О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50011
София, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април, две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
Председател : М. И.
Членове : Е. Т.
Д. П.
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №70/2022 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК
Образувано е по касационни жалби на О. Г. К., Софийски районен съд,Софийски градски съд, Върховен касационен съд против въззивно решение № 260154/14.05.2021г по в. гр. д. № 122/2021 г. на Софийски окръжен съд.С обжалваното от страните – касационни жалбоподатели въззивно решение е потвърдено решение № 129099/25.05.2017 г. по гр. д. № 44746/2016 г. на Софийски районен съд, частично уважил иск на О. Г. К. с правно основание чл.2б ЗОДОВ, като ответниците Софийски районен съд, Софийски градски съд и Върховен касационен съд са осъдени да заплатят солидарно обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди поради нарушеното му право на разглеждане и решаване в разумен срок на заведеното от него гр. д.№ 8077/1997 г. по описа на СРС,гр. д. № 2028/2005 г. по описа на СГС, гр. д. № 669/2012 г. по описа на СГС, гр. д. № 1918/2015 г. по описа на ВКС и гр. д. № 4134/2015 г. по описа на ВКС в размер на 7800 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.08.2016 г. до погасяването, както и на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 694,72 лева, представляваща лихва за забава върху главницата в размер на 7800 лева за периода 24.09.2015г. - 08.08.2016г.,като съответно са присъдени разноски.
Касаторът О. Г. К. обжалва решението в частта, с която са отхвърлени претенциите му по чл. 2б ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горницата до пълните предявени размери от 20 000 лева по иска за обезщетение за неимуществени вреди и акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД до пълния предявен размер от 1745 лева . К. С. районен съд, Софийски градски съд и Върховен касационен съд са депозирали жалби срещу решението в частта, с която са осъдени солидарно да заплатят на ищеца обезщетение.Страните претендират и направените пред настоящата инстанция разноски.
При преценката за наличие на нарушение въззивният съд е изтъкнал, че гр. д. № 8077/1997 г. по описа на Софийски РС е образувано по предявена искова молба на 16.10.1997 г. от О. Г. К., разгледани са искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал.1 ЗЗД срещу Е. П. К.. Общата продължителност на производството пред СРС е седем години и осем месеца, като са били проведени 20 открити съдебни заседания и на 20.07.2004 г. е обявено съдебното решение по делото, след което на 08.06.2005 г. е изпратено на СГС по въззивна жалба на ответника.Общата продължителност на производството по гр. д. № 2028/2005 г. по описа на Софийски градски съд е 3 години и 10 месеца.Решението на СГС е обжалвано от ответника, образувано е гр. д. № 669/2009 г. по описа на ВКС и на 13.09.2010 г. е постановено решение, с което е отменено решението на СГС и исковете са отхвърлени с окончателно решение.Поради неучастие на необходим другар - съпругата на ищеца С. К.,е подадена молба за отмяна, по която е образувано гр. д. № 126/2012 г. по описа на ВКС.С решение от 21.04.2012 г. е отменено решение от 13.09.2010 г. по гр. д. № 669/2009 г. на ВКС и делото е върнато на второинстанционния съд за ново разглеждане. Пред СГС е образувано гр. д. № 6610/2012г. приключило с решение от 29.05.2014г. Решението е обжалвано от ищеца и пред ВКС, като с определение от 14.05.2015 г. по гр. д. № 1918/2015г., касационната жалба е върната като недопустима и производството по делото е прекратено, а с определение от 24.09.2015 г. друг тричленен състав на ВКС е потвърдил определението за прекратяване. Въззивният съд е приел, че за разумния срок и нарушението на чл.6 §1 ЕКЗПЧ е от значение общата продължителност на съдебното производство, че забавянето на разглеждането на делото се дължи на действия на съда, което се потвърждава и от констатациите на Инспектората към ВСС,обективирани в протокол от 08.06.2016 г.,а именно забава в действията и на трите съдебни инстанции– призоваване на страните, забава в насрочване на делото, забава в постановяване на решенията, не е изпълнено задължението за даване на надлежни указания за конституиране на необходим другар – съпругата на ищеца. Отчел е, че и самият ищец е проявил недобросъвестно процесуално поведение, знаейки, че имотът е придобит по време на брак и въпреки това е подал недопустима искова молба. Посочил е, че независимо от всичко установено, продължителността на гр. д. № 8077/1997 г. не отговаря на критериите за разумен срок и на ищеца се дължи обезщетение.Като се е позовал на формираните към момента на постановяване на решението противоположни виждания в съдебната практика по въпроса може ли съдът като прилага чл.52 ЗЗД да определи по-малко от предложеното му по административен ред обезщетение, и без да застъпва виждането на първоинстанционния съд, че по иска не може да присъди обезщетение в по-малък размер от вече предложения по реда на гл.Трета”а” ЗСВ, въззивният Софийски окръжен съд е приел предложеното на ищеца обезщетение от 7800 лева за правилно определено, съобразно изяснената обстановка и релевантните факти.Размерът се определя с оглед общия критерии за справедливост/чл.52 ЗЗД/ Доказано е било от свидетелските показания, че всяко отлагане на делото се отразявало тежко на психиката на ищеца– чувствал се стресиран, обезпокоен, раздразнен и в безизходица, от това, че делото продължава безкрайно дълго време.До пълния предявен размер искът е приет за неоснователен, отчетена е изключителната натовареност на съдиите, като правилно ответниците са осъдени да заплатят обезщетението ведно със законната лихва за забава и разноски при солидарност, тъй като ответните съдилища са правораздавали по идентичен казус и отговорността на държавата по чл.2б ЗОДОВ е обективна, като следва да се реализира чрез нейните органи.
В касационната жалба на О. Г. К. се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение.В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът О. Г. К.,чрез адв. С. В. от САК се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК по множество свързани въпроси: 1. „Как се определя общата продължителност на делото с оглед установяване на разглеждане на делото в неразумен срок?“; 2. „Длъжен ли е съдът да прецени интереса на ищеца, който е засегнат от разглеждането на делото в неразумен срок с оглед предмета на това дело, както и значението на това дело за ищеца, за да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, които той претендира по реда на чл. 2б ЗОДОВ?“; 3. „Длъжен ли е съдът при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл. 2б ЗОДОВ да вземе предвид обществено-икономическото развитие в страната, стандарта на живот, средностатистическия размер на доходите в страната, общоприетото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди?“;4.„ При определяне основанието и предпоставките за носене на отговорност на държавата по чл. 2б ЗОДОВ, задължен ли е съдът да посочи всички факти и обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, включително и тези, свързани с обществено -икономическите условия в страната, интереса на страната с оглед предмета на спора и други, относими към постигане на справедливо обезщетяване на ищеца?“; 5. „Налице ли е нарушение на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, ако съдът е проявил неправилно своето субективно отношение към обективните факти и обстоятелства при определяне на обезщетението за неимуществени вреди?“; 6. „Какви са процесуалните задължения на съда при прилагане на критерия за справедливост, уреден в чл. 52 от ЗЗД, за формирането на волята му при определяне на размера на справедливо обезщетение за неимуществени вреди?“; 7. „Задължен ли е съдът да обсъди и съобрази всички правно релевантни факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди?“; 8.„Как следва да се прилага принципът на справедливостта, уреден в чл. 52 от ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при условията на хипотезата на чл. 2б ЗОДОВ?“; 9.„Следва ли да се прилагат общите разпоредби на чл. 78, ал. 3 и ал . 8 ГПК при действието на специалните разпоредби на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ във връзка с разпоредбата на § 6 ПЗР на ЗИДЗОДОВ /ДВ бр. 94/2019 г./, съгласно която изменението и допълнението на ЗОДОВ, вкл. и по отношение на разноските по водените по този ред дела, се прилагат само за тези производства, които не са започнали до този момент?“; 10. „Съответно в настоящия процес, като се има предвид, че исковата молба е подадена преди изменението на ЗОДОВ съгласно ДВ бр. 94/2019 г., дължи ли ищецът заплащане на разноски на ответника при частично уважаване на иска или при неговото отхвърляне?“ и 11.„Съответно в настоящия процес, като се има предвид, че исковата молба е подадена преди изменението на ЗОДОВ съгласно ДВ бр. 94/2019 г., дължи ли ответникът заплащане на разноски на ищеца при частично уважаване на иска или при неговото отхвърляне?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с ППВС № 4 от 23.12.1968 г., ТР № 3 от 22.04.2005 г., ТР № 5 от 15.06.2015 г. и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, които цитира, в условията на евентуалност поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2,предл. 3 ГПК.
Така формулираните в изложението на касатора О. Г. К. въпроси се припокриват и могат да бъдат обобщени в три насоки , първата от които е свързана с нарушението на чл.6, §1 от Конвенцията и неговите признаци, следващата - с определяне на обезщетението по размер и прилагане критерия в чл. 52 ЗЗД , в тази връзка и за процесуалните изисквания към решаващата дейност на въззивната инстанция когато определя справедливо по размер обезщетение.Третата група въпроси засягат определянето на разноските в исковото производство по чл.2б ЗОДОВ .
В касационната жалба на Софийски районен съд се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение.Основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК се поддържат по следните въпроси: 1.„Следва ли при произнасяне по иск по чл. 2б ЗОДОВ въззивният съд да обсъди всички предпоставки за неговото уважаване, в т. ч. да мотивира подробно чрез посочване на приетите от него доказателства определения от него като „справедлив“ размер на обезщетение по чл. 52 ЗЗД?“ и 2. „Дължи ли се и, ако да, кой е началният момент от който се дължи заплащане на мораторна лихва върху главница – обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ, при условие че ищецът е отхвърлил направеното му предложение за заплащане на обезщетение в административното производство пред Министъра на правосъдието, т. е. „поставил се е в забава като кредитор и така е освободил длъжника от неговата забава“?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС и ВС на РБ.
В касационната жалба на Софийски градски съд се релевират оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на атакуваното решение - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.В изложение касаторът се позовава на вероятна недопустимост на решението, основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК и на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПКпо въпросите:1.„Има ли обвързваща сила за съда заключителното мнение за допуснато нарушение на разумния срок в Констативния протокол по чл. 60г ЗСВ на Инспектората към Висшия съдебен съвет?“;2. „Обвързан ли е съдът, сезиран с иск по чл. 2б от ЗОДОВ, от решението на министъра на правосъдието или оправомощеното от него лице по чл. 60е, ал. 2 от ЗСВ, при преценката си относно определянето на размера на дължимото обезщетение, и следва ли да определи последното в размер, не по-нисък от предложения по реда на гл. III -„а“ от ЗСВ?“; 3. „Следва ли при преценка на свидетелските показания да се вземат предвид и всички други данни по делото и какви са правилата за преценка на свидетелските показания във връзка с твърденията за претърпени вреди?“;4. „Въз основа на какви критерии и съотношението между тях съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2б ЗОДОВ?“;5.„Присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в размер, не по-малък от този, предложен от министъра на правосъдието или оправомощено от него лице, съставлява ли нарушение на материалноправната норма на чл.52 ЗЗД?“; 6. „Следва ли решаващият състав на съда да посочи конкретно установените по делото обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди?“; 7. „Дължи ли ответникът по иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в хипотезата при която на ищеца е предложено обезщетение по реда на Г. Т. „а” ЗСВ, но същото не е прието от него, респективно – приложим ли е института на кредиторовата забава в такава хипотеза?“ и 8.„Задължен ли е въззивният съд да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 от ГПК?“.Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с решение № 42/01.07.2019 г. по гр. д. № 1914/2018 г. на ВКС, III г. о.; вторият с решение № 272/27.01.2020 г. по гр. д. № 924/2019 г. на ВКС, IV г. о.; третият с решение № 338/20.11.2013 г. по гр. д. № 1269/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 34/22.02.2016 г. по гр. д. № 4657/2015 г. на ВКС, I г. о. и решение № 79/12.07.2017 г. по гр. д. № 3244/2016 г. на ВКС, IV г. о.; четвъртият, петият и шестият с ППВС № 4 от 23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. и т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г., решение № 272/27.01.2020 г. по гр. д. № 924/2019 г. на ВКС, IV г. о., решение № 306/22.10.2019 г. по гр. д. № 4482/2017 г. на ВКС, IV г. о., решение № 66/02.04.2015 г. по гр. д. № 5813/2014 г. на ВКС, III г. о., решение № 76/11.04.2016 г. по гр. д. № 5721/2015 г. на ВКС, III г. о., решение № 162/13.08.2018 г. по гр. д. № 3190/2017 г. на ВКС, IV г. о., решение № 320/27.12.2016 г. по гр. д. № 2403/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение 11/27.01.2014 г. по гр. д. № 3684/2013 г. на ВКС, III г. о., решение № 236/13.01.2016 г. по гр. д. № 1695/2015 г. на ВКС, III г. о., решение № 19/23.07.2019 г. по гр. д. № 2026/2018 г. на ВКС, III г. о. и решение № 130/13.04.2011 г. по гр. д. № 951/2010 г. на ВКС, III г. о.; седмият с решение № 30/07.05.2019 г. по гр. д. № 2125/2018 г. на ВКС, III г. о., като евентуално основание по този въпрос поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и осмият с ТР № 1 от 09.12.2013 г., решение № 192/29.01.2018 г. по т. д. № 44/2017 г. на ВКС, I т. о.,решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, I т. о. и решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о.
Част от формулираните от касатора СГС въпроси се свеждат до общия процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивната инстанция по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК и за произнасяне по защитните доводи и възражения на страните, в която връзка конкретно е поставен въпрос за процесуалния аспект при прилагането на чл. 52 ЗЗД и задължението на въззивния съд да мотивира изводите си за справедлив размер на обезщетение (т.4,т.6, т.8). Част от въпросите, включително доводът по чл. 280 , ал.2 ГПК се свеждат до изясняването на процесуални предпоставки, визира се доказателствено значение на определени констатации в административната фаза /когато са относно нарушението/,както и за правното значение за съда на актове в административната процедура по гл.Трета „а” ЗСВ ( т.1,т.2, т.5,т.7).В тази връзка е поставен и въпроса за изпадането в забава и началния момент на лихвата, ако ищецът е отказал предложеното му в предварителната процудура обезщетение( т.7)
Идентичен по съдържание въпрос е поставен и в изложението на касатора Софийски районен съд (т.2), заедно с въпроса за задължението на въззивния съд да изгради и мотивира изводите си за справедлив размер на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД
В касационната жалба на Върховния касационен съд се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. В изложение се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпроси: 1.„Длъжен ли е въззивният съд в рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания да се произнесе по основателността на исковете, като формира вътрешното си убеждение за правнорелевантните факти въз основа на всички обстоятелства по делото и всички доводи и възражения на страните на основание чл. 235, ал. 2 ГПК?“; 2.„Как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и процесуалния въпрос длъжен ли е въззивният съд да прецени всички конкретно, обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД?“, т. е въпросът е за прилагането на критерия в чл. 52 ЗЗД в неговия процесуалноправен и материалноправен аспект при решаващата дейност на съда. Изтъква се противоречие с ТР №1 от 09.12.2013 г. и решение № 292/20.01.2016 г. по гр. д. № 952/2015 г. на ВКС, III г. о., с ППВС № 4 от 23.12.1968 г., решение № 23/03.02.2009 г. по гр. д. № 816/2008 г. на ВКС, II г. о., решение № 1199/11.02.2009 г. по гр. д. № 4997/2007 г. на ВКС, I г. о., решение № 1313/10.01.2009 г. по гр. д. № 4424/2007 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 37/11.02.2009 г. по гр. д. № 5367/2007 г. на ВКС, I г. о.
Формулиран е и въпрос (т.3)„Как следва да се тълкува разумният срок, когато делото се разглежда пред касационната инстанция, която съобразно чл.124 от Конституцията на РБ осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища“.Изтъква се значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.Поддържа, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
След преценка Върховен касационен съд ,Четвърто гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпрос, формулиран от всички касационни жалбоподатели, затова въззивното решение следва да се допусне до касационна проверка изцяло, по всички постъпили касационни жалби. Въпросът, уточнен съгласно правомощията на настоящата инстанция, разяснени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК , е за прилагане критерия за справедливост в чл.52 ЗЗД при решаващата дейност на съда и за определяне справедлив размер на обезщетението по чл. 2б ЗОДОВ при нарушение на чл.6,§1 от ЕКЗПЧ, както и за мотивиране на решението по този въпрос, намерил разрешение в задължителна за съдилищата съдебна практика на ВКС, с която въззивното решение е в противоречие . Исково производство по чл.2б ЗОДОВ няма за предмет проверка правилно ли е определено предложеното в процедурата по гл. Трета„а” от ЗСВ обезщетение за страна по дело, нито обосновано ли е било несъгласието на правоимащия да го приеме като компенсация .При постановяване на обжалваното от всички страни въззивно решение, съставът на Софийски окръжен съд е приложил контролен подход към предложеното обезщетение от 8700 лева, вместо да изгради и изложи мотивирано собствените си фактически и правни изводи по прилагането на чл.52 ЗЗД,в указаната от практиката на ВКС насока .
По въпроса, поставен от касатора ВКС в т.3 от изложението към касационната жалба на този ответник, също са изпълнени общият и специален селективен критерии за допускане до касационно обжалване - чл.280 , ал.1 т. 3 ГПК. Не е формирана съдебна практика за значението на нормативните рамки, в които върховната съдебна инстанция осъществява конституционните си правомощия, за причинния процес в случай на накърняване на субективно право при разглеждане на дело в неразумен срок чието разглеждане включва и инстанционно производство пред Върховен касационен съд и този съд е посочен от ищеца като ответник по иска с правно основание чл.2б ЗОДОВ при условията на солидарна отговорност с други съдилища, разглеждали делото.
Останалите формулирани въпроси и доводи в изложенията на страните нямат самостоятелно правно значение по критериите за допускане до касационно обжалване. Въпросите за възприемане или ревизиране на определени констатации в административната фаза/относно нарушението/ са формулирани от касатора СГС без връзка, в отклонение от възприетото по фактите, или поради оспорване на фактическите изводи на съда по решението. Конкретни касационни оплаквания подлежат на разглеждане по същество.Въпросът имат ли обвързващо за съда значение актовете и становищата в административната процедура по гл.Трета „а” ЗСВ( т.1,т.2, т.5,т.7) са намерили разрешение в ТР № 1 / 27.11.2023г по тълк д.№ 1/2022г на ОСГК,до приемането на което настоящето производство е било спряно.Въззивният съд не е приемал, че е обвързан с преценката на друг орган при доказване, респ. при оспорване на нарушението, или че е длъжен да не определя по-нисък размер на обезщетението от вече предложения от министъра на правосъдието, което би се оказало в противоречие с възприетото от ОСГК на ВКС тълкуване на закона.Постановките на т.4 по ТР № 3/2004г ОСГК по отношение началния момент на лихвата за забава, която се присъжда върху дължимо обезщетение по специалния ЗОДОВ,/при акцесорния иск/са приложени от въззивния съд на общо основание, включително в хипотезата на чл. 2б ЗОДОВ, тъй като като процесното съдебно производство, в което е накърнено правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е приключило с окончателен акт. Извън преценката за относимост към обуславящите правни изводи по решението са и въпросите в изложението на касатора О. Г. К. касателно разноските в призводството.
Воден от горното,Върховен касационен съд Четвърто г. о. в настоящия си състав ,
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение № 260154/14.05.2021г по в. гр. д. № 122/2021 г. на Софийски окръжен съд .
Делото да се докладва за насрочване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .