О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1120
Гр. София, 30.04.2024г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, 2 т. о. в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. С.
ЧЛЕНОВЕ : Г. И. МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
като разгледа докладваното от съдия Кацарска т. д. № 2143 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Л. Н., срещу решение №302/15.05.2023г. по в. гр. д. № 88/2023г. на САС, с което е потвърдено решение № 260056/10.10.2022 г. по т. д.№ 145/2020 г. на Врачански окръжен съд, ГО, в частта му, с която са отхвърлени предявените от Д. Н. срещу „С. С. ООД и срещу „П. И. ООД искове по чл. 29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за несъществуващи на обстоятелства, вписани по партидите им, а именно: заличаване на „С. С. ООД по заявление вх.№ 20201125134316 поради приключило производство по ликвидация и прекратяване на участието на „С. С. ООД като съдружник в П. И. ООД, изваждане на апортни вноски и намаляване на капитала на Промстой ИнвестООД от 417 520 лв. на 10 лв. по заявление вх.№ 20200219155351 и заявление вх.№ 20200625120524.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че тя не може да обоснове легитимацията си като кредитор на двете дружества, включително с оглед предявения иск по чл.135 от ЗЗД и че можела да реализира правата си по този иск, независимо от заличаването на „Сигма спес“ ООД. Сочи, че изводът е неправилен, тъй като при успешно провеждане на иска по чл. 135 от ЗЗД, тя се явява кредитор на дружествата най-малко по отношение на разноските, а ако „Сигма спес“ ООД бъде заличено, възбраненият за обезпечение на исковете й имот не е ясно в чий патримонуим ще се върне, като ще остане в собственост на свързани лица, каквито са управителите на „Сигма спес“ ООД и П. И. ООД – К. и П. Г., баща и син. Предвид подробно изложените в жалбата доводи претендира допускане до касационно обжалване на решението, обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение, като поставя и следните въпроси, за които поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК:
1. „Какви и колко са пределите на правосубектността на заличения търговец в производството по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ?“
2. „Ищецът по предявен иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ кредитор ли е на дружеството/вата по иска / дори да са заличени след ликвидация/, ако е предявил иск по чл. 135 ЗЗД / спрян/ срещу дружествата ответници по иска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, или искът по чл. 135 от ЗЗД дава ли на ищеца качеството на кредитор и по отношение на лицето/та, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си и висящото съдебно производство по чл. 135 ЗЗД основание ли е за уважаване на иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, във връзка с чл. 273, ал.2, чл.272, ал.3 ТЗ срещу лицето, в която полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си?“, като поддържа, че въпросите са разрешение в противоречие с практиката на ВКС, конкретно решение №60045/21.07.2021г. по т. д.№2801/2019г., 1 т. о., решение №5/01.06.2017г. по т. д.№3674/2015г. ВКС и др.
Ответникът по касационната жалба – „СИГМА СПЕС“ ООД е подал отговор от 25.10.2023г. чрез особения си представител – адв. Н. Г., с който оспорва жалбата и претендира да не бъде допускано решението до касация по подробно изложените доводи.
Останалите ответници по касационната жалба – „Спес 21“ ООД и „Промстрой инвест“ ООД не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:
Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК.
За да постанови обжалваното въззивно решение, САС е приел, че ОС - Враца е бил сезиран с иск, предявен от Д. Л. Н. срещу „Спес 21” ООД, „С. С. ООД и „П. И. ООД за признаване на установено, че по партидите на трите дружества в Търговския регистър при Агенция по вписванията са вписани несъществуващи обстоятелства, както следва: 1/ по отношение на „Спес-21“ ООД по заявление с вх. № 20201201142035 - заличаване на търговеца поради приключило производство по ликвидация, 2/ по отношение на „С. С. ООД по заявление с вх. № 20201125134316 заличаване на търговеца поради приключило производство по ликвидация, 3/ по отношение на „П. И. ООД, по заявление с вх. № 20200219155351 и заявление с вх. № 20200625120524, прекратено участие на „С. С. ООД като съдружник в „П. И. ООД, изваждане на апортната вноска и намаляване на капитала от 417 520лв. на 10 лева.
САС е приел, че ищцата е майка и наследник на сина си Й. С. Н., починал на 24.09.2017г, извършвайки възложената му от „Спес 21” ООД работа в ТЕЦ „С. С. АД - [населено място]. Приел е, че по гр. д. № 799/2019 г. на Районен съд [населено място], Д. Л. Н. е предявила срещу „Спес-21“ ООД иск с правно основание чл. 200 от КТ за присъждане на сумата 140 404,63 лв., представляващи обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпяла от смъртта на сина си. Въззивният съд е посочил също, че по искова молба вх.№ 6653/23.07.2019 г., пред ОС – Враца е образувано гр. д. №438/2019г., по което Д. Л. Н. е предявила срещу „Спес-21“ ООД, „С. С. ООД и „П. И. ООД искове с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване на недействителни спрямо нея, в качеството й на кредитор на „Спес-21“ ООД на сделките, извършени от това дружество по учредяване на апорт в „С. С. ООД и обективирани в дружествения договор на „С. С. ООД, както и на договор за прехвърляне на търговско предприятие от 12.12.2018 г. между отчуждителя „С. С. ООД и приобретателя „П. И. ООД. Допуснато е обезпечение чрез възбрана на описания имот.
САС е счел за установено, че съгласно вписванията по партидата на „Спес-21“ ООД в Търговския регистър, дружеството е преминало през производство по ликвидания и на 01.12.2020 г. е вписано заличаване на „Спес-21“ ООД. Въззивният съд е приел, че видно от вписванията в ТР по партидата на „С. С. ООД, дружеството е вписано в търговския регистър на 09.08.2018 г., с капитал от 447 000 лв. и съдружници „С. В. ООД и „Спес-21“ ООД, като съгласно представения дружествен договор от 27.07.2018 г. капиталът на „С. С. ООД е формиран изцяло от непарични вноски на двамата съдружници /вноската на „С. В. ООД е 15 автомобила, а тази на „Спес-21“ ООД - поземлен имот № 12259.1021.49 по КККР на [населено място] с построена в имота сграда с идентификатор 12259.1021.49.1. На 12.12.2018 г. „С. С. ООД прехвърлило търговското си предприятие на „П. И. ООД срещу задължение на „П. И. ООД да заплати на „С. С. ООД сумата 417 420 лева на 24 равни месечни вноски от по 17 392.50 лева до 30-то число на всеки месец, считано от 30.01.2019 г. В договора за прехвърляне на търговско предприятие от „С. С. ООД на „П. И. ООД е посочено, че в предприятието на прехвърлителя е включен описания недвижим имот, апортиран от „Спес-21“ ООД в капитала на „С. С. ООД. Прехвърлянето на търговско предприятие е вписано в търговския регистър на 18.12.2018г. На 06.03.2020 г. под № 20200306095113 в търговския регистър е вписано прекратяване на С. С. ООД, а на 25.11.2020 г. под № 20201125134316 е вписано заличаване на това дружество. Въззивният съд е счел, че с предизвестие вх.№ 12/01.10.2019г. К. Г., в качеството си на управител на „С. С. ООД, е уведомил „П. И. ООД, че прекратява участието си като съдружник в дружеството с изтичането на 3-месечен срок от получаването на известието. В Търговския регистър по партидата на „П. И. ООД е публикувано на 16.03.2020г. решение на Общото събрание на съдружниците за намаляване на капитала на основание напускането на съдружника „С. С. ООД от 417 520 лева на 10 лева – с дела на напусналия съдружник.
С оглед установеното от фактическа страна, въззивният съд е приел, че ищцата е доказала, че в качеството си на кредитор е предявила иск с правно основание чл.200 от КТ, и е приел по отношение на „Спес-21“ ООД, че не са налице условията за приключване на производството по ликвидация, поради което вписването на заличаването на дружеството представлява вписване на несъществуващо обстоятелство, с оглед на което искът е основателен и в тази част е потвърдил обжалваното решение. По иска, предявен срещу „С. С. ООД за признаване за установено, че по заявление № 20201125134316 е вписано несъществуващо обстоятелство - заличаване на търговеца поради приключило производство по ликвидация, САС е приел, че по делото не е установено ищцата да е кредитор на ответника. Посочил е, че това, че ищцата е упражнила своето потестативно право, като е предявила иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД с цел в качеството си на кредитор на „Спес-21“ ООД за обезщетение по чл. 200 от КТ да се удовлетвори от сумата, получена на публична продан при принудително изпълнение върху имота, обект на апортната сделка при учредяването на „С. С. ООД, а последното дружество при уважаването на иска следва да понася санкцията да търпи изпълнение срещу недвижимия имот за чужд дълг, по никакъв начин не прави „С. С. ООД длъжник на ищцата. Апелативният съд е приел и че заличаването на „С. С. ООД в търговския регистър няма да попречи за воденето на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД. САС е посочил, че независимо от това, че другарството между ответниците по иска с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД е задължително, делото може да продължи, отчитайки формираната практика с определение № 145 от 27.03.2009 г. по ч. гр. д. № 95/2009 г. на ВКС, ГК, III г. о., приемаща, че ако една от страните по сделката е заличена, няма пречка искът по чл.135 ЗЗД да бъде предявен само срещу другата страна, тъй като няма как да бъдат постановени различни решения по отношение на задължителните другари, а ще се осигури възможност на кредитора /при наличие на предпоставките на чл.135 ЗЗД/, да се удовлетвори. Предвид изложеното въззивният съд е счел, че наличието на висящо производство по иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД не е основание да се иска заличаване на вписаното в ТР заличаване на „С. С. ООД при положение, че не това дружество, а неговия праводател е длъжник на ищеца, и че в случай, че не е било заличено „С. С. ООД, единствено е щяло да търпи последиците на постановеното евентуално решение, с което се уважава иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД, но решението не би го направило длъжник на ищцата. С оглед на тези мотиви е потвърдил отхвърлянето на иска срещу този ответник.
Въззивният съд е приел по иска срещу „П. И. ООД, че прехвърлянето на недвижимия имот, който е бил собственост на длъжника на ищцата, на „П. И. ООД не прави последното дружество длъжник на ищцата. Посочил е, че „П. И. ООД единствено би търпял последиците на постановеното евентуално решение, с което се уважава иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД, но решението не би го направило длъжник на ищцата. САС е приел, че наличието на висящи съдебни производства, както по иска с правно основание чл.200 от КТ, така и по иска с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД не представляват препятствие за настъпването на фактическия състав на освобождаването на „С. С. ООД като съдружник в „П. И. ООД, нито за намаляване на капитала на „П. И. ООД, като е посочил, че обстоятелството, че дружеството е намалило своя капитал не означава, че същото се е разпоредило с недвижимия имот, който е придобило вследствие покупката на търговското предприятие на „С. С. ООД. САС е приел, че е осъществен фактическия състав на чл. 125, ал. 2 от ТЗ и че напускането на съдружника „С. С. ООД от „П. И. ООД не представлява вписване на несъществуващо обстоятелство. Въззивният съд е приел по отношение на намаляването на капитала на „П. И. ООД, че е представено взето по надлежния ред решение на съдружниците на дружеството за намаляване на капитала, което е в изискваната от чл. 137, ал. 4 от ТЗ форма, и че при прехвърлянето на търговското предприятие на „С. С. ООД към „П. И. ООД, „С. С. ООД не е било длъжник на ищцата, поради което и такова задължение не е преминало в патримониума на „П. И. ООД, но дори и да се приеме, че ищцата е била кредитор на „П. И. ООД, то тя е следвало след обявяване на решението за намаляване на капитала на дружеството, да заяви писмено своето несъгласие в срок от три месеца от това обявяване, а по делото липсват данни да е сторила това. С оглед горното въззивният съд е намерил, че са се осъществили всички кумулативно необходими елементи на фактическия състав на намаляване на капитала на дружество с ограничена отговорност в хипотезата на чл.149, ал.3, т.2 от ТЗ, искът е неоснователен и е потвърдил обжалваното решение, с което е отхвърлен.
Настоящият състав на ВКС, Второ т. о. като обсъди доводите на страните, намира следното:
Допускането на касационно обжалване се извършва съгласно предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. ВКС може да допусне до касация въззивното съдебно решение, по отношение на което се установява вероятност да е нищожно – основание съгласно чл. 280, ал. 2 , пр. 1 от ГПК, при вероятност съдебното решение да е недопустимо – основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК или ако е очевидно неправилно – съгласно чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Извън посочените основания, съобразно задължителното тълкуване в Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът следва да обоснове предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК, а именно произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК, като т.1 изисква въпросът да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Първият поставен от касаторката въпрос относно пределите на правосубектността на заличения търговец в производството по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ не е разрешаван от въззивния съд и не се явява общо основание за допускане до касация по смисъла на чл. 280, ал.1 от ГПК. Касаторката свърза същия с твърдението си, че е следвало още пред първата инстанция да бъде назначен особен представител на заличения от ТР ответник, който да подаде писмен отговор по чл. 367 от ГПК, но вместо това такъв е подаден от управителя му, но довод за такова процесуално нарушение не е изтъкнат от нея във въззивната жалба и не е обсъждан от САС, поради което така поставен въпросът не може да обуслови допускане до касация на въззивното решение, тъй като не отговаря на общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 от ГПК.
Вторият поставен въпрос, който е зададен алтернативно, но и в двата си варианта касае активната материалноправна легитимация на ищцата и пасивната на ответниците, е разгледан от въззивният съд, който е мотивирал акта си с извод, че ищцата не е кредитор нито на „Сигма спес“ ООД, нито на „Промстрой инвест“ ООД и поради това е отхвърлил исковете. Този въпрос покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК като включен в предмета на спора и отговорът му е обусловил решаващите мотиви на въззивното решение. Съгласно решение на ВКС № 60045/21.07.2021г. по т. д.№2801/2019г., 1 т. о. преценката за наличието на правен интерес от иска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ е винаги конкретна, обусловена от твърденията за засегнати съществуващи реални права и вида на търсената защита, и от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение в съществуващото правно положение, като в този смисъл е и решение № 234 от 23. 12. 2016 г. по т. д. № 54/2016 г. на ВКС, 1 т. о. Чрез иска с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, интересът от който ищцата обуславя от исковете по чл. 135 ЗЗД, тя цели да отрече формалната материалноправна легитимация на търговското дружество „Сигма спес“ ООД на приобретател и собственик на процесния имот, предмет на апорта, а също и на прехвърлянето му чрез продажбата на търговското предприятие на третия ответник – „Промстрой инвест“ ООД. Предвид горното доколкото въпросът касае активната и пасивната легитимация по иска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, според настоящият съдебен състав следва да се допусне до касация обжалваното въззивно решение за преценка дали разрешаването му от въззивният съд съответства на горецитираната практика на ВКС, както и на тази, посочена от САС в обжалвания акт, а именно определение №145 от 27.03.2009г. по ч. гр. д. №95/2009г. на ВКС, ГК, III г. о., определение №671 от 21.12.2016г. по ч. гр. д. №1929/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., както и служебно известната на съда практика, обективирана в определение № 331/15.10.2010г. по ч. т.д. №1339/2010г. на 1 т. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и др. С оглед горното решението следва да бъде допуснато до касация по втория въпрос, уточнен и преформулиран от съда съгласно т.1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, в следния смисъл: „За активната и пасивна легитимация на страните по иска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ“.
Допускането на касационно обжалване по този въпрос изключва обсъждането на останалите поставени въпроси и на твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение като основание за допускане по чл. 280, ал. 2 от ГПК.
С оглед гореизложените съображения, ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касация, като на жалбоподателя се укаже внасяне на дължимата държавна такса.
Воден от горното Върховният касационен съд, Второ т. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №302/15.05.2023г., постановено по в. гр. д. № 88/2023г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора Д. Л. Н. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ, удостоверяващ заплащането по сметка на ВКС на държана такса в размер на 40 лв. /четиридесет лева/, като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на Второ т. о. на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание, а при неизпълнение в определения срок – на съдебния състав за прекратяването му.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.