ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 937

София, 16.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, В. Т. отделение, Четвърти състав, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 1601 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. С. Т., И. К. Г. и Н. К. Б., чрез адв. В. К. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 421/25.06.2023 г., постановено по в. т. д. № 172/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 9 с-в, с което е потвърдено решение № 1471/22.12.2022 г., постановено по т. д. № 1433/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI-18 с-в, в частта, в която са отхвърлени предявените от Й. С. Т., И. К. Г. и Н. К. Б. срещу „Специални полимери 99” О. частични активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, във вр. с чл. 127 ТЗ над сумата общо за тримата ищци в размер на 35192 лв. (по 11730,67 лв. за всеки един от тях) до пълния им предявен размер общо за тримата ищци от 120000 лв. (по 40000 лв. за всеки един от тях) – от общо претендираната за тримата ищци сума от 798816 лв. В частта, в която исковете с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, във вр. с чл. 127 ТЗ са уважени, като необжалвано от ответника първоинстанционното решение е влязло в сила.

Касаторите поддържат, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като при остойностяване на дружествения дял при прекратяване на членственото правоотношение въззивният съд в нарушение на материалния закон е приел за релевантна т. нар. „балансова” стойност, а не „справедливата” стойност на активите. Считат за неправилно прилагането на диференциран подход въз основа на понятията дружествен и ликвидационен дял – не съществувало нито законодателно, нито логическо основание в идеята прекратяването на членството да бъде оценявано различно при напускане на дружеството и при неговото прекратяване. В този смисъл, приемат за неправилен аргумента, че в случай че и при прекратяване на членственото правоотношение се оценява ликвидационния, а не дружествения дял, дружеството не би могло да продължи да осъществява дейност ако не разполага със съответен финансов ресурс за изплащане на дела.

Касаторите обосновават искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – решението да е очевидно неправилно, като поставят следния материалноправен въпрос: „По коя стойност на счетоводния баланс следва да бъде изплатен дружествен дял в хипотезата на чл. 125 ТЗ – пазарна, справедлива, балансова, отчетна или друга?”.

Ответникът е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в която развива правни съображения за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, апелативният съд е разгледал релевирания във въззивната жалба правен довод за приложимост - при оценката на дружествения дял, на т. нар. „справедлива цена”. Изяснил е, че този аргумент се основава на отменена правна норма в Закона за счетоводството, поради което тя не намира приложение при решаването на правния спор, предмет на настоящото исково производство. Но дори от нея да се изведе нормативно правило с тълкувателно значение - за попълване на празноти в закона, апелативният съд е приел, че терминът „справедлива цена” е релевантен за оценка на активи на съответното дружество в счетоводен смисъл, но не и на дружествени дялове като производни на дяловата вноска на съдружника, която намира счетоводно отражение в пасива на баланса в раздела „Собствен капитал”. В този смисъл, понятието „справедлива цена” е приложимо към определяне на стойността на активите, а не на пасивите, каквито представляват дружествените дялове като дялови вноски на съдружниците. Въззивният съд е счел, че двата варианта по основното заключение са взаимно изключващи се и нито един от тях не отразява в пълна степен истинската и реалната цена на дружествения дял. При всеки от тях липсвал ясен критерий, въз основа на който съдът да основе своята решаваща воля при преценката кой е справедливият и житейски оправданият размер - и двата варианта на основното заключение се явяват еднакво неоправдани както от правна, така и от житейска гледна точка. В този смисъл, апелативният съд е счел за правилно становището на първоинстанционния съд за невъзприемане на нито един от вариантите по основното заключение, като е основал своите фактически изводи въз основа на допълнителното заключение на ССЕ.

За неоснователни са приети и правните доводи на въззивниците относно необходимостта да бъдат приравнени стойностите на дружествения дял при напускащ/починал съдружник и ликвидационния дял при прекратяване на търговското дружество. Апелативният съд е възприел подробните мотиви в първоинстанционното решение, изясняващи отликите в съдържанието на понятията дружествен и ликвидационен дял, както и различията в имуществените последици при прекратяване на членственото правоотношение при напускане на съдружник (или смърт) и ликвидация на дружеството. Това обстоятелство не се променяло и при тълкуването на разпоредбата на § 1, т. 6 ЗДДФЛ, на която жалбоподателите се позовавали, тъй като дефиницията, уредена в тази разпоредба, е приложима за данъчни цели при определяне на облагаемия доход на съответното физическо лице, който то получава като последица от прекратяване на членственото си правоотношение - без значение от различията в начините на прекратяване на това членствено правоотношение и методите за определяне на имуществените последици от това. Позовал се е на правното разрешение, дадено в решение № 180/26.03.2021 г. по т. д. № 2602/2019 г., II т. о. на ВКС, съгласно което за нуждите на данъчното облагане ликвидационен дял е делът на прекратилия членство в търговско дружество, който се определя по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ. В обобщение е изразил правно становище, че в случая данъчният закон не може да се ползва като средство за попълване на празноти в търговското законодателство и съдебна практика, в които този въпрос е ясно изяснен. При извършения анализ на всички събрани по делото доказателства и способите за установяване на взаимовръзките на фактите в обективната действителност (чрез съдебната експертиза), въззивният съд е достигнал до правното съждение, че уважаването на частично предявената искова претенция от 120000 лв. би довело до невъзможност ответното дружество да осъществява стопанската си дейност, тъй като то не би разполагало с финансов ресурс да изплати претендираната сума с наличните си средства, а това едва ли би било възможно и с оглед фактически осъществяваната от него дейност - според решение № 71/18.12.2017 г. по т. д. № 2899/2015 г. на II ТО на ВКС при прекратяване на членственото правоотношение съдружникът следва да получи равностойността на своя дял, но без да засяга способността на дружеството да осъществява стопанската си дейност. Именно от заключението на ССЕ се установявало, че дружеството разполага с парични средства в размер на 30000 лв., а другата част от стойността на актива му се формирала от дългосрочни финансови активи, представляващи дружествените дялове, притежавани в дъщерното дружество „Специални полимери” О.. Ответникът не осъществявал самостоятелна търговска дейност (в смисъл на производство и/или търговия) извън управлението на финансовия си актив в дъщерното дружество, като това обстоятелство се установявало както от междинния финансов отчет към месеца, в който е настъпила смъртта на съдружника, така и от годишните финансови отчети, публикувани в ТР. При така приетите за изяснени правнорелевантни факти и изложените правни съждения апелативният съд е обобщил, че липсва основание да се приеме друга освен балансовата стойност на активите на ответното дружество, макар същите да представляват акции в друго търговско предприятие - в този случай законът не предвижда задължение за съставяне на консолидиран отчет. Този въпрос бил разрешен в същия смисъл в решение № 80/11.12.2020 г. по т. д. № 620/2019 г., II т. о. на ВКС - стойността на дела на починал съдружник в дружество, притежаващо статута на предприятие-майка, следва да бъде определен въз основа на индивидуалния счетоводен баланс на дружество към края на месеца, в който е настъпило прекратяване на членството му. В настоящия случай основен актив на ответника представляват акциите в друго търговско дружество, като правната норма, уредена в чл. 125, ал. 3 ТЗ, не регламентира задължение за съставянето консолидиран финансов отчет при определяне на дружествения дял на прекратилия участието си съдружник.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Поставеният материалноправен въпрос не отговаря на специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като по него е формирана по реда на чл. 290 ГПК безпротиворечива практика на ВКС. В решение № 206/6.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 1108/2017 г., II т. о., ТК, в което е изяснено, че съгласно константната практика на ВКС, чийто израз представляват решение № 64/09.06.2009 г. по т. д. № 504/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о.; решение № 100/07.02.2013 г. по т. д. № 665/2011 г. на КС, ТК, I т. о.; решение № 224/10.09.2010 г. по т. д. № 765/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о.; решение № 81/18.07.2011 г. по т. д. № 809/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о.; решение № 87/06.06.2012 г. по т. д. № 468/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о.; решение № 120/10.07.2012 г. по т. д. № 781/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о.; решение № 10/10.09.2012 г. по т. д. № 502/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 73/17.10.2017 г. по т. д. № 1465/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 71/18.12.2017 г. по т. д. № 2899/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., при определяне на равностойността на дружествения дял на съдружник, прекратил членството си в дружество с ограничена отговорност, в междинния баланс активите и пасивите се отразяват по историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти. Пояснено е, че законът не допуска изчисляването на размера на дружествения дял да се извършва въз основа на пазарна цена на активите, а това може да стане само в случай на ликвидация на дружеството, когато наличните активи ще бъдат осребрени по тяхната пазарна стойност и на всеки съдружник ще се изплати съответстващия му се ликвидационен дял, като това субективно право се поражда едва при прекратяване на дружеството.

Съгласно трайната практика на ВКС – напр. решение № 64/9.06.2009 г. по т. д. № 504/2008 г. на II т. о.; решение № 87/06.06.2012 г. по т. д. № 468/2011 г. на II т. о. и решение № 10/10.09.2012 г. по т. д. № 502/2010 г. на ІІ т. о., при определяне на равностойността на дружествения дял на съдружник, прекратил членството си в дружество с ограничена отговорност, от актива на счетоводния баланс следва да бъдат взети стойността на дълготрайните материални активи на дружеството, другите нематериални активи и краткотрайните материални активи, а от пасива-задълженията на дружеството без записванията в пасива на баланса на собствения капитал и резервите, т. е изчислението се извършва на базата на така нар. „чист актив”. В решение № 80/11.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 620/2019 г., II т. о., ТК е даден правен отговор на материалноправния въпрос за способа на определяне на стойността на дружествения дял на починал съдружник в дружество, притежаващо статута на предприятие-майка, като е прието, че „разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ определя като меродавен балансът към края на месеца, в който е прекратено участието на съдружника, но не посочва изрично кой счетоводен баланс – индивидуален или консолидиран, следва да бъде взет предвид при прекратяване на участието в дружество-майка. Съобразяването на правилата за осчетоводяване на инвестициите в дъщерни предприятия дава основание да се приеме, че в консолидирания счетоводен баланс, част от консолидирания счетоводен отчет, се поставя акцент върху възможността предприятието-майка да упражнява контрол върху оперативната и финансова политика на дъщерните предприятия и се дава справедлива оценка на направената инвестиция, като се взема предвид постигнатият вследствие на нея и осъществявания контрол от предприятието майка финансов резултат, оказващ влияние върху възвращаемостта на инвестицията. Делът на прекратилия участието си съдружник, определен въз основа на чистата стойност на активите на групата след извършването на консолидация обаче би могъл да надвиши чистата стойност на активите на дружеството майка, което единствено е задължено да заплати стойността на дела. Това би довело до намаляване на имущественото покритие на капитала на дружеството и до неговата свръхзадълженост… Предвид изложеното следва да се приеме, че релевантен за определяне на стойността на дела на прекратилия участието си съдружник в дружество-майка е индивидуалният му счетоводен баланс, а не консолидираният счетоводен баланс на икономическата група. В индивидуалния баланс извършената от дружеството-майка инвестиция в акции или дялове от капитала на дъщерното дружество следва да бъде отчетена съобразно приложимите счетоводни стандарти и класификацията на направената инвестиция с оглед целта, с която е придобита”.

Следователно, с константната актуална съдебна практика на ВКС са уеднаквени правилата, съобразно които се определя способът за изчисляване на стойността на дружествения дял при прекратяване на членственото правоотношение между съдружника и дружеството с ограничена отговорност – взема се предвид т. нар. „чист актив” по индивидуалния счетоводен баланс.

С оглед на обстоятелството, че поставеният от касаторите материалноправен въпрос се разрешава еднообразно след формирането на константна и актуална практика на ВКС, произнасянето по него от настоящия състав на ВКС не би допринесло за промяна на създадената съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването на правната норма, уредена в чл. 125, ал. 3 ТЗ, във вр. с чл. 127 ТЗ, респ. за развитие на правото - разпоредбата, която урежда имуществените последици при прекратяване на членственото правоотношение между съдружника и дружеството с ограничена отговорност, е ясна и непротиворечива.

Не е налице и самостоятелното селективно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване - то да е очевидно неправилно. Правните доводи, с които се обосновава този селективен критерий, съставляват оплакване за неправилност на въззивното решение поради допуснати процесуални нарушения при обосноваване на логическата мисловна дейност на съда, което е довело до неговата необоснованост. Но за да установи този твърдян порок на въззивното решение, касационната инстанция трябва да извърши присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Следователно, неправилността, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.

С оглед на изхода на настоящото съдебно производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторите трябва да бъдат осъдени да заплатят в полза на ответника по касационната жалба сумата от 12000 лв., представляваща уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 421/25.06.2023 г., постановено по в. т. д. № 172/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 9 с-в.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Й. С. Т., ЕГН [ЕГН], И. К. Г., ЕГН [ЕГН] и Н. К. Б., ЕГН [ЕГН] да заплатят общо на „СПЕЦИАЛНИ ПОЛИМЕРИ 99” О., ЕИК[ЕИК] сумата от 12000 лв. – съдебни разноски пред ВКС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.