ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 390 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по касационна жалба на [фирма] против решение от 04..11.2014 год. на Окръжен съд- [населено място] по гр. д.№ 262/ 2014 год., с което е потвърдено решение на Районен съд – Берковица от 24.06.2014 год. по гр. д. № 148 / 2014 година. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК от [фирма] против Т. Ц. Ц. обективно съединени искове, с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, за установяване вземания на ищеца спрямо ответника, в размер на 2 461, 93 лева – договорна лихва и 1 808, 10 лева, наказателна лихва, ведно със законната лихва върху същите суми от предявяване заявлението по чл. 417 ГПК до оконачателното им изплащане,

Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е депозирана в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването, но е процесуално недопустима, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК, предвид следното:

Предмет на исковете / главница и лихви, макар диспозитива на първоинстанционното решение да не съдържа произнасяне по иск в размер от 7 713, 96 лева – главница, без да е поискано допълване на решението /, цената на всеки от които предпоставя самостоятелна преценка за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 2 ГПК, са вземания на ищеца срещу ответника, основани на договор за цесия, с който са прехвърлени вземания на цедента към трето за спора лице, произходящи от договор за кредит, поръчител по който се явява ответникът Т. Ц..

Понятието „ търговско дело„, за нуждите на чл. 280 ал. 2 ГПК, е по - широко,...