуществени права и когато последният не е член на този орган. Допустимостта на иска следва да се преценява с оглед конкретиката на всеки отделен спор. В случая, въззивният съд се е позовал на това, че към момента на вземане на процесното решение на Съвета на директорите на „БДЖ - Трансимпекс“ АД , Т. В. Д., като номиниран за член на СД от ищцовото дружество, е представлявал неговите интереси при вземане на решенията на СД на ответното АД. От това обстоятелство, според съда, следвало, че е налице разширен обем права, свързани с участие при формиране решенията на управителния орган, за които акционерът има интерес да бъдат законосъобразно вземани. Следователно ищцовото дружество е обосновало правният си интерес от предявяване на иска по чл.71 ТЗ срещу конкретното решение на СД като управителен орган, а въззивният съд се е произнесъл в съответствие с цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК и не е налице основание за недопустимост на обжалваното решение на САС. Спорът по настоящият казус няма общо с този, по който ВКС се е произнесъл с Р.№60034 /08.07.2021 по т. д. №3009/19 на Първо т. о, на което се позовава касаторът, доколкото по него е ставало въпрос за позоваване от ищеца по това дело на незаконосъобразност на решение на ОСА по формирането състава на СД и е прието, че при наличие на правна възможност от атакуване по чл.74 ТЗ на първото, то липсва правен интерес от иск по чл.71 ТЗ по отношение на решението на самия СД.

Възприетото становище в Р №78/10.08.2022 г. по т. д. № 675/21 на ВКС, Първо т. о. напълно се споделя и от настоящия състав на ВКС,ТК. Същото дава принципно положителни отговори и на първите два въпроса от изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК, в съответствие с които се е произнесъл и въззивният съд.

Третият въпрос е за това, дали порок в процедурата по свикването на заседание на СД влияе върху законосъобразността на взетите на това заседание решения на управителния орган при положение, че същите са взети съгласно изискванията за кворум и мнозинство, то следва да се отчете, че не налице предпоставката по чл.280 ал.1,т.3 ГПК, доколкото е налице ясната законова уредба в нормата на чл. 238, ал. 4 ТЗ, според която неприсъствено решение може да се взема от СД само при единодушно съгласие с вземаното решение, от което следва, че в останалите случаи - решението се взема присъствено, което пък изисква законосъобразно свикване на заседание на управителния орган чрез уведомяване на всички членове на Съвета на директорите.

По така изложените съображения, настоящият състав на ВКС,Първо т. о. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

В полза на ответника по КЖ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева на основание чл.78 ал.8 ГПК.

Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Първо т. о. на ТК

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №310 от 16.05.2023 г., постановено от АС-София по в. т.д. №146/2023 г.

ОСЪЖДА „БДЖ-ТРАНСИМПЕКС“АД ЕИК[ЕИК] да заплати на „Х. Б. държавни железници“ ЕАД ЕИК[ЕИК] юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева на основание чл.78 ал.8 ГПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.