8О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 959

гр. София, 17.04.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова

Мадлена Желева

при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д. № 1124 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Езерец ойл“ ЕООД, [населено място], срещу решение № 561/03.08.2022 г. и решение № 81/08.02.2023 г., постановени по т. д.№ 180/2022 г. от Софийски апелативен съд. С решение № 561/03.08.2022 г. е потвърдено решение № 261596/15.12.2021 г. по т. д.№ 271/2021 г. на Софийски градски съд за обявяване по предявения от Р. Г. М. в качеството му на синдик на „О.“ ЕООД /н./ иск по чл.135 ЗЗД във връзка с чл.649, ал.1 ТЗ за относително недействителен по отношение на масата на несъстоятелността на сключения на 19.09.2017 г. между длъжника „О.“ ЕООД и „Езерец ойл“ ЕООД договор за продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 84, том ІІІ, рег.№ 6701, дело № 290/2017 г. на нотариус М. М. – Р., както и „Езерец ойл“ ООД е осъдено на основание чл.649, ал.2 ТЗ да върне в масата на несъстоятелността на „О.“ ЕООД /н./ недвижимите имоти, предмет на договора за продажба, подробно описани в решението. С решение № 81/08.02.2023 г. въззивният съд е оставил без уважение молбата на „Езерец ойл“ ЕООД за допълване на първоначалното решение.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, както и че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а по отношение на допълнителното решение – по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Ответниците „О.“ ЕООД /н./ и синдика Р. Г. М. не са изразили становище по жалбите.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови решението, въззивният съд е приел, че предявеният от синдика М. иск е по чл.135 ЗЗД за обявяване за относително недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на сключен на 19.09.2017 г. между длъжника „О.“ ЕООД и „Езерец ойл“ ЕООД договор за продажба на недвижими имоти и иск за връщане на имотите в масата на несъстоятелността. По въведените възражения от ответника „Езерец ойл“ ЕООД (настоящ касатор) за неправилно конституиране на страните в производството и неконституиране на длъжника като съищец на синдика Софийският апелативен съд се е основал на разпоредбата на чл.649, ал.2 ТЗ, според която активната легитимация на длъжника по обусловените осъдителни искове е изрично отречена. Исковете се предявяват от синдика или от кредитор, като легитимацията на синдика произтича от качеството му на процесуален субституент на кредиторите на масата на несъстоятелността. В доклада по чл.140 ГПК първоинстанционният съд изрично е посочил, че отменителният иск е съединен с иск за „осъждане на „Езерец ойл“ ЕООД да върне в масата на несъстоятелността недвижимите имоти, предмет на недействителния договор“ и решението по осъдителния иск е постановено само срещу надлежния ответник – приобретателя на отчужденото имущество.

Съставът на въззивния съд е изложил съображения, че с разпоредителната сделка длъжникът е затруднил удовлетворението на кредиторите, като е намалил имуществото си. Изследвани са задълженията на длъжника с оглед на направената преценка на икономическото му състояние и приетата начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2015 г., както и предявените в производството по несъстоятелност вземания на кредитори. Решаващият състав е формирал извод, че при наличието на множество кредитори с изискуеми вземания в значителен размер длъжникът е удовлетворил един от тях, съзнавайки че лишава останалите от възможността да съберат вземанията си. След обсъждане на депозираните свидетелски показания и писмените доказателства въззивният съд е приел, че лицето с което длъжникът е договарял (касаторът) е знаело за задълженията и съответно за увреждането, поради което е приет за доказан субективният елемент от фактическия състав на нормата на чл.135, ал.1 ЗЗД. О. иск е уважен с оглед основателността на отменителния иск, като според съда правните последици от разпоредителната сделка са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността и правното положение, настъпило като последица от атакуваната сделка, следва да се възстанови в състоянието, в което е било преди сключването й. Софийският апелативен съд се е основал на събраните гласни доказателства за осъществяване на владение върху имота от приобретателя по сделката, за да уважи иска за връщане на имотите в масата на несъстоятелността. С решението по чл.250 ГПК е отхвърлено искането за допълване на решението предвид на произнасяне от съда за потвърждаване изцяло на първоинстанционния акт и с оглед на изложените мотиви по възражението за „неправилно дефиниране на страните по обусловения ревандикационен иск“.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът въвежда основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за вероятна недопустимост на обжалваното решение по обусловения ревандикационен иск. Според касатора в исковата молба синдикът е посочен като ищец и по двата предявени иска, а дружеството в производство по несъстоятелност не е придобило процесуално качество на ищец или съищец, а е конституирано като ответник по иска. Изложени са съображения, че синдикът не е единственият ищец по обусловените от чл.646-647 ТЗ и чл.135 ЗЗД искове, като с изменението на чл.649 ТЗ през 2013 г. е призната процесуалната легитимация на кредиторите, които не са представители на длъжника. Изразена е тезата, че и кредиторите и синдика предявяват искове в качеството си на процесуални субституенти (под формата на процесуално застъпничество) на длъжника, като длъжникът е необходим съищец по тези искове. С оглед конституирането на длъжника като ответник и по двата иска (отменителния и осъдителния), той не е титуляр на права и не би могъл да ползва постановения в полза на ищеца осъдителен диспозитив. Посочена е практика на ВКС по конституирането на страните в случаите на процесуална субституция и по отменителните и осъдителни искове в производството по несъстоятелност. Второто основание за недопустимост е изведено от искането на синдика в исковата молба за предаване на него на държането на имуществото и недопустимото служебно коригиране на искането от съда в доклада по делото и в диспозитива на решението като „връщане в масата на несъстоятелността на недвижимите имоти“.

На основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът поставя въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички релевантни факти, доказателства и доводи на страните, като твърди, че не са обсъдени доводите му във връзка с обективния елемент на фактическия състав по чл.135 ЗЗД „увреждане на кредиторите“, както и тези, касаещи субективния елемент, а именно: „компроментираните“ според касатора показания на свидетелката К., която била съпруга на управителя на дружеството в несъстоятелност.

Въпрос със същото съдържание е формулиран и в изложението към касационната жалба срещу решението, с което е оставена без уважение молбата за допълване на първоначалното въззивно решение.

Материалноправният въпрос дали продажба, по която цената е платена за погасяване на ипотечни задължения на длъжника – прехвърлител уврежда кредиторите по смисъла на чл.135 ЗЗД, е заявен по реда на чл.280, ал.1, т.1 ЗЗД, като се сочи противоречие на въззивния акт с решение № 91/30.06.2022 г. по т. д.№ 1369/2021 г. на ВКС, І т. о. и решение № 114/03.08.2009 г. по т. д.№ 644/2008 г. на ВКС, ІІ т. о. Евентуално е въведено и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото посоченото решение е постановено по иск по чл.646, ал.2 ТЗ, а не по чл.135 ЗЗД, като въпросът е формулиран: „В контекста на иска по чл.135 ЗЗД има ли увреждащ кредиторите ефект продажбата на имот, при която по силата на изрична клауза в нотариалния акт купувачът е платил цената с посочено основание за плащане и съответен погасителен ефект по отношение на обезпечен с първа и втора поред ипотека дълг на продавача, трябва ли с оглед доказване на увреждането ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване, че пазарната стойност на ипотекирания имот надвишава сумата, за която ипотеката е вписана или стойността на обезпечения чрез нея дълг?“. На основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с позоваване на решение № 224/18.12.2017 г. по т. д.№ 513/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 238/15.01.2019 г. по т. д.№ 2668/2017 г. на ВКС, І т. о. и решение № 140/27.05.2020 г. по т. д.№ 3106/2018 г. на ВКС, І т. о. е поставен и въпросът дали твърдяната от ищеца неправомерност на процесната сделка се изразява в наличието на преферентен ефект по чл.646, ал.2 ТЗ или на увреждане на кредиторите по смисъла на чл.135 ЗЗД.

По процесуалния въпрос „Носи ли ищецът по ревандикационен иск тежестта да докаже, че ответникът упражнява фактическа власт върху спорния имот?“ допускането на касационно обжалване е мотивирано с противоречие на въззивния акт с решение № 551/13.09.2010 г. по гр. д.№ 669/2009 г. на ВКС, І г. о.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Съгласно разпоредбите на чл.649, ал.1 и ал.2 ТЗ на синдика е предоставено правото да предяви иск по чл.135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, както и обусловените от този иск осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността. По отношение на процесуалното положение на синдика, предявил иска, а съответно и за процесуалното качество на длъжника в производството по отменителния и по осъдителния иск, не се прилагат разрешенията в практиката за процесуалната субституция по чл.26, ал.4 ГПК. В решение № 344/24.01.2019 г. по т. д.№ 38/2018 г. на ВКС, ІІ т. о. е прието, че при упражняване на правомощието по чл.649, ал.1 ТЗ във връзка с чл.135 ЗЗД синдикът действа като процесуален субституент, но не на длъжника, каквато теза поддържа касаторът, а на кредиторите на несъстоятелността. Разрешението е изведено от целта на водения от синдика иск за признаване на извършените от длъжника действия/сделки за недействителни по отношение на кредиторите. Процесуалното качеството на синдика в производството по чл.135 ЗЗД е аргументирано и с разпоредбата на чл.649, ал.3 ТЗ, която постановява, че когато искът е предявен от кредитор, съдът служебно конституира синдика като съищец. С конституирането му по делото синдикът встъпва в процесуалното правоотношение, създадено от кредитора - ищец, и поддържа иска наред с кредитора, защитавайки интересите на неучастващите в делото други кредитори на несъстоятелността. В този смисъл предявяването на иска по чл.135 ЗЗД не е упражняване на право на длъжника, за да се прилага разрешението, че по отменителния иск, предявен от синдика като субституент, задължително като съищец се конституира длъжникът. Правото на предявяване на иска по чл.135 ЗЗД е на синдика и с оглед на изричната уредба в ТЗ кредиторите, за защита на правата на които синдикът упражнява това право, се ползват от решението, но не участват като съищци. Възможността за участие на кредитор като съищец е само в хипотезата на предявен отменителен иск от друг кредитор – чл.649, ал.3, изр.3 ТЗ. Надлежните страни в производството по иск по чл.135 ЗЗД, предявен от синдика в качеството му на субституент на кредиторите на несъстоятелността, с който се иска обявяване за относително недействителна на разпоредителна сделка, извършена от длъжника, са: синдикът като ищец и ответници – длъжникът и третото лице, с което той е договарял. Особеностите на процесуалната легитимация на синдика да предяви исковете по чл.649, ал.1 ТЗ определят и легитимацията на синдика по осъдителния иск за попълване на масата на несъстоятелността, както и надлежните страни – синдикът и третото лице, получило имуществото, с което длъжникът се е разпоредил. Предвид обстоятелството, че синдикът предявява осъдителния иск за попълване на масата на несъстоятелността, то при изложените в исковата молба обстоятелства и обусловеността на този иск от уважаването на отменителния иск, уточнението на съда в доклада и произнасянето с решението за връщане на имота в масата на несъстоятелността не представлява нарушение на диспозитивното начало в процеса и не е основание за недопустимост на въззивното решение.

Материалноправният въпрос за изследване на увреждането на кредиторите с извършена разпоредителна сделка по иска с правно основание по чл.135 ЗЗД принципно е разрешен в практиката на ВКС. Въззивният съд се е позовал на тази практика, според която увреждащо кредитора е всяко действие (правен или фактически акт), с което се осуетява или затруднява осъществяването на правата му спрямо длъжника, а именно: когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването, включително и когато срещу отчужденото имущество длъжникът получава плащане.

С поставения въпрос касаторът цели промяна на практиката на ВКС с оглед на конкретните обстоятелства по делото предвид погасяването с получената от продажбата сума на задължение на длъжника към ипотекарен кредитор. В цитираното в изложението решение № 91/30.06.2022 г. по т. д.№ 1369/2021 г. на ВКС, І т. о. е прието, че след като конкретният кредитор се явява с право на предпочтително удовлетворение и не се променя редът на удовлетворяването му спрямо останалите кредитори в производството по несъстоятелност, следва да се счита за изключен изискуемият от състава на чл.646, ал.2, т.3 ТЗ преферентен ефект на плащането. Според решение № 114/03.08.2009 г. по т. д.№ 644/2008 г. на ВКС, ІІ т. о. плащането на парично задължение в хипотезата на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ е нищожно, независимо че срещу платената цена са придобити активи. Такова плащане би било действително и не би намалило имуществото на длъжника, ако вземането, по което длъжникът е направил изпълнение е било привилегировано, или плащането е извършено по изпълнително дело, образувано преди откриване на производството по несъстоятелност, или са изпълнени публични или частни държавни вземания. Дадените разрешения в посочената практика на ВКС са относими към исковете по чл.646 ТЗ, с които се атакуват извършени от длъжника плащания. За обявяването за относително недействителни (след изменението на чл.646, ал.2 ТЗ през 2013г.) на тези плащания законът поставя изисквания за времето на извършването им спрямо откриването на производството по несъстоятелност или определената начална дата на неплатежоспособност, както и предвижда изключения в чл.646, ал.5 и ал.8 ТЗ. Изключването на преферентния ефект спрямо кредитор, който е удовлетворен извън производството по несъстоятелност, според практиката на ВКС се обосновава с правото на предпочтително удовлетворение на този кредитор по установения ред на вземанията в чл.722 ТЗ.

С иска по чл.135 ЗЗД се атакува разпоредителна сделка с имущество на длъжника и правото да предяви този иск е предоставено на легитимираните лица, когато сделката не попада в някоя от хипотезите по чл.646 или чл.647 ТЗ. При предявен от синдика иск относителната недействителност е в полза на всички кредитори на несъстоятелността (решение № 60164/31.05.2022 г. по т. д.№ 1895/2020 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 50090/12.03.2024 г. по т. д.№ 495/2022 г. на ВКС, ІІ т. о.), в което се изразява разликата в последиците, когато искът е свързан с производството по несъстоятелност. При предявен иск по чл.649, ал.1 ТЗ във връзка с чл.135 ЗЗД предпоставките за уважаването му (с изключение на активната легитимация) са аналогични на иска, предявен извън производство по несъстоятелност, като преценката на съда обхваща наличието на увреждане на масата на несъстоятелността, а от там и на кредиторите на несъстоятелността. При основателност на иска имуществото, предмет на разпореждането, подлежи на осребряване и след това на разпределение, като кредиторът, предявил иска по чл.135 ЗЗД, не се ползва с право на предпочтително удовлетворение по правилата на ЗЗД. Получилият плащане ипотекарен кредитор няма да участва в разпределението и имуществото, предмет на разпореждането, ще се върне в масата на несъстоятелността.

По тези съображения настоящият състав на ВКС намира, че даденото разрешение в цитираната от касатора практика на ВКС не е приложимо към спора, както и не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивното решение съответства с практиката на ВКС по тълкуване на нормата на чл.135 ЗЗД.

Процесуалният въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички релевантни факти, доказателства и доводи на страните, поставен във връзка с елементите на фактическия състав по чл.135 ЗЗД и по оставеното без уважение искане за допълване на първоначалното решение, е решен с Тълкувателно решение №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Обжалваното въззивно решение съответства на практиката на ВКС. Обсъдени са всички доводи и възражения на страните и събраните по делото доказателства, както относно увреждането на кредиторите, така и за доказания субективен елемент от фактическия състав на отменителния иск, като изводите не са изградени само на база на събраните гласни доказателства. Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение съгласно чл.272 ГПК, в които подробно са изследвани отношенията между длъжника и лицето, с което той е договарял. По отношение на доказването на упражняване на фактическа власт върху имота са посочени конкретни аргументи, основани на събраните гласни доказателства, а искът е квалифициран по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, а не като предявен ревандикационен иск. В допълнителното решение е посочено, че са разгледани възраженията за недопустимост на иска, като следва да се отбележи, че непроизнасянето от съда по въведени възражения не е основание за допълване на решението.

По изложените съображения касационното обжалване не се допуска.

Разноски за производството не се дължат.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 561/03.08.2022 г. и решение № 81/08.02.2023 г., постановени по т. д.№ 180/2022 г. от Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: