разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр. дело N 5422/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Л. С. А.,чрез пълномощника му адв. В. В., срещу решение № 973/20.05.2013 г. по гр. д.№ 139/2013 г. на Софийски апелативен съд.

Ответникът по касационната жалба А. „М.” в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител главен юрисконсулт И. О., я оспорва.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г. о. констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение от 12.10.2012 г. по гр. д.№8965/2010 г. на Софийски градски съд, 13 състав и е присъдил разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв.С него като неоснователни са отхвърлени предявените от касатора искове: по чл. 49 ЗЗД за сумата 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 80 000 лв. обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконно уволнение ; по чл. 86 ЗЗД за сумата 10 000 лв. мораторна лихва върху претенцията за имуществени вреди за времето от 26.02.1996 г.-29.07.2008 г. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че касаторът е уволнен от заеманата от него длъжност „заместник –началник на Столична митница” на 26.02.1996 г. въз основа на чл. 188 ал. 1 т. 5 КТ. С решение, постановено по гр. д.№2993/1996 г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 08.05.2008 г., уволнението е признато за незаконно, възстановен е на заеманата длъжност и му е присъдено обезщетение въз основа на чл. 225 ал. 1 КТ за шестмесечен период, през който е останал без работа, с начало 26.02.1996 г., в размер на...