Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. К. – синдик на „Звезда“ АД /н/, [населено място] срещу решение № 199 от 30. 07. 2021 г. по в. т. д. № 116/2021 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260006 от 22. 01. 2021 г. по т. д. № 219/2017 г. на Плевенския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу „Агро-Бел 2001” ЕООД, [населено място] и „Звезда“ АД /н/ иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Звезда“ АД /н/ на договор за покупко-продажба от 20. 12. 2016 г., сключен с н. а. № 16 т. IV рег. № 5772 дело № 402/2016 год. на нотариус Пл. Х., с който „Звезда“ АД е продало на „Агро-Бел 2001” ЕООД следния недвижим имот: поземлен имот с ид. 02227.500.28, находящ се в [населено място], общ. Д. Митрополия с площ 5 322 кв. м., заедно с построените в имота сгради с ид. № 02227.500.28.1 със застр. площ от 331 кв. м., № 02227.500.28.2 със застр. площ от 32 кв. м. и № 02227.500.28.3 със застр. площ от 318 кв. м. за сумата от 18 400 лв., иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на същия договор за продажба и предявения от касатора срещу „Агро-Бел 2001” ЕООД иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на ответното дружество да предаде на ищеца владението на собствения му недвижим имот, описан по-горе.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба сочи, че в противоречие с процесуалните правила въззивният съд е оставил без уважение искането му за допускане на повторна съдебно-оценителна експертиза относно пазарната оценка на процесния недвижим имот към датата на оспорената сделка и за задължаване на ответника „Агро-Бел 2001“ ЕООД да представи доказателства за плащане на цената по договора. Излага оплаквания, че съставът на апелативния съд не е обсъдил приетото заключение на оценителната експертиза. Твърди, че изводът на въззивния съд, че ищецът не е ангажирал доказателства за знанието на „Агро – Бел 2001“ ЕООД за увреждащия характер на оспорената сделка, е неправилен. Поддържа, че с оглед установеното по делото, че продажната цена на недвижимия имот от 18 400 лв. е по-ниска от установената с експертното заключение пазарна стойност на същия от 38 700, 62 лв., съществува индиция за знание у приобретателя „Агро-Бел 2001“ ЕООД, че със сделката ще бъдат увредени интересите не само на праводателя, но и на неговите кредитори. Напълно необосновано били кредитирани и формалните декларативни изявления на страните по сделката, че „Звезда“ АД нямало задължения, без да бъде съобразено, че имотът е продаден на цена много под пазарната. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено.

Допускането на касационно обжалване се основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следния процесуален въпрос: „В хипотезата на предявен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД знанието за увреждане у съдоговорителя на длъжника само въз основа на преки доказателства ли следва да се установи или е възможно и въз основа на косвени доказателства?“. Касаторът поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въведения въпрос, намерила израз в решение № 153 от 3. 02. 2007 г. по т. д. № 3372/2015 г. на ВКС, І т. о. и решение № 61 от 1. 03. 2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г. на ВКС, ІV г. о.

Ответникът по касационната жалба „Агро-Бел 2001“ ЕООД изразява становище за недопустимост на касационната жалба, тъй като съгласно правилото на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, съотв. – за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба „Звезда“ АД /н./ не е депозирал отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Въззивното решение е постановено по обективно съединени искове по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД и чл. 108 ЗС, като първите два отменителни иска са с обуславящо значение за ревандикационния иск. Поради това съгласно императивната норма на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и независимо от цената на обуславящите искове въззивният акт подлежи на касационно обжалване.

За да потвърди първоинстанционния акт за отхвърляне на предявените искове, въззивният съд е приел за установено, че с решение № 111 от 27. 06. 2017 г. по т. д. № 22/2017 год. на Плевенски окръжен съд е обявена неплатежоспособността на „Звезда“ АД с начална дата 30. 01. 2017 год. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството; на 20. 12. 2016 г. с договор за продажба, оформен в н. а. № 16/2016 г. „Звезда“ АД е продало на „Агро-Бел 2001” ЕООД собствен недвижим имот, а именно поземлен имот с ид. 02227.500.28, находящ се в [населено място], общ. Д. Митрополия с площ от 5 322 кв. м., заедно с построените в имота три сгради за сумата от 18 400 лв. с включен ДДС; за цената по договора е издадена фактура № 25366/20.12.2016 г.; съгласно удостоверение от 13. 12. 2017 год. на община Д. Митрополия данъчната оценка на имота е 19 673, 20 лв. В решението е посочено, че според приетото заключение на съдебно-оценителната експертиза пазарната стойност на имота към датата на сделката е била 38700, 62 лв.

Въззивният съд е констатирал, че с договор от 20. 12. 2016 год. „Звезда“ АД е продало на „Агро-Бел 2001” ЕООД шест превозни средства, между които „Телехендлер Manitou МТ 732“ с рег. № ЕН 02853 за сумата от 3 000 лв., като общата цена на превозните средства по договора от 15500 лв. е изплатена съгласно издадената фактура № 25367/20.12.2016 год. Посочил е, че с влязло в сила решение № 89 от 4. 06. 2018 г. по т. д. № 221/2017 год. на Плевенски окръжен съд са отхвърлени предявените от синдика на „Звезда“ АД /н/ против „Агро-Бел 2001” ЕООД и „Звезда“ АД искове по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за продажба от 20. 12. 2016 год. на фадрома „Телехендлер Manitou МТ 732“ с рег. № ЕН 02853 като абсолютно симулативен, по чл. 26, ал. 2, пр. 5 вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на същия договор като привиден и като прикриващ дарение, както и исковете по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване на същата сделка за относително недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Звезда“ АД /н/ като увреждаща и по чл. 649, ал. 2 ТЗ за връщане на вещта в масата на несъстоятелността.

При тази фактическа установеност въззивният съд е направил извод за неоснователност на предявения отменителен иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ. Изтъкнал е, че искът е основан на твърдения, че сделката е относително недействителна, тъй като двамата ответници /продавач и купувач/ са свързани лица съгласно § 1, ал. 1, т. 9 от ДР на ТЗ – дарител и дарен, като тази свързаност ищецът извежда от нищожността на договора от 20. 12. 2016 год. за продажба на „Телехендлер Manitou МТ 732“ поради прикриване на дарение. Като е съобразил отхвърлянето на иска за прогласяване нищожността на договора за продажба на посочената движима вещ като привиден и прикриващ договор за дарение с влязло в сила решение, решаващият състав е приел, че страните по оспорената сделка не са били свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 9 от ДР на ТЗ, което е достатъчно основание за отхвърляне на иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ.

С оглед възмездния характер на договора съставът на апелативния съд е посочил, че за да бъде уважен предявеният иск по чл. 649, ал. 1 вр. чл. 135 ЗЗД лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждащия характер на сделката. Споделил е извода на първоинстанционния съд, че ищецът не е доказал купувачът „Агро-Бел 2001” ЕООД, да е знаел, че сделката уврежда кредиторите на продавача. Изтъкнал е, че в конкретната хипотеза знанието не се предполага, тъй като страните не са от кръга лица по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, нито са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1 и 2 от ДР на ТЗ /чл. 649, ал. 4 ТЗ/. Решаващият състав е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя, че знанието следва да се изведе от цената на продадения имот и конкретно от занижения й размер спрямо действителната пазарна стойност. Посочил е, че съгласно представения списък на приетите от синдика на „Звезда“ АД вземания на кредиторите дружеството е имало задължения по отпуснати банкови кредити, но този факт не сочи на знанието на купувача „Агро-Бел 2001” ЕООД за увреждащия характер на сделката, доколкото липсват данни към момента на сключване на договора върху закупения имот да са били учредени ипотеки и тежести или по отношение на него да е насочено принудително изпълнение.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставеният от касатора правен въпрос относно възможността знанието за увреждане на масата на несъстоятелността по иска по чл. 649, ал. 1 вр. чл. 135 ЗЗД да се доказва с косвени доказателства не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. В обжалваното решение въззивният съд не е отрекъл възможността с косвени доказателства да се осъществява пълното доказване на знанието за увреждане у приобретателя по възмездния договор за прехвърляне на недвижим имот от страна на длъжника. Посочил е, че знанието на купувача за увреждащия кредиторите характер на оспорената сделка не се предполага и тежестта за доказване на този факт е на ищеца. Преценявайки този субективен елемент от фактическия състав по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, въззивният съд е извършил анализ на събрани по делото доказателства. Изразил е разбиране, че знанието за увреждане на кредиторите не може да бъде изведено само от занижения размер на цената по нея спрямо пазарната цена на прехвърляния недвижим имот. Приел е за доказано, че към момента на сключването на сделката прехвърлителят по сделката е имал задължения по договори за банков кредит, като кредитите не са били обявени за предсрочно изискуеми. Отчел е установените по делото обстоятелства, че към посочения релевантен момент недвижимият имот не е бил обременен с тежести и не е бил обект на принудително изпълнение. След така извършената преценка на фактическия и доказателствен материал, въззивният съд е формирал извод за липса на знание у приобретателя за увреждащия кредиторите на несъстоятелния длъжник характер на процесния договор. Като е процедирал по посочения начин, въззивният съд е съобразил трайната практика на ВКС, намерила израз и в цитираните от касатора решения на ВКС – по т. д. № 3372/2015 г., І т. о. и гр. д. № 4578/2015 г., ІV г. о., съгласно която материалноправната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД „знание за увреждането“ у ответника приобретател по атакувания с иска по чл. 135 ЗЗД възмезден вещно-прехвърлителен договор има субективен характер и е в тежест на доказване за ищеца. За знанието като субективно отношение се съди по външно обективирани от страните действия – правни и фактически. То не следва от самото увреждащо действие. Знанието у страните за увреждане, по естеството си е такъв факт, че не винаги е възможно доказването да е пряко. Законът не поставя ограничение пълното доказване на релевантния за спора факт да е възможно само чрез преки доказателства. Пълно доказване може да се проведе и чрез косвени доказателства и за да е успешно, предполага установяване на верига от косвени доказателства. Именно поради спецификата си на косвени доказателства /дават указания за основния факт само косвено, установяват странични обстоятелства, непосредствено свързани с основния факт, отделното косвено доказателство не е от естество само да установи основния факт пряко/, за да може да се изгради единен и безпротиворечив извод за проведено пълно доказване, е необходимо преди всичко съобразяването им в тяхната съвкупност. Освен, че трябва да са установени по безспорен начин, те следва да се намират в такава връзка едно с друго, че да доказват без съмнение главния факт. Преценката на косвени доказателства и дали те в своята съвкупност са достатъчни за установяването на главния доказателствен факт, в случая - знанието за увреждане по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, съдът следва да извършва по свое вътрешно убеждение, предвид конкретиката на всеки отделен случай, съгласно чл. 12 и чл. 235 ГПК. Това знание на приобретателя на недвижимия имот за увреждане на кредиторите на техния прехвърлител подлежи на установяване с всички допустими доказателствени средства. В случая въззивният съд не се е отклонил от установените в практиката на ВКС критерии за преценка за наличието на знание за увреждане в хипотезата на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Изводите му относно субективния елемент от значение за уважаване на предявения П. иск в производството по несъстоятелност се основават на преценка на всички събрани по делото доказателства в съвкупност и при изследване на възможната връзка между тях. Правилността на тези изводи не може да се проверява в стадия по селекция на касационните жалби. Съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС обсъждането на събраните по делото доказателства е част от правораздавателна функция на решаващия съд, правилността на която, съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, е предмет на осъществяваната от ВКС касационна проверка при разглеждане на касационната жалба по същество.

По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски апелативен съд.

С оглед изхода на спора в настоящата инстанция и на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ дължимата държавна такса за производството по чл. 288 ГПК следва да се събере от масата на несъстоятелността. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника „Агро-Бел 2001“ ЕООД следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 2160 лв.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 199 от 30. 07. 2021 г. по в. т. д. № 116/2021 г. на Великотърновски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Звезда“ АД /н/, ЕИК[ЕИК], [населено място] да заплати от масата на несъстоятелността по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. /тридесет лева/.

ОСЪЖДА „Звезда“ АД /н/, ЕИК[ЕИК], [населено място] да заплати от масата на несъстоятелността на „Агро-Бел“ 2001“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [община] разноски в размер на 2160 лв. /две хиляди сто и шестдесет лева/.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.