О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 911София, 12.04.2024 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 108/2024

година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по съвместна частна касационна жалба на Н. Г. Г., М. К. Г. и И. К. Г., всички от [населено място], против определение № 2549 от 12.10.2023 г. по в. ч. гр. д. № 2466/2023 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след частично потвърждаване и частична отмяна на определение № 2450 от 20.07.2023 г. по т. д. № 750/2023 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2 състав, молбата на тримата ищци за освобождаване от дължимата държавна такса е оставена без уважение, съответно: за разликата над 10 000 лв. – за ищцата Н. Г. и за разликата над 20 000 лв. – за ищците М. К. Г. и И. К. Г..

Частните касатори молят за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради необоснованост и допуснати процесуални нарушения. Оспорват становището на въззивния съд, че не следва да се произнася по искането им за спиране на производството по делото до приключване на посоченото от тях наказателно производство, като твърдят, че същото има преюдициално значение за настоящия спор. Изразяват несъгласие и с извода, че не следва да бъдат освободени изцяло от заплащане на дължимата от тях държавна такса. Считат направената от решаващия състав преценка на доказателствата за неправилна и противоречаща на практиката на ВКС по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК.

Като значими за изхода на делото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. В кой момент съдът следва да изпълни задължението си по чл. 129 ГПК...