3№ 5/07.01.2022 г.Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на седми декември две хиляди двадесет и първа година в състав:Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Любка Андоноваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2871 по описа за 2021 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 82/30.03.2021 г. по гр. д. № 39/2021 г., с което Окръжен съд – Монтана, отменяйки решение № 260148/23.12.2020 г. по гр. д. № 1524/2020 г. на Районен съд – Монтана, е отхвърлил исковете на Д. С. С. срещу Регионална инспекция по околната среда и водите – Монтана (РИОСВ), както следва:
· да признае за незаконно и да отмени уволнението по чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията (ЗА) от длъжността „директор на РИОВС - Монтана“със заповед № 527/26.05.2020 г. на министъра на околната среда и водите (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ);
· да възстанови ищеца на длъжността, заемана преди уволнението (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и
· за сумата 16 005.60 лв. - обезщетение за вредите от оставането без работа поради незаконно уволнение в периода 27.05.2020 г. – 27.11.2020 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ).
Решението се обжалва от ищеца с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следния материалноправен въпрос: Лицата, заемащи длъжността „директор на регионална инспекция по околна среда и водите“, попадат ли в обхвата на органите на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията и могат ли техните правоотношения да се прекратят при условията и по реда на чл. 19а, ал. 2 от същия закон? Касаторът счита повдигнатия въпрос да има значение за конкретното дело (общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК) и твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол обосновава с довод, че даденият отговор на правния въпрос с решение № 44/26.03.2015 г. по гр. д. № 4123/2014 г. на ВКС, IV-то ГО не обхваща конкретния случай. По същество касаторът се оплаква, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на чл. 19, ал. 4, т. 4 и на чл. 19а, ал. 2 ЗА. Претендира разноските по делото.
Ответникът, РИОСВ – гр. Монтана, ответник и по касация, възразява, че въпросът няма претендираното значение, а решението е правилно.
Настоящият състав намира, че касационната жалба е с допустим предмет – обжалваното решение е въззивно, по исковете по чл. 344, ал. 1 – 3 КТ; подадена е от процесуално легитимирана страна – касатор е ищецът; спазен е срокът по чл. 283 ГПК – препис от решението е връчен на 12.04.2021 г. и пощенското клеймо на жалбата е от 12.05.2021 г.; налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатият въпрос няма претендираното значение. Съображения:
Въззивният съд е приел за неоснователни исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, тъй като в съответствие с условията и реда по чл. 19а, ал. 2 ЗА с издадената заповед министърът на околната среда и водите е прекратил правоотношението за заеманата от ищеца длъжност „директор на РИОСВ – гр. Монтана“. Обосновал се е с това, че тя е ръководна, правомощията й са определени с правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите, т. е. попада в обхвата на органите на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА. Въззивният съд не е достигнал до различен извод поради това, че правомощията на длъжността са уредени в правилниците, издавани от министъра на околната среда и водите в делегацията по чл. 14, ал. 5 ЗООС. Обосновал се е с чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА, който изрично допуска ръководните длъжности на органите на изпълнителната власт да са създадени със закон или с постановление на министерския съвет, а точно такъв е нормативният ранг на издаваните от министъра на околната среда правилници по чл. 14, ал. 5 ЗООС.
При тези мотиви на въззивния съд повдигнатият материалноправен въпрос е обуславящ за конкретното дело. Осъществена е общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. В решение № 44/26.03. 2015 г. по гр. д. № 4123/2014 г. на ВКС, IV-то ГО обаче е прието, че в чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА са белезите на държавните институции, чиито ръководители са органи на изпълнителната власт. Законовите критерии се отнасят до начина на възникване на съответната държавна институция и до функционалното й предназначение. Необходимо е да е създадена със закон или с постановление на министерския съвет, и да й се възлагат функции по осъществяване на изпълнително-разпоредителната власт в съответната сфера на държавно управление. Прието е, че директорите на басейновите дирекции попадат в обхвата на органите на изпълнителната власт по чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА. Чл. 152 – чл. 154 от Закона за водите определя броя, териториалния обхват на дейност и структурата на басейновите дирекции, като законът предвижда директорите им да се назначават със заповед на министъра на околната среда и водите. Чл. 14, ал. 1 ЗООС възлага на басейновите дирекции осъществяването на държавната политика по опазване на околната среда на регионално равнище. Заключението е, че правоотношенията с директорите на басейновите дирекции се прекратяват при условията и по реда на чл. 19а, ал. 2 ЗА, защото те са (териториални) органи на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА.
Настоящият състав приема, че директорите на Регионалните инспекции по околната среда и водите също осъществяват изискванията по чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА. Броят, териториалният обхват на дейност и структура, както и правомощията на директорите на РИОСВ са в правилниците за устройството и дейността на РИОСВ, издавани от министъра на околната среда и водите в законовата делегация по чл. 14, ал. 5 ЗООС. Чл. 14, ал. 1 ЗООС възлага и на РИОСВ осъществяването на държавната политика по опазване на околната среда на регионално равнище. Заключението е, че и правоотношенията с директорите на РИОСВ могат да се прекратяват при условията и по реда на чл. 19а, ал. 2 ЗА. Те са териториални органи на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА. Следователно повдигнатият от касатора материалноправен въпрос е включен в отговора, даден с решение № 44/26.03. 2015 г. по гр. д. № 4123/2014 г. на ВКС, IV-то ГО. Настоящият състав го споделя и не съзира основание да го промени. Въззивното решение му съответства. Изключена е всяка допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 и по т. 3 ГПК за допусне на касационния контрол.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора, който е ищец по неоснователните искове, следва да се поставят разноските, направени от ответника в настоящото производство. Те се изчерпват с уговореното и платено адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 82/30.03.2021 г. по гр. д. № 39/2021 г. на Окръжен съд – Монтана.
ОСЪЖДА Д. С. С. ЕГН [ЕГН] да заплати на Регионална инспекция по опазване на околната среда и водите – гр. Монтана на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 893.00 лв. – разноските пред Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.