№ 740

гр.София, 18.11.2010г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на втори ноември, две хиляди и десета година в състав:

Председател:Н. З

Членове: В. Р

С. Б

при секретаря Ю.Г

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д.N 322 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение от 23.07.2009г. по гр. д.№236 / 2009г., с което Бургаски окръжен съд, е отхвърлил предявения от [заличено наименование на фирма] иск срещу С. Т. П. за сумата 4000 лева, на основание чл. 66, ал. 2 КТ, вр. чл. 92 ЗЗД.

С определение от 13.05.2010г. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване по материалноправен въпрос от значение за точното приложение на закона, по който няма установена практика на ВКС, а именно за действителността на клаузата за неустойка, уговорена в сключен трудов договор, касаеща правоотношения възникващи след неговото прекратяване.

Жалбоподателят – [заличено наименование на фирма] моли да се отмени обжалваното решение като неправилно.

Ответникът С. Т. П. в писмено становище поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявения от [заличено наименование на фирма] иск срещу С. Т. П. за сумата 4000 лева, на основание чл. 66, ал. 2 КТ, вр. чл. 92 ЗЗД. Съдът е установил, че ответникът е заемал длъжност ръководител офис при ищцовата банка и със Заповед №726/07.06.2007г. трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ.Уено е също така от представено споразумение от 07.07.2006г., че страните са се договорили ответникът...