Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от Министерство на правосъдието, чрез юрисконсулт В. Д., срещу решение № 100 от 24. 01. 2022 по в. гр. д. № 2101/2021 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 4 с-в, потвърждаващо решение от 10. 03. 2021 г. по гр. д. № 17164/2018 г. на Софийски градски съд, I г. о., 12 с-в, с което Министерство на правосъдието е осъдено, на основание чл. 441, ал. 1, изр. 2 ГПК, вр. чл. 49 ЗЗД, да плати на В. Х. А. сумата 30000 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху същата, считано от 30. 10. 2017 г. до окончателното й плащане, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Министерство на правосъдието срещу С. А. Х. частичен обратен иск с правно основание чл. 54 ЗЗД, вр. чл. 219, ал. 3 ГПК. Развити са съображения за неправилност на решението и се иска допускането му до касационно обжалване, отмяната му и отхвърляне на иска по чл. 49 ЗЗД, както и уважаване на обратния иск. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Срещу касационната жалба е подаден писмен отговор от ищеца В. Х. А., чрез адв. Д. Г. С., с който се поддържа становище за липса на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото.

Подаден е отговор вх. № 12029/31. 05. 2022 г. и от С. А. Х., трето лице – помагач на ответника Министерство на правосъдието, в който се изразява становище за основателност на касационната жалба и наличие на посочените от министерството основания за допускане до касационен контрол на въззивното решение в частта по иска по чл. 49 ЗЗД, по поставените въпроси. С. А. Х. е подала и отговор на касационната жалба вх. № 12030/31. 05. 2022 г., в качеството си на ответница по обратния иск, с доводи за недопустимост на касационната жалба в частта по този иск, както и за правилност на решението в частта, с която предявеният срещу нея обратен иск по чл. 54 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да достигне до извод за основателност на иска по чл. 441, ал. 1, изр. 2 ГПК, вр. чл. 49 ЗЗД, въззивният съд е приел за установено, че ищецът е бил собственик, на основание договор за покупко-продажба, сключен с А. С. М. и К. Г. М., с н. а. №. ... г., на ливада с площ от 4, 941 дка, съставляваща имот №. ....по плана за земеразделяне на [населено място], [община], както и на пасище от 12, 993 дка, съставляващо имот №. ....по плана за земеразделяне на [населено място], [община].

Въз основа на издаден в полза на И. А. И. изпълнителен лист срещу ищеца В. Х. А., за сумата 4000 лв., дължима по запис на заповед, ведно със законната лихва от 24. 09. 2010 г., е било образувано изпълнително дело № 6/2011 г. по описа на ДСИ при РС - Свиленград. Върху процесните имоти били наложени възбрани. По искане на взискателя от 23. 02. 2011 г. делото е било изпратено по подсъдност на ДСИ при РС – Казанлък за извършване на опис, оценка и публична продан, където е образувано като изпълнително дело № 20/2011 г.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело вх. № 1339/16. 02. 2011 г. е приложена скица № 281/01. 07. 2008 г. на имота от 12, 993 дка, съставляващ имот №. ....по плана за земеразделяне на [населено място], [община], на която не е било отразено промяната в предназначението на имота. Съдебният изпълнител не е изискал актуална скица на имота, нито е събрал данни за актуалния му статут.

От представените в първоинстанционното производство доказателства е видно, че промяната на предназначението е станало с решение № 4/13. 05. 2008 г. на МЗХ – Областна дирекция „Земеделие“ – С. З, на основание чл. 24, ал. 2 ЗОЗЗ и чл. 41, ал. 1 ППЗООЗЗ, за изграждане на два броя жилищни сгради с гаражи. Преди това, с решение № 13 от 13. 12. 2007 г. на МЗП – ОД „Земеделие и гори“ – С. З на комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ е утвърдена площадка за проектиране на обект „Жилищна сграда“, с която се засяга земеделска земя с площ от 12, 933 дка, съставляваща имот №. ....по плана за земеразделяне. С платежно нареждане от 19. 06. 2008 г. В. А. е платил такса за промяна на предназначението в размер на 3521, 91 лв., на основание чл. 30, ал. 1 ЗОЗЗ и т. 66 от решение № 4/13. 05. 2008 г. Според заключението на съдебнооценителната експертиза, приета в изпълнителното производство, имот №. ....по плана за земеразделяне на [населено място], [община], с площ от 12, 993 дка, е с пазарна стойност 3900 лв. Имотът е оценен като земеделски, без да е отчетено, че е с променено предназначение. Същият е изнесен на публична продан при първоначална цена 2926 лв. и възложен на взискателя И. И. за посочената сума с постановление за възлагане от 09. 07. 2014 г., влязло в сила като необжалвано на 21. 07. 2014 г. Според заключение на съдебнооценителната експертиза, изготвена от вещото лице В. К., пазарната стойност на имота към обявяване и провеждане на публичната продан през 2014 г. е била 50785 лв.

От правна страна съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 441, ал. 1 ГПК за ангажиране отговорността на Министерство на правосъдието за присъждане на ищеца на обезщетение за имуществени вреди в размер на 30000 лв., причинени му от виновни и противоправни действия на държавния съдебен изпълнител по изп. д. № 20/2011 г. по описа на КРС, изразяващи се в изнасяне на публична продан на имот на ищеца на занижена цена, като земеделски, без да се отчете промяната на предназначението му в имот за индивидуално застрояване. Прието е, че разпоредбата на чл. 483 ГПК вменява по общ начин задължение на съдебния изпълнител да се увери в собствеността на имота и неговия статут, като анализира и вземе предвид всеки факт, който е от значение за тази преценка. Прието е, че в случая държавният съдебен изпълнител не е положил необходимите усилия за изследване статута и предназначението на имота към извършване на публичната продан, което има за последица изнасянето му на публична продан на цена съществено по-ниска от действителната пазарна. Прието е, че когато представената в изпълнителното производство скица не е актуална, съдебните изпълнители са длъжни да изискат актуална такава. В случая това не е било направено и не е съобразено, че към образуване на изпълнителното дело, към изготвяне на оценката на имота и към изнасянето му на публична продан през месец юли 2014 г. статутът и предназначението на имота са били променени - от земеделски в такъв предназначен за индивидуално жилищно застрояване, което е увеличило съществено пазарната му цена. Прието е, че е налице реално причинена на длъжника по изпълнението имуществена вреда, заради противоправното бездействие на органа по изпълнението да съобрази актуалното предназначение и начин на ползване на имота. Пазарната стойност на имота е надхвърляла сумата 50000 лв., същият е бил изнесен на публична продан при начална цена 2925 лв., поради щетата включва претендирания размер от 35700 лв. Дори да се приеме, че вещото лице, изготвило заключението в изпълнителното производство, е съпричинило вредоносния резултат по чл. 53 ЗЗД, това не освобождава МП от отговорността по чл. 49 ЗЗД, с оглед правилото на чл. 122, ал. 1 ЗЗД.

За частично основателно е прието възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, за съпричиняване на вредоносния резултат от длъжника, който не е представил доказателства за актуалния статут на осребрявания имот, нито е поискал събирането на такива. Прието е, че степента на принос на длъжника следва да бъде определена на около 16 %, като размерът на определеното обезщетение бъде намален от 35700 лв. на 30000 лв.

Прието е, че обратният иск по чл. 54 ЗЗД, предявен от МП срещу държавен съдебен изпълнител Х. е неоснователен, тъй като съгласно чл. 229 ЗСВ имуществената отговорност на държавния съдебен изпълнител към МП се реализира по реда на Кодекса на труда, а не по реда на чл. 49 ЗЗД, освен ако вредата е причинена умишлено, в резултат на престъпление, каквато хипотеза в случая не е налице.

В изложението към касационната жалба се поставят следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 (по въпроси № 1, 2, 3, 4, 5, 6) и т. 3 ГПК (по въпрос 5):

1. Задължен ли е съдебният изпълнител, при проверка на собствеността на имота предмет на публична продан, да изисква актуална скица на имота.

Твърди се разрешаването му в противоречие с ТР № 7/25. 04. 2013 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, точка 2.

2. Може ли да се приеме за неправомерно бездействие на съдебния изпълнител, когато липсва правна норма, която го задължава да извърши съответното действие.

Твърди се разрешаването му в противоречие с ТР № 7/25. 04. 2013 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, точка 2, както и с решение № 207 от 11. 04. 2019 г. по гр. д. № 3201/2017 г. на ВКС, 4 г. о.

3. Размерът на обезщетението за причинени вреди към настъпване на вредите ли се определя или към решаване на спора.

Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 658 от 05. 01. 2010 г. по гр. д. № 1781/2009 г. на ВКС, 4 г. о. и с решение № 95 от 29. 09. 2009 г. по т. д. № 355/2009 г., 1 т. о.

4. При определяне степента на съпричиняване на пострадалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, необходимо ли е съдът да изложи мотиви кои са конкретните обстоятелства, въз основа на които определя процента съпричиняване.

Твърди се разрешаването му в противоречие с ППВС № 17/1963 г., точка 7, ППВС № 4/1968 г., решение № 78 от 07. 05. 2013 г. по т. д. № 490/2012 г., 2 т. о., и решение № 104 от 25. 07. 2014 г. по т. д. № 2998/2013 г., 1 т. о.

5. Може ли определеният процент на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД да е в приблизителна стойност, при положение, че обезщетението е определено в точна стойност.

Твърди се, че обсъждането на въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

6. Длъжен ли е съдът в решението си да обсъди всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по всички наведени доводи и възражения на страните.

Твърди се разрешаването му в противоречие с ТР № 1/2013 г. от 09. 12. 2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 55/03. 04. 2014 г. по т. д. № 1245/13 г., 1 т. о., решение № 63 от 17. 07. 2015 г. по т. д. № 674/2014 г., 2 т. о., решение № 263 от 24. 06. 2015 г. по т. д. № 3734/2013 г., 1 т. о., решение № 111 от 3. 11. 2015 г. по т. д. № 1544/14 г., 2 т. о., решение № 60117 от 01. 02. 2022 г. по т. д. № 667/2020 г., 2 т. о.

Не е налице основанието по чл. 2801 ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по първите два въпроса, тъй като същите не са разрешени в противоречие с ТР № 7/25. 04. 2013 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, точка 2, както и с решение № 207 от 11. 04. 2019 г. по гр. д. № 3201/2017 г. на ВКС, 4 г. о.

В точка втора от тълкувателното решение въпросът не е обсъждан - обсъждан е и е отговорено на въпроса приложима ли е в обезпечителното производство и в производството по вписване на вече наложена възбрана по реда на Глава V ПВ (чл. 24 и чл. 25) разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от същия, и необходимо ли е в представения за вписване акт недвижимият имот да бъде описан съобразно изискванията на чл. 60, т. 1-7 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и да бъде представена скица - извадка от кадастралната карта

В цитираното по-горе решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че действието на съдебния изпълнител ще бъде неправомерно в случай, когато то е предприето въпреки нормативната забрана за извършването му или въпреки това, че не са налице необходимите за извършването му предпоставки, а бездействието му ще бъде противоправно, когато не се предприема действието, което следва да бъде извършено по силата на правна норма или въпреки направеното от съответната страна искане за това, макар и да са налице предвидените в закона предпоставки за извършване на действието. В случая, от разпоредбите на чл. 483 и на чл. 485, вр. чл. 468 ГПК в редакциите им към 2014 г. и предвид задължението на съдебния изпълнител да осигури законосъобразно протичане на изпълнителния процес, при спазване правата на всички страни, включително и на длъжника, се налага изводът, че същият е длъжен да съобрази всички факти от значение за преценка на собствеността и за формиране на началната цена на имота при обявяването му на публична продан. Следва да събере данни (чрез изискване на актуална скица, извършване на справки, поставяне задача на вещо лице или по друг начин) за актуалния му статут и предназначение, най-малкото, защото това би било от значение при определяне на оценката му, при индивидуализацията му при провеждане на публичната продан и в постановлението за възлагане, подлежащо на вписване. В този смисъл, изводите на въззивния съд, че съдебният изпълнител е следвало да изиска актуална скица на недвижимия имот, изнесен на публична продан, за да установи предназначението и статута му към провеждане на проданта, не противоречи на цитираното решение на ВКС.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по третия въпрос.

Същият не е решен в противоречие с посочените от касатора решения на ВКС. Размерът на обезщетението за причинени вреди е определено не към настоящ момент, а към момента на настъпване на вредата - на база стойността на имота като земеделски и като имот предназначен за индивидуално жилищно застрояване, определена към обявяването, провеждането и приключването на публичната продан, според заключението на вещото лице доц. д-р и.. В. И. К., изготвено по поставена задача за определяне действителната пазарна стойност на имота към обявяване на публичната продан.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по четвърти и пети въпрос, както и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по петия въпрос.

Въпросите са свързани с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и касаят извода на въззивния съд, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като не е уведомил съдебния изпълнител за промененото предназначение на имота, като степента на съпричиняване е определена на около 16 %.

Отговорът на въпроса не би повлиял на изхода на делото, тъй като няма подадена въззивна жалба от ищеца в отхвърлителната част. Съображенията за това са следните:

Настоящият състав намира, че поведението на ответника, изразяващо се в неуведомяване на съдебния изпълнител за променен статут на имота, не е съпричиняващо вредоносния резултат. Не би могло да се изисква от взискателя или длъжника да разполагат с необходимата компетентност (юридическа, икономическа, техническа или др.), с ниво на познания и информираност в такава степен, че да биха могли да извършат преценка на писмени доказателства, на информацията която носят и на значението й за защита на правата им. Съответно, не би могло липсата им да поражда за тях неблагоприятни последици. Органът, който е задължен да осигури извършването на законосъобразно принудително изпълнение, при защита правата и на взискателя, и длъжника, е съдебният изпълнител – с оглед квалификацията му, предоставените му от закона правомощия и наличието на законови механизми за това. Непредоставянето от длъжника на информация за действителния статут и предназначение на изнесения на публична продан имот, каквато информация не му е и изисквана от съдебния изпълнител, не представлява поведение съпричиняващо вредоносния резултат. След като не би могло да се приеме, че съпричиняването надвишава 16%, то при липсата на жалба от ищеца срещу решението в отхвърлителната му част и при наличието на законова забрана да се влошава положението на касатора, отговорът на въпросите не би повлиял на изхода на делото.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението и по шестия въпрос.

В съответствие с формираната по въпроса практика на ВКС със задължителен и незадължителен характер, част от която е цитирана от касатора, въззивният съд, като инстанция разглеждаща по същество правния спор и при съобразяване с особеностите на уредбата на второинстанционното производство като ограничен въззив, е изложил собствени фактически и правни изводи и е обсъдил защитните тези и доводи на страните, подложил е на самостоятелна преценка релевантните доказателства, както и непреклудираните фактически твърдения, възражения и доводи на страните, разгледал е изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, както и възраженията в отговора на въззивната жалба. Обстоятелството, че въведените от ответната по иска страна доводи и възражения и поддържани от тях тези са приети за неоснователни не налага извод в обратния смисъл.

В обобщение, не са налице сочените от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за проверка на правилността му.

С оглед изхода на делото, касаторът ще следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗА, да заплати на адв. Д. Г. С., АК – Х., възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в минимално предвидения размер в чл. 9, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение в редакцията им към 02. 05. 2022 г. – сумата 1278, 83 лв. В договора за правна защита и съдействие пред касационната инстанция, както и в договорите за правна защита и съдействие пред районния и въззивния съд е посочено, че правната помощ се предоставя безплатно, на основание чл. 38 от Закона от адвокатурата. Отговорността на касатора за разноски не отпада заради обстоятелството, че не е конкретизирано на кое от основанията по чл. 38, ал. 1, точки 1, 2 или 3 ЗА правната помощ се предоставя безплатно (материално затруднение на клиента, роднинска връзка и т. н.).

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 100 от 24. 01. 2022 по в. гр. д. № 2101/2021 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 4 с-в.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА, да заплати на адв. Д. Г. С., от АК – Х., сумата 1278, 83 лв. възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: