№ 715

гр.София, 05.11.2010г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и десета година в състав:

Председател:надежда зекова

Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА

светла бояджиева

при секретаря Ю.Г.

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д.N 139 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение от 19.10.2009г. по гр. д.№2056 / 2009г., с което Пловдивски окръжен съд, като е отменил решение от 29.04.2009т. по гр. д.№2018/2008г. на Пловдивски РС, е уважил предявения срещу Х. Р. Г. иск от [фирма] за сумата 2250 лева, на основание чл. 66, ал. 2 КТ, вр. чл. 92 ЗЗД.

С определение от 20.04.2010г. ВКС е допуснал касационно обжалване по процесуалния въпрос от значение за изхода по конкретното дело за задължението на въззивния съд да извърши самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, за да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, в случая за действителността на клауза за неустойка, уговорена в трудов договор, но касаеща правоотношения след неговото прекратяване.

Жалбоподателят – Х. Р. Г. моли да се отмени обжалваното решение като неправилно.

О. [] в писмено становище поддържа, че решението е правилно и следва да се потвърди.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд е осъдил Х. Р. да заплати на [фирма] сумата 2250 лева, на основание чл. 66, ал. 2 КТ, вр. чл. 92 ЗЗД. Съдът е приел за установено по делото, че на 17.02.2005г. между страните е бил сключен трудов договор, като в чл. 3, ал. 1...