О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50412

София, 20.12.2022 година

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д. Ч: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 1602 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Н. Д. К. и М. Д. К. против въззивно решение № 127 от 07.12.2021 г., постановено по в. гр. д. № 457/2021 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 260134 от 14.06.2021 г. по гр. д. № 197/2018 г. по описа на Окръжен съд - Добрич, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Н. Д. К. и М. Д. К. против Административен съд - Добрич искове по чл. 4, § 3 от ДЕС, отговарящи на правната норма на чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ /разпоредба, създадена със ЗИД на ЗОДОВ, обн. в ДВ, бр. 94/29.11.2019 г./, за осъждане на ответника да им заплати суми от по 245 000 лв. на всеки от тях, представляващи обезщетения за имуществени вреди, причинени от постановяването на решение № 72 от 10.05.2013 г. по адм. д. № 626/2012 г. по описа на Административен съд - Добрич при неприлагане/нарушаване на правото на ЕС – чл. чл. 17, 21, 47, 52 и 54 ХОПЕС и чл. 102 и чл. 106 ДФЕС, изразяващо се в неизпълнение на задълженията на държавата, произтичащи от учредителните актове и актовете на ЕС да осигури справедливо обезщетяване на собствениците на имоти, които се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди и всеки от ищците е бил осъден да заплати на ДОС суми от по 295 лв., представляващи разноски по делото, на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ.

Касаторите считат, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по жалбата Административен съд - Добрич и контролиращата страна Прокуратурата на Р. Б са получили препис от касационната жалба, не са подали отговори и не изразяват становище по жалбата.

С молба вх. № 261919/26.10.2022 г. касаторите са направили искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

Искането за отправяне на преюдициално запитване е изпратено на Административен съд - Добрич и на Прокуратурата на Р. Б, които в предоставения им срок не са изразили становище.

По отношение на заявеното пред настоящата инстанция искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС, настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното:

Случаите, в които е допустимо да се отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, са изрично регламентирани в чл. 267 ДФЕС, респ. чл. 628 и сл. ГПК. Съгласно чл. 267, пар. 1 ДФЕС Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно: а/ тълкуването на настоящия договор; б/ валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, а съгласно чл. 628 ГПК българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото.

Касаторите молят съда да бъде направено преюдициално запитване до СЕС относно съответствието на приложимото национално законодателство с правото на ЕС по следните въпроси: 1./ Имаме ли право на справедливо обезщетение съгласно чл. 17 от ХОПЕС и на лоялни цени и справедливи условия на търговия, съгласно чл. 102 от ДФЕС?; 2./ Трябвало ли е държавата-членка /България/ да премахне законодателен акт като чл. 32 от ЗДС, чрез който регулира цените в своя полза, в полза на държавните предприятия, съгласно чл. 106 от ДФЕС, свързано с чл. 102 от ДФЕС, като чрез тази регулация тя сформира нелоялни покупни цени и създава несправедливи условия за търговия, може да влияе на конкуренцията и още се създават условия за корупция? и 3./ Имаме ли право на конкретни оценки, по МСО, ЕСО и метод НИГЕЛЕ, съобразно Директива 2014/104 ЕС и чл. 117, т. 2 от ЗЗК, съответстващи и в съответствие с Регламент 1025/2012 ЕС, съответстващи на европейското право, като доказателствено средство и с цел сравнение от едната страна, оценките по МСО, ЕСО и метод НИГЕЛЕ, и от друга страна оценките по чл. 32 от ЗДС, съответстващи на българското право. Иска се констатиране на противоречие на чл. 32 ЗДС с нормите на чл. 102, чл. 106 ДФЕС и чл. 17 ХОПЕС.

Искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС е неоснователно, тъй като не се констатира соченото от касаторите противоречие на чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ЗДС с чл. 17 ХОПЕС, съгласно който никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба. Ограничаването на правото на собственост може да бъде извършвано съгласно разясненията дадени в чл. 52 ХОПЕС, при спазването на три кумулативни предпоставки: да се налага съобразно принципа за пропорционалност; да бъде „необходимо“ и „действително“ да отговаря на признати от ЕС „цели от общ интерес“ и да бъде необходимо за защита на правата и свободите на трети лица. Съгласно нормата на чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Видно е, че равностойното парично обезщетение по смисъла на този закон - § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС, изисква да се вземе предвид предназначението на отчуждавания имот и да се намерят пазарните цени на имоти, които следва да са с подобни характеристики и да се намират в близост до отчуждавания. От своя страна Регламент 1025/2012 г. на ЕП и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно европейската стандартизация не въвежда задължителни правила или стандарти за оценяване, които да са приложими в държавите-членки в областта на отчуждаването на имоти за обществена или държавна нужда. На следващо място чл. 102 и чл. 106 ДФЕС се отнасят до забраната за установяване на практики, нарушаващи конкуренцията, относима към предприятията и са неприложими към настоящия казус. Разпоредбата на чл. 106 ДФЕС /предишен чл. 86 ДЕО/ постановява, че в случаите на публични предприятия и на предприятия, на които държавите-членки са предоставили специални или изключителни права, държавите-членки нямат право нито да приемат, нито да запазят съществуването на какъвто и да е акт, който противоречи на разпоредбите, съдържащи се в Договорите, и в частност на разпоредбите, предвидени в член 18 и членове 101 - 109. Нормата на чл. 102 ДЕС /предишен чл. 82 ДЕО/ забранява като несъвместима с вътрешния пазар е всяка злоупотреба от страна на едно или повече предприятия с господстващо положение в рамките на вътрешния пазар или в съществена част от него, доколкото тя може да повлияе върху търговията между държавите-членки.

По изложените съображения искането на касаторите за отправяне на преюдициално запитване до СЕС следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Д. К. и М. Д. К. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следните въпроси: 1./ Имаме ли право на справедливо обезщетение съгласно чл. 17 от ХОПЕС и на лоялни цени и справедливи условия на търговия, съгласно чл. 102 от ДФЕС?; 2./ Трябвало ли е държавата-членка /България/ да премахне законодателен акт като чл. 32 от ЗДС, чрез който регулира цените в своя полза, в полза на държавните предприятия, съгласно чл. 106 от ДФЕС, свързано с чл. 102 от ДФЕС, като чрез тази регулация тя сформира нелоялни покупни цени и създава несправедливи условия за търговия, може да влияе на конкуренцията и още се създават условия за корупция? и 3./ Имаме ли право на конкретни оценки, по МСО, ЕСО и метод НИГЕЛЕ, съобразно Директива 2014/104 ЕС и чл. 117, т. 2 от ЗЗК, съответстващи и в съответствие с Регламент 1025/2012 ЕС, съответстващи на европейското право, като доказателствено средство и с цел сравнение от едната страна, оценките по МСО, ЕСО и метод НИГЕЛЕ, и от друга страна оценките по чл. 32 от ЗДС, съответстващи на българското право.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: