О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 1139

София, 08.05.2024г.

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I т. о., в закрито заседание на осми април, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 1453 по описа на ВКС за 2023г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.Е. Б. от АК - Благоевград касационна жалба на ищеца Л. С. Й. срещу решение № 224/15.05.2023г. по възз. гр. д.№ 495/2022г. на ОС - В.Търново.С обжалвания въззивен акт, след отмяна на решение № 16/01.04.2022г. по гр. д.№ 196/2020г. на РС - Елена, е постановено друго за отхвърляне на иска на Л. С. Й., с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че не дължи на „ОТП Ф. Б. ЕАД, поради погасяване по давност, следните парични вземания, за които е образувано изп. д.№ 20197250400858 на ЧСИ В.Г.: 7136.82 евро - главница; 240.23 евро - договорна лихва за периода 27.05.2010г.-30.01.2011г., 2054.36 евро - законна лихва за периода 30.01.2011г. до 19.08.2019г. и 682.41лв. - законна лихва за периода 19.08.2019г.-10.02.2020г.

В касационната жалба е въведено основанието за касационно обжалване по т.3, предл.2 на чл.281 ГПК – материална незаконосъобразност.Според касатора е неправилно позоваването на ТР № 3/28.03.2023г. по тълк. д.№ 3/20202г. на ОСГТК на ВКС, като за това са изложени подробни съображения. Касаторът намира, че в случая съдът е бил длъжен да приложи пряко и непосредствено Конституцията на РБ и да разреши поставения казус в съответствие с действащите към момента на сезиране на съда нормативни разпоредби.Според касатора неправилно не е съобразено обезсилването с обратна сила на всички предприети изпълнителни действия по първото изпълнително дело, като последица от перемирането му, съответно - заличаването на ефекта на прекъсване и спиране на давността.Поддържа, че е следвало да се отчете и периодът преди образуване на изпълнителното дело пред ДСИ, който да се прибави към периода до образуване на новото изпълнително дело.Искането е за отмяна на решението и за постановяване на друго за уважаване на иска.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК са релевирани доводи, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 3/12.07.2005г. на ОСГТК на ВКС, както и решения по чл.290 ГПК, но не са формулирани съответни на тях конкретни материалноправни въпроси.

Въведено е основанието за допускане до касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по следните правни въпроси:

1.Приложимо ли е ТР № 3/28.03.2023г. по тълк. д.№ 3/2020г. на ОСГТК на ВКС по отношение на перемирани преди неговото влизане в сила изпълнителни производства?

2. Каква е компетентността на решаващите съдебни състави, сезирани с правен спор относно настъпила погасителна давност в изпълнителното производство, когато са налице противоречиви указания в задължителната практика на ВКС, обективирани в тълкувателни решения?

3.Длъжен ли е съдът да приложи автоматично последното по време тълкувателно решение, без предходните такива да са загубили своето действие чрез изричната им отмяна?

4.Длъжен ли е съдът да приложи Конституцията на Р. Б. КРБ/, когато е налице очевидно противоречие между тълкувателен акт на ВКС с нейни норми, които имат пряко е непосредствено действие, както и с други тълкувателни решения, които са в съответствие с КРБ?

5.Дали прекратяването на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 ГПК или т. нар. перемпция заличава последиците от прекъсването и спирането на давността?Има ли право взискател по изпълнително дело да се позовава на прекъсването и/или спирането на давността по време на изпълнителния процес, в случай, че същият е бил неизправен и поради собственото си бездействие изпълнителното производство е било прекратено?

С подадения чрез юрисконсулт Ф. И. писмен отговор ответникът по касация „Банка ДСК“ АД, правоприемник в процеса на ответното дружество „ОТП Факторинг“ ЕАД/ заличен търговец/, оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.Претендира за присъждане, на осн. чл.78, ал.8 ГПК, на разноски за юрисконсултско възнаграждание за подаване на отговора на касационната жалба.

Съставът на I т. о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Въззивното решение е постановено при следните установени и безспорни факти:

На 30.08.2011г. против ищеца е образувано изпълнително производство по молба и въз основа на издадения в полза на „Банка ДСК“ ЕАД изпълнителен лист в заповедно производство по чл.417 ГПК за вземания, произтичащи от договор за кредит от 01.06.2009г., обезпечени с поръчителството на ищеца, за главница в размер на 7861.94 евро и лихва в размер на 725.12 евро, ведно със законната лихва от 31.01.2011г. По образуваното против ищеца изпълнително дело на ДСИ е наложен запор върху трудовото му възнаграждение и са правени удръжки в периода от 27.11.2013г.-последно на 25.06.2014г.С постановление на ДСИ на 13.11.2012г. на мястото на първоначалния взискател е конституирано „ОТП Факторинг“ ООД, след което не са извършвани изпълнителни действия и с постановление на ДСИ от 28.09.2018г. е констатирано прекратяване на изпълнителното дело, на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК.На 19.08.2019г. по молба на „ОТП Факторинг“ ЕАД, в която е направено искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ, за същото вземане срещу ищеца е образувано ново изпълнително производство.Производството по предявения ОУИ, с правно основание чл.439 ГПК, е образувано на 10.02.2020г.

За да уважи предявения ОУИ, с правно основание чл.439 ГПК, първоинстанционният съд е намерил за основателен довода, че изпълняемото вземане е погасено по давност.Приел е, че давността е общата 5-годишна, която е била прекъсната от извършените по първото изпълнително дело изпълнителни действия, последно на 26.04.2014г., откогато е започнала да тече нова давност, която е изтекла на 25.06.2019г.

Изводите на първата инстанция не са възприети от въззивния съд.Преди всичко съставът на окръжния съд е съобразил, че първото изпълнително дело е образувано преди Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, поради което е приел, че давност не е текла от образуването до перемирането му, на осн, чл.433, ал.1, т. 8 ГПК, в случая на 25.06.2016г., откогато е започнала да тече нова давност. Като се е позовал на т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният състав е намерил, че давността е прекъсната на 19.08.2019г. с подаване на молбата за образуване на второто изпълнително дело, тъй като в нея е направено искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ, откогато е започнала да тече нова погасителна давност, която не е изтекла до предявяване на иска на 10.02.2020г.

Настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК, допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и за който е налице някое от въведените основания по чл. 280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. В мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС относно общото основание за селектиране на касационните жалби е изяснено следното: Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби.Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.ВКС може от обстоятелствената част на изложението само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение да изхода по конкретното дело.Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.Обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение.

Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по релевираните доводи за произнасяне по материалноправен въпрос в противоречие с цитираната съдебна практика по т. на чл.280, ал.1 ГПК произтича от това, че по тях не са формулирани конкретни правни въпроси, отговарящи на характеристиките, очертани в чл.280, ал.1 ГПК.Както се посочи, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а може от обстоятелствената част на изложението само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от начение да изхода по конкретното дело. Липсата на общата предпоставка за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 ГПК, сама по себе си, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по тези доводи.

Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по въпроси № 1 до № 4 произтича от липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен с т.1 на ТР № 1 /2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК. Те са израз на поддържаната от касатора теза за неприложимост на ТР № 3/28.03.2020г. по тълк. д.№ 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, за наличие на противоречиви указания в задължителната практика на ВКС, обективирани в тълкувателни решения, за очевидно противоречие между тълкувателните актове на ВКС с норми на КРБ с пряко и непосредствено действие, както и с други тълкувателни решения, които са в съответствие с КРБ, поради което е следвало да се приложи Конституцията на Р. Б. КРБ/. Въпросите изискват проверка на правилността на обжалвания акт, която е изрично изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство, съответно не може да обоснове допускането на касационен контрол.

Значимостта на въпросите по п.5 за крайния изход по делото също следва да бъде отречена, тъй като не съответстват на мотивите на въззивния акт, в които те не са обсъждани.Както се посочи, въззивният съд не е споделил изводите на първоинстанционния съд за прекъсване на давността с извършване на изпълнителни действия по перемираното дело, а е приел, че давност не е текла от образуването на първото изпълнително дело до перемирането му, съответно не е обсъждал процесуалното поведение на взискателя, довело до перемирането, и последиците от него.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване.

С оглед на този изход, разноски на касатора не се дължат.

На ответника по касация се присъждат, на осн. чл.78, ал.8 ГПК, разноски за юрисконсултско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 224/15.05.2023г. по възз. гр. д.№ 495/2022г. на ОС - В.Търново.

Осъжда Л. С. Й. да заплати на „Банка ДСК“ АД, на осн. чл.78, ал.8 ГПК, направените разноски за юрисконсултско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 100лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: