О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4383

Гр.София, 16.12. 2022г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева ч. г.д. N.4461 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК.

С определение №.2322/19.09.22 по ч. г.д.№.599/22 на АС София, 10с., е потвърдено определение №.22/4.01.22 по г. д.№.13127/21 на СГС, ГО, 30с., за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на ОС Видин.

Постъпила е частна касационна жалба от М. Д., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

Ответната страна Прокуратурата на Р. Б. не взема становище.

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК вр. с чл. 274 ал. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:

С обжалвания акт АС София е приел, че възражението за местна подсъдност по предявения пред СГС от М.Д. /гражданин на РТурция/ срещу Прокуратурата на РБългария иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ е основателно. Посочил е, че съгласно нормата на чл. 7 ал. 1 ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането /в случая в съдебния район, където е повдигнато и поддържано обвинението/ или по настоящия адрес на увредения, но втората възможност е допустима само в случай, че последният има настоящ адрес в страната. Доколкото ищецът е чужд гражданин и няма нито настоящ, нито постоянен адрес в РБългария, а от друга страна разпоредбата на чл. 107 ал. 3 ГПК е неприложима, той не може да се ползва от предвидената в чл. 7 ал. 1 ЗОДОВ изборна подсъдност. Искът следва да бъде предявен и разгледан от съда по мястото на увреждането - ОС Видин, който единствено е компетентен съд, предвид направеното възражение на ответника.

Съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК вр. с чл. 280 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл. 280 ГПК. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е налице позоваване на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“за правото на изборна подсъдност по чл. 7 ал. 1 от ЗОДОВ, когато ищецът няма настоящ адрес или седалище на територията на страната“; 2.“Когато в производство по реда на ЗОДОВ ищецът няма настоящ адрес или седалище на територията на страна, това лишава ли го от възможността да ползва правото на изборна подсъдност по чл. 7 ал. 1 от ЗОДОВ?“; 3. „Когато ищецът в производство по реда на ЗОДОВ няма настоящ адрес на територията на страната, намира ли приложение по аналогия нормата на чл. 107 ал. 3 ГПК вр. с чл. 7 ал. 1 ЗОДОВ?“ /опр.№.351/18.05.12 по ч. г.д.№.294/12, ІІІ ГО, опр.№.636/16.11.09 по ч. т.д.№.674/09, І ТО/.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с първия въпрос на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК - същият е от значение за решаването на делото, като същевременно във връзка с него не се открива формирана практика на ВКС.

По поставения въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване, съдът приема следното:

Законът за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е създаден предвид общата разпоредбата на чл. 7 от Конституцията на Република България за отговорност на държавата за вреди от незаконни актове и действия на нейни органи и длъжностни лица. Той предвижда специален ред за разглеждане на искове, свързани с отговорността на държавата за вреди, като в предметния му обхват е включена отговорност от незаконни актове, действия и бездействия на администрацията /чл. 1 ЗОДОВ/; от дейност на правозащитните органи /чл. 2 ЗОДОВ/; от дейност на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /чл. 2а ЗОДОВ/; от дейност на органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок /чл. 2б ЗОДОВ/, ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз /чл. 2в ЗОДОВ/.

Съгласно чл. 7 ал. 1 ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1 ал. 1 и чл. 2 ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Видно от текста на разпоредбата, с нея е въведена изборна местна подсъдност. Тя е установена с цел да се улесни достъпа на граждани и юридически лица до правосъдие по този закон и съответно обезвредата им, ако са налице законовите предпоставки за това. Законодателят е предоставил възможност на ищеца да избира между съда по мястото на увреждането или съда по настоящия адрес или седалището на увредения. Тази възможност е предвидена за всяко лице, което твърди, че за него е възникнало право да претендира обезщетение по реда на ЗОДОВ – ограничения в текста на разпоредбата няма. Тя не може да бъде тълкувана така, че да постави ищец, който не живее в РБългария или няма седалище в нея, в по-неблагоприятно положение от този, който живее в страната – т. е. в положение, при което той на практика да няма избор и да може да предяви иска си само пред съда по мястото на увреждането, под страх от отвод за местна подсъдност. В този случай по аналогия на закона същият следва да се ползва от възможността, предвидена в чл. 107 ал. 3 ГПК за лица без постоянен адрес в РБ, и да разполага с право да предяви иска си и пред надлежния съд в София. В противен случай би било налице неравно отнасяне към еднакви в релевантните си аспекти случаи – и в двете хипотези се касае до лица, които претендират, че са пострадали и спрямо тях са налице предпоставките на ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за причинени вреди, като същевременно, отнасянето към тези практически сходни случаи би било различно в зависимост от това дали пострадалото лице има или не настоящ адрес или седалище в РБ-без за различното отношение да е налице обективно и разумно обосноваване, респективно пропорционалност между преследваната цел /да се улесни достъпа до съд/ и използваните средства /напротив, именно лицата, които нямат настоящ адрес или седалище в РБ, биха могли да бъдат по-затруднени да се ориентират и възможността да предявят иска и организират защитата си в столицата [населено място] би могла да бъде за тях много по-удобна/. Разрешението, предвидено в чл. 107 ал. 3 ГПК, е прилагано и в други хипотези по аналогия /напр. вр. с чл. 130 ал. 3 СК - опр.№.351/18.05.12 по ч. г.д.№.294/12, ІІІ ГО, вр. с чл. 390 ГПК - опр.№.636/16.11.09 по ч. т.д.№.674/09, І ТО, в идентична хипотеза, но относно иск по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ пред административен съд - опр.№.11306/27.09.17 по а. д.№.9878/17, ВАС, и др./, и няма основание приложението му във връзка с чл. 7 ал. 1 ЗОДОВ да бъде отхвърлено. Предвид изложеното следва да се приеме, че когато ищецът в производство по реда на ЗОДОВ няма настоящ адрес или седалище на територията на страната, приложение по аналогия намира нормата на чл. 107 ал. 3 ГПК вр. с чл. 7 ал. 1 ЗОДОВ и той може да се ползва от предвидената изборна местна подсъдност като предяви иска си пред съда по мястото на увреждането или пред надлежния съд в София. Избраната от него подсъдност обвързва сезирания съд и той не може да препраща делото на другия алтернативно компетентен орган.

По касационната жалба.

Ищецът – касатор в настоящото производство, е турски гражданин без настоящ адрес в РБългария и е предявил иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ - претендирайки обезщетение за нанесени му вреди от незаконно обвиняване в извършване на престъпление пред СГС.

С оглед отговора на правния въпрос, даден по-горе, следва да се приеме, че доколкото в чл. 7 ал. 1 ЗОДОВ е предвидена изборна местна подсъдност и по аналогия на закона е приложима разпоредбата на чл. 107 ал. 3 ГПК, ищецът може да се възползва от нея и да предяви иска си пред СГС. Избраната от него подсъдност обвързва сезирания съд и той не може да препраща делото на другия алтернативно компетентен орган. При това положение определението, с което първата инстанция е прекратила производството и го изпратил на ОС Видин, е незаконосъобразно и като го е потвърдил, въззивният съд е постановил незаконосъобразен акт. Той трябва да бъде отменен, а делото – върнато на СГС за продължаване извършването на по-нататъшни процесуални действия по разглеждане на предявения иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.2322/19.09.22 по ч. г.д.№.599/22 на АС София, 10с.

ОТМЕНЯ определение №.2322/19.09.22 по ч. г.д.№.599/22 на АС София, 10с.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за извършване на по-нататъшни процесуални действия по разглеждане на предявения иск.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: