Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца М. Г. Е. от [населено място], [община], област Варна чрез процесуален представител адвокат Десю Н. срещу решение № 105 от 12.10.2021г. по в. гр. дело № 330/2021г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 87 от 01.04.2021г. по т. дело № 948/2020г. на Окръжен съд Варна, Търговско отделение в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Г. Е. срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, [населено място] иск за заплащане на сумата над 44 000 лв. до пълния предявен размер 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 28.12.2017г., причинено виновно от Т. Т. Д. като водач на лек автомобил „О. В“, ДК [рег. номер на МПС], застрахован по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и за разликата над 88, 30 лв. до пълния предявен размер 328, 30 лв. - обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 12.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата на основание чл. 432, ал. 1, чл. 429, ал. 3 КЗ във връзка с чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че при постановяване на решението си въззивният съд не се е съобразил с общественото разбиране за справедливост към момента на увреждането, не е отчел в достатъчна степен изключителните болки и страдания, които ищецът е преживял и все още изпитва, възрастта му, вида на претърпените от него телесни увреждания и особено техния характер, продължителния период, в който той не е можел да се обслужва, обстоятелството, че възстановяване от уврежданията е напълно невъзможно, както и настъпилата необратима психична травма, довела до пълна промяна на личността на пострадалия. Поддържа становище за необоснованост на изводите на въззивната инстанция за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца и необосновано висока степен на съпричиняване, както и за необсъждане в цялост на всички събрани относими и релевантни доказателства, възражения и доводи на страните. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната част, предявеният иск да бъде уважен в пълния размер и претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. за всички съдебни инстанции.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси за приложението на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС:

I. Въпроси, относими към приложението на чл. 52 ЗЗД, които според касатора са решени в противоречие с Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС, Решение № 98/13.06.2019г. по т. д. № 2097/2018г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 749/05.12.2008г. по т. д. № 387/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 197/31.01.2017г. по т. д. № 2250/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. и Решение № 73/16.09.2013г. по т. д. № 964/2011г. на ВКС, ТК, II т. о.:

1. Съобразено ли е присъденото от въззивния съд застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца телесни увреждания със задължителната практика на ВС относно размера на справедливото обезщетение за репарация на претърпените неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?

2. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?

II. Въпроси, относими към приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, които според касатора са решени в противоречие с Постановление № 17/18.11.1963г. на Пленума на ВС, Решение № 206/12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 98/24.06.2013г. по т. д. № 596/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 277/11.01.2019г. по т. д. № 1982/2017г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 78/10.07.2014г. по т. д. № 1982/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 117/29.07.2016г. по т. д. № 3806/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 16/04.02.2014г. по т. д. № 1858/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., Определение № 282/28.04.2020г. по т. д. № 2410/2019г. на ВКС, ТК, I т. о.:

1. Следва ли съдът да приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, респ. определеното застрахователно обезщетение да бъде намалено, ако не е налице противоправно поведение на пострадалия, което да се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат?

2. За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото застрахователно обезщетение, следва ли приносът на пострадалия да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела?

3. Следва ли съдът единствено по вътрешно убеждение да редуцира на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД присъденото обезщетение в случай, че по делото не са събрани доказателства за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадало при ПТП лице?

4. В хипотеза, в която съдът приеме наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, следва ли да съпостави приноса му с този на виновния водач, за да установи действителния обем, в който всеки един от участниците е допринесъл за процесното ПТП, като сравни поведението на всеки един от тях като участник в същото с оглед правилата в ЗДвП, които са били длъжни да спазват?

5. Как следва да се произнесе въззивният съд по отношение самостоятелната си оценка на събраните по делото доказателства и следва ли да ги изложи в собствени мотиви относно крайните си изводи?

Ответникът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД /ответник в първоинстанционното производство/, чрез процесуален представител юрисконсулт Й. С. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по съображения, изложени в писмен отговор от 08.12.2021г. Счита, че въззивният съд е постановил правилен съдебен акт, споделя мотивите му за определеното обезщетение и намира същото за съответстващо на принципа на справедливостта, на чл. 52 ЗЗД и на съдебната практика. По отношение на съпричиняването излага съображения, че действията и бездействията от страна на водача на каруцата, които са в пряка връзка с процесното ПТП и основна причина за него, са установени по несъмнен начин, въпросите, формулирани в раздел II от изложението касаят спора по същество. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се излагат касационни основания по чл. 281 ГПК, а в приложеното към нея изложение се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните за допускане на касационно обжалване, приема следното:

Първоинстанционният съд е приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество, частично е уважил иска за обезщетение за неимуществени вреди и е приел за основателно възражението за съпричиняване, като е определил 60 % съпричиняване от страна на ищеца.

Предвид влязлото в сила решение на Варненски окръжен съд в частта, с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен частично за сумата в размер 22 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.06.2020г. до окончателното плащане, като необжалвано, въззивният съд е приел, че искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е доказан по основание: извършен е деликт – настъпило на 28.12.2017г. ПТП, причинено от Т. Т. Д. при управление на лек автомобил „О. В“ с рег. [рег. номер на МПС], противоправност и вина, налице е валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, настъпило е застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

Въз основа на направената съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и заключение на съдебно-медицинската експертиза съдебният състав е установил, че в резултат на процесното ПТП ищецът М. Г. Е. е получил средна по тежест черепно-мозъчна травма, застрашавала временно живота на пострадалия - разкъсно-контузна рана в лява париетална област, охлузвания на кожата на носа и лицето, фрактура на лява орбита и на носните кости, фрактура на лява темпорална кост и ляв максиларен синус, фрактура на черепната основа с пневмоцефалия, травматичен субарахноидален кръвоизлив, мозъчна контузия средна степен; получените травми са довели до увреждане на главния мозък, изразяващо се в мозъчна контузия и травматична черепно субарахноидална хеморагия, като с оглед на продължителното безсъзнателно състояние временно са били нарушени функциите на главния мозък. Към момента на извършения от вещото лице проф. д-р С. К. К. преглед на пострадалия ищец са констатирани характерни оплаквания за посттравмения церебрастенен синдром, изразяващ се в периодично главоболие, световъртеж, обща отпадналост и лесна уморяемост, затруднено движение на лявата ръка в лява лакътна става, което ограничава възможностите му при трудова дейност и при обслужване, и накуцване при движение с левия крак. Според вещото лице до пълно възстановяване по отношение на церебрастенните оплаквания не може да се стигне, тъй като в главния мозък са настъпили необратими процеси, свързани с преживяната мозъчна контузия, при която настъпват структурни промени на мозъчното вещество, изразяващи се в разрушаване на мозъчни клетки и връзките между тях; унищожените мозъчни клетки не се възстановяват, заместват се от глиални клетки, които нямат функционалните възможности на невроните. Съобразно показанията на свидетеля Д. Г. е прието, че наред с претърпените физически болки от травмата на главата, ищецът е получил и психическа травма, довела до отрицателна промяна в начина му на общуване, работата и социалните контакти.

За да определи обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер 110 000 лв., въззивната инстанция е съобразила вида на причинените на ищеца увреждания, изживяното по време и след произшествието, изключително негативното му отражение във физически, психологически и емоционален план, периода на лечение на ищеца, обстоятелството, че лечението не е приключило, невъзможността за пълно възстановяване, времето, през което ищецът е бил затруднен да се обслужва самостоятелно, да се движи нормално, което безспорно е довело до дискомфорт и затруднение в ежедневието. Съдебният състав е взел предвид, че наличието на средно увреждане на мозъка, довело до временна опасност за живота и продължителен период на възстановяване, обуслява извода за висок интензитет на болките и страданията, изпитани от М. Е.. Отчел е също, че болките и страданията във физически, психологичен и емоционален план не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това, като повече от три години и половина след произшествието ищецът все още е ограничен във възможността да води пълноценен живот. Съобразил е момента на причиняване на увреждането – датата на процесното ПТП, и динамика в икономическата конюнктура, която е в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди.

Във връзка с релевираното от ответника в срока за отговор на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице, изразяващо се в допуснати груби нарушения на правилата за движение по пътищата – ищецът е управлявал конска каруца след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта 2.43 промила, не е бил облечен със светлоотразителна жилетка и отзад на каруцата не е имало светещо тяло и светлоотразители, въззивната инстанция е обсъдила заключението на съдебната авто-техническа експертиза, показанията на свидетеля Т. Д. и влязлото в сила решение № 82/04.12.2019г. по НАХД № 233/2019г. на Pайонен съд Н.П.В основа на посочените доказателства съдебният състав е приел, че процесното ПТП е реализирано при условията на съпричиняване от страна на пострадалия М. Е. – ищецът е управлявал пътно превозно средство /ППС/ с животинска тяга с концентрция на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда /2.43 промила/, като по този начин е нарушил правилата за движения по пътищата, предвидени в чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, чл. 71, ал. 1 ЗДвП и чл. 106, ал. 2 ЗДвП; в момента на инцидента управляваната от пострадалия каруца се е движила по-близо към осевата линия, на около 0, 50 м., в нарушение на задължението да се движи възможно най-вдясно по платното за движение, предвидено в чл. 15, ал. 1 ЗДвП. Допуснатите от ищеца нарушения на правилата за движения по пътищата са допринесли за настъпване на процесното ПТП - липсата на светлина и светлоотразители на управляваното от пострадалия ППС е довела до невъзможност то да бъде забелязано навреме и водачът на лекия автомобил да разполага с достатъчно време за спиране; състоянието на водача с концентрация на алкохол в кръвта далеч над допустимата е обусловило и неспазване на задължението му съгласно чл. 106, ал. 1 ЗДвП да направлява непрекъснато животните, така че да не създават пречки и опасности за движението; като не е управлявал каруцата възможно най-вдясно на лентата за движение, а е бил на осевата линия, пострадалият не е дал възможност на водача на лекия автомобил да я заобиколи при наличието на насрещно движение. Предвид изложените съображения въззивният съд е направил извод, че значителен принос за крайния резултат има поведението на ищеца, допуснал множество нарушения на правилата за движение. Доколкото липсва насрещна въззивна жалба от застрахователя, съдебният състав е възприел определения от първоинстанционния съд размер на съпричиняване от страна на пострадалия ищец в размер 60 %.

Предвид приетия размер на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди 110 000 лв. и с оглед определения принос на пострадалия, обезщетението е намалено с 66 000 лв. и искът е уважен за сумата 44 000 лв., като с въззивното решение са присъдени допълнително още 22 000 лв.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Въпросите, свързани с приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при преценката за съпричиняване на вредоносния резултат, са релевантни за спора, тъй като са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция.

Посочените в т. I от изложението материалноправни въпроси са относими към критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, но по отношение на тях не е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото същите са решени в съответствие с константната практика на ВКС. По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4/23.12.1968г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде променяна. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените физически и морални страдания, интензитета и продължителността на болките и страданията, възрастта на пострадалите и други относими обстоятелства. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и се е съобразил с характера и степента на уврежданията, временно опасни за живота, физическите и психическите последици, продължителността на болките и страданията, продължителния възстановителен период, който още не е приключил, периода, през който ищецът не е могъл да се обслужва самостоятелно, причинения дискомфорт, промяната в начина на общуване, работата и социалните контакти на ищеца, невъзможността да се стигне до пълното му възстановяване. Съобразно задължителната практика въззивната инстанция е обсъдила и анализирала конкретните за случая обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им е определила размера на дължимото обезщетение съобразно критериите за „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Формирана е трайно-установена практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора множество решения, както и в решение № 177/27.10.2009 г. по т. дело № 14/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 59/29.04.2011 г. по т. дело № 635/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 151/12.11.2013г. по т. д. № 486/2012г. на ВКС, ІІ т. о. и други съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчитат икономическата конюнктура и лимитите на застрахователна отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по чл. 226 КЗ отм. във връзка с § 27 ПЗР КЗ отм., чл. 266 КЗ отм. и чл. 492 КЗ като проявна форма на обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието и увреждането. Като е преценил, че процесното ПТП, в резултат на което са причинени на ищеца неимуществени вреди, е настъпило на 28.12.2017г., отчел е установените по делото факти и обстоятелства и е определил обезщетение в размер 110 000 лв., съобразил е обществено-икономическите условия в страната и лимитите като тяхна проявна форма, въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС. Различният изход на споровете по други решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, се дължи на конкретните факти и обстоятелства по всеки отделен случай, установени с различни доказателствени средства по всяко отделно дело.

Формулираните в т. II от изложението материалноправни и процесуалноправни въпроси са относими към приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказването на приноса за увреждането от страна на пострадалия и преценката за приноса на всеки участник в движението. По тези въпроси въззивният съд не се е отклонил от формираната по тях трайноустановена практика на ВКС, обективирана в множество решения на ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ВКС, ТК, IІ т. о., решение № 43/16.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на ВКС, ТК, IІ т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 117/08.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 64/16.05.2019 г. по т. д. № 1781/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о.; решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 33/04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 96/15.10.2012 г. по т. д. № 936/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 39/16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 71/08.08.2016 г. по т. д. № 36/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о.; решение № 141/31.08.2017 г. по т. д. № 2272/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 34/15.07.2019 г. по т. д. № 1562/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 60104/29.06.2021 г. по т. д. № 1353/2020 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 60023/02.08.2021 г. по т. д. № 2956/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., цитираните от касатора и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Според константната практика на ВКС възражението за съпричиняване следва да е конкретно въведено от ответника в срока за отговор на исковата молба и доказателствената тежест за осъществяване на твърдените нарушения на правилата за движение от страна на пострадалия се носи от ответното застрахователно дружество. За определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото при ПТП лице е от значение съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на увреждащото моторно - превозно средство, въз основа на която съдът следва да определи обективния принос на всеки от участниците в конкретното ПТП. При определяне на наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице при ПТП е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на увреждащото моторно-превозно средство, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния принос на всеки от участниците в конкретното ПТП. При преценка поведението на пострадалия решаващият съд следва да има предвид, както нарушенията на правилата за движение по пътищата, допуснати от водача на съответното МПС, така и задълженията на участниците в движението. При преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се отчита не само фактът на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. След съпоставяне на поведението и действията на всички участници в съответното ПТП и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, съдът следва да определи конкретния принос за причиняване на съответното ПТП и вредоносния резултат на всеки един от участниците и да разпредели отговорността за причиняването на деликта.

В съответствие с константната практика на ВКС въз основа на събраните доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка съдебният състав е изяснил механизма на настъпване на процесното ПТП, определил е приноса на всеки от участниците, направил е извод за съпричиняване на вредоносния резултат, като е определил съпричиняване от страна на пострадалия ищец в размер 60 % и е редуцирал съразмерно размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди. Въззивният съд е извършил преценка на събраните в производството доказателства и въз основа на тях е приел за доказано, че поведението на пострадалия е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, като именно ищецът има значителен принос за крайния резултат. Предвид изложените съображения, настоящият състав намира, че не е осъществена поддържаната от касатора допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Варна.

Предвид липсата на твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Апелативен съд Варна в обжалваната му част.

С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът трябва да заплати на ответното застрахователно дружество юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер 200 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 105 от 12.10.2021г. по в. гр. дело № 330/2021г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение в частта, с която е потвърдил решение № 87 от 01.04.2021г. по т. дело № 948/2020г. на Окръжен съд Варна, Търговско отделение в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Г. Е. срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, [населено място] иск за заплащане на сумата над 44 000 лв. до пълния предявен размер 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 28.12.2017г., причинено виновно от Т. Т. Д. като водач на лек автомобил „О. В“, ДК [рег. номер на МПС], застрахован по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и за разликата над 88, 30 лв. до пълния предявен размер 328, 30 лв. - обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 12.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата на основание чл. 432, ал. 1, чл. 429, ал. 3 КЗ във връзка с чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.

ОСЪЖДА М. Г. Е. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], област Варна, [улица] да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 200 лв. /двеста лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.