Р Е Ш Е Н И Е

№ 10

гр. София, 24.01.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. С

ЧЛЕНОВЕ: 1. М. Ф

2. В. П

при секретаря Д. Ц в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 2424 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Меркез” ООД против решение № 791/14.02.2018 г., постановено по гр. д.№ 982/2017 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа становището си, чрез своя процесуален представител.

Касационното обжалване е допуснато с определение №784/15.10.2018 г.

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, при командироване на работник в друга държава членка на ЕС в рамките на предоставяне на услуги на основание чл. 121, ал. 3/отм./ КТ при договорени ставки на възнаграждение в страната от ЕС, съответствуващи на минималните за тази страна ставки, работодателят е длъжен да заплати дневни на основание чл. 215 КТ и НСКСЧ.

По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, съставът на ВКС приема следното:

Когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника за изпълнение на трудовите му задължения извън мястото на постоянната му работа; в контекста и на разпоредбата на чл. 6 ал. 1 т. 2 от Наредба за командировките се считат командировани лицата, които са изпълнявали задълженията си извън границите на населеното място, където е седалището на работодателя; в този смисъл е и дадената уредба на...