Иск за изплащане на трудово възнаграждение

обезщетение при командировка

възражение за прихващане

изпълнение на чуждо задължение

водене на чужда работа без пълномощие

РЕШЕНИЕ

№ 400

София, 20. януари 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на дванадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 1756 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационното обжалване на

решение № 1948/29.11.2013 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 2083/2013, с което е отменено частично решение № 1811/29.04.2013 на Пловдивския районен съд по гр. д. № 22465/2011, като са уважени частично предявените искове за обезщетение при командировка над размера на 1.489, 08 лева до размера на 12.832.92 лева по чл. 215 КТ със законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и разноски по делото. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправните въпроси за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото и се произнесе по всички възражения, в т. ч. и по евентуално възражение за прихващане, ако приеме за неоснователно направеното възражение за погасяване на задължението чрез плащане и по материалноправния въпрос за правното значение на вътрешните отношения между платилия чуждо задължение и длъжника.

По поставения процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че след като

обсъди всички факти и обстоятелства по делото, които имат значение за пораждането, изменението или прекратяването на спорното право, а ако то е вземане – и за неговата изискуемост,

съдът е длъжен да се произнесе по правоизключващите, правоунищожаващите, правовопогасяващите и правоотлагащите възражения на ответника. Когато ответникът е направил евентуално възражение за прихващане,...