О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1681

гр.София, 08.04.2024г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова гр. д.№ 3462/2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ищците Е. Х. В. и В. Х. В., чрез адв. Н. Д., и на ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ ЕАД, чрез адв. В. П., срещу решение № 361/22.03.2023г. по в. гр. д.№ 2626/22г. по описа на САС, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваните части, са уважени предявените искове по чл. 432, ал.1 КЗ до размери от по 150 000 лева и са отхвърлени за разликата до пълните предявени размери от по 250 000 лева.

Касаторите ищци обжалват решението в частта, с която исковете им са отхвърлени, като изтъкват оплаквания за неговата неправилност. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК няколко въпроса, които касационната инстанция обобщава до този за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 432 КЗ и за дължимата от съда тяхна съвкупна преценка. Въпросът се поставя в контекста на касационните оплаквания за неотчитане от въззивния съд на следните обстоятелства, относими към справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди: общественото положение и значимостта на фигурата на починалия за неговите наследници – ищците; интензитета на духовната и емоционална връзка между ищците и баща им, обусловена и от пола на първите и крехката им възраст; дълбокото отражение на загубата върху психиката на децата; инфлационните процеси в страната и лимитите на застрахователно покритие по застраховка ГО към 2020г.; размера на присъжданите обезщетения в сходни случаи, както и на оплакването за необоснованост на приетото, че липсата на съжителство в общо домакинство има значение за размера на обезщетението.

Касаторът ответник обжалва решението в частта, с която исковете са уважени за разликата над 50 000 лева до 150 000 лева, с доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал.2 ЗЗД. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК по следните въпроси:

1/ “При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на съда относно размера на обезщетението за обезвреда спрямо травматичните увреждания от ПТП, длъжен ли е въззивният съд да обсъди въз основа на въведените от страните оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя, съгласно чл. 236, ал.2, вр. с чл. 235, ал.2 и ал.3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми?“

2/ „Следва ли мотивите на въззивното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички възражения и доводи на страните и обосновани мотиви защо съдът счита доводите и възраженията за неоснователни?“

Касационните жалби са допустими, а по исканията за допускане на касационно обжалване съдът приема следното:

За да постанови решението си, въззивната инстанция е извела като спорни пред себе си обстоятелствата за размера и вида на претърпените от ищците неимуществени вреди, както и за наличието или липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, но само досежно съпричиняването от неправилно извършена маневра обратен завой, при която същият е предприел движение назад.

По първото обстоятелство е приел, че оплакванията и на двете страни, съответно за занижен / завишен размер са неоснователни, защото от съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява, че починалият Х. В. В. е бил подкрепящ и съпричастен към нуждите на ищците родител, на чиято издръжка и грижи те са разчитали; внезапната му смърт е предизвикала у тях реакция на стрес, последвана от протрахирана реакция на траур, изразяващи се в тревожност, вътрешно напрежение, страхове с невротичен характер, нарушения в съня и страхове да заспиват и да остават сами, отричане на смъртта, фантазиране с преживявания на присъственост, идеализиране на обекта на загуба, подчиняване на мислите им изцяло на загубата, без възможност за редефиниране и възстановяване на функционирането; при В. В. няма заместващ образ, продължава вътрепсихичната преработка на факта, че загубата е невъзвратима; самооценката му е ниска, вероятна е благоприятна прогноза относно бъдещото му психично развитие, ако му бъде осигурена продължителна професионална подкрепа от подготвен психотерапевт; при Е. В., поради по-екстровертната му ориентация и по-ниската му възраст, при подходяща професионална психотерапевтична помощ, би могло да се очаква добра посока на психичното развитие, но за целта е нужно да се работи с момчето и за по-успешно справяне с учебните занимания, което би го направило по - уверен и в ежедневието; травмата от загубата на бащата не е преработена за краткия период от 2 години и половина; момчетата остро чувстват липсата на неговата подкрепа, независимо дали и доколко тя е била реална или въображаема и са склонни да обясняват много от неуспехите и несгодите си с неговото отсъствие от реалния им днешен живот; и при двете момчета е налице непреработена тежка психическа травма, свързана с внезапната загуба на баща им. За така установените вреди въззивният съд е счел обезщетението от 150 000 лева за справедливо за всяко от децата, независимо от основателността на възражението на ответника, че ищците са били на различна възраст и единия от тях е имал по –продължителен контакт с баща си преди да почине. То е счетено ирелевантно за вредите, които ищци търпят и ще търпят занапред.

При определяне на размера са отчетени: степента на привързаност на децата с баща им, на която не е повлиял факта, че не са живеели постоянно заедно; съвместното съжителство на майката с друг мъж и родено от нея негово дете през 2019г.; липсата на постоянно съжителство между майката и починалия, предвид брака му с друга жена, която не е знаела за съществуването на ищците; факта, че децата не са преки свидетели на инцидента, при който е загинал баща им, не са присъствали на ритуала по погребването му; липсата на стабилна семейна структура, с характерните за нея принадлежност, споделеност, откровеност, честност, сигурност и прогнозируемост на отделните звена от семейната система. Въззивният съд е отказал да се съобрази с размера на обезщетения, присъдени с цитирани от ищците съдебни решения, приемайки, че не касаят сходни хипотези. За неоснователно е счетено и възражението на ищците за съобразяване на инфлационните процеси при определяне на размера на обезщетението.

Единственото поддържано с въззивната жалба на ответника възражение за съпричиняване - това от неправилно извършена маневра обратен завой, при която пострадалият е предприел движение назад, въззивният съд е определил като неоснователно с мотив, че макар Х. В. да е предприел неправилна маневра в нарушение на чл. 38 ал.4 от ЗДвП, тя не се намира в пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. Този извод е обоснован от допълнителното заключение на вещото лице на САТЕ и липсата на категоричен отговор какви биха били вредите при удар с други части на МПС.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

Поставеният от касаторите ищци въпрос - за прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, поради което отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В ППВС № 4/1968 г. и последователната практика на ВКС, намерила израз в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, са дадени разяснения, че понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС общи критерии, които в случай на смърт са родствената връзка с починалия, възрастта му, характеристиките на сложилите се приживе фактически взаимоотношения между пострадалия и починалия; продължителността и интензитетът на търпените болки и страдания и др. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Размерът на обезщетението следва да е съобразен с обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната, за които съответните нива на застрахователно покритие към момента на увреждането са само ориентир и нямат самостоятелно значение ( така решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., решение № 66 от 3.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II т. о. и решение № 242 от 12.01.2017 г. по т. д. № 3319/2015 г. на ВКС, II т. о. и др.). Справедливостта изисква също така сходно разрешаване на аналогични случаи, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези. Касационното обжалване по жалбата на ищците следва да се допусне за проверка дали въззивният съд се е съобразил с цитираните разрешения на задължителната практика на ВС и константната практика на ВКС, отчитайки значимите за приложението на чл. 52 ЗЗД в случая критерии.

По жалбата на ответника касационно обжалване не следва да се допуска по следните съображения:

Въпросите на касатора ответник касаят задължението на въззивния съд при постановяване на решението по спора да обсъди доводите и възраженията на страните и свързаните с тях доказателства и да мотивира изводите си по тях. В случая тези въпроси са поставени произволно, без връзка с конкретни оплаквания за нарушения на съдопроизводствените правила. Всички оплаквания на касатора ответник във връзка с приложението на чл. 52 ЗЗД по въззивната му жалба са единствено такива за правна необоснованост на изводите за справедливия размер на обезщетението (няма такива за неправилно установена фактическа обстановка), и всички те са обсъдени от въззивния съд. Обстоятелството, че преценката им в атакуваното решение не е намерила израз в намаляване на обезщетението, както е искал ответникът, не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Въззивният съд се е произнесъл мотивирано и по единственото поддържано пред него (с оглед оплакванията във въззивната жалба на ответника) възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия – чрез неправилно извършване на маневра обратен завой, със спиране и предприемане на движение назад. Друго, извън посоченото съпричинително поведение, не е било предмет на въззивен контрол и съответно не е станало предмет на обсъждане с въззивното решение. Отделно, по процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивния съд при мотивиране на акта си по съществото на спора да обсъди всички доводи, твърдения и възражения на страните и събраните доказателства, като подложи последните на самостоятелна преценка е формирана константната практика на ВКС, което принципно изключва допълнителния селективен критерий на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, на който се позовава касаторът ответник.

В обобщение, касационно обжалване следва да се допусне само по жалбата на ищците. Те не дължат държавна такса – освободени са от заплащането й, съгласно определение на първоинстанционния съд от 30.10.2020г. (лист 184 от делото на ОС Кюстендил).

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІІІ ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 361/22.03.2023г. по в. гр. д.№ 2626/22г. по описа на САС по касационната жалба на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ ЕАД.

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 361/22.03.2023г. по в. гр. д.№ 2626/22г. по описа на САС по касационната жалба на Е. Х. В. и В. Х. В..

Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: