Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията В. Ш. по административно дело № 1564 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП против Решение № 7646/17.12.2021 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. д. № 9061 по описа за 2021 г. на този съд. С решението е отменен РА № Р - 22221420003064 - 091 - 001/07.05.2021 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1128 от 26.07.2021 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността по чл.177 ЗДДС на "М. Т. БГ" ЕООД в размер на 12 376,66 лв. и са начислени лихви в размер на 2 750,30 лв. В полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 50 лева. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, т. к. е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди се, че при правилно установена фактическа обстановка, неправилно първоинстанционният съд е достигнал до извода за липсата на една от кумулативните предпоставки за реализиране на отговорността по чл. 177 от ЗДДС, а именно липсата на знание у получателя по доставката, че данъкът няма да бъде внесен в бюджета от доставчика. Излагат се подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на "М. Т. БГ" ЕООД и да остави в сила оспорения ревизионния акт. Претендират се разноски в общ размер на 1 794, 62 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции и държавна такса за касационното производство.
Ответникът "М. Т. БГ" ЕООД не взема становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е бил № РА № Р - 22221420003064 - 091 - 001/07.05.2021 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1128 от 26.07.2021 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, с който на "М. Т. БГ" ЕООД е ангажирана отговорността по чл.177 ЗДДС в размер на 12 376,66 лв. за дължим и невнесен данък върху добавената стойност от „С. Е. ЕООД по 38 фактури, издадени за данъчни периоди м.01 и м.02.2019г. и са начислени лихви в размер на 2 750,30 лв.
За да обоснове преценката си за основателност на жалбата, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:
"М. Т. БГ" ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 12 376,66 лв. по фактури, издадени от „С. Е. ЕООД за данъчни периоди м.01 и м.02.2019г. Предмет на доставките по тях са „префактуриране на ремонт на МПС“, „наем по договори за МПС-та..“ /за м.01.2019г. и за м.02.2019г./, „наем за база за месец“, „такса обслужване по договор“, „комплексно почистване на композиция“.
„С. Е. ЕООД е включило горепосочените фактури в отчетните си регистри, като с влязъл в сила РА №Р-22221419006253-091-001/04.01.2020г. в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит на дружеството са установени задължения по ЗДДС в размер на 307 848,22 лв.
В хода на ревизията е констатирано, че през ревизирания период справките декларации по ЗДДС, както на получателя, така и на доставчика и неговите подизпълнители са подавани от един IP адрес, дружествата имат един и същ адрес на управление и адрес за кореспонденция, използват и си отдават под наем една и съща производствена база. Ревизиращите са намерили за относим и факта, че по доставките не са извършени плащания. При тази фактическа установеност ревизиращият екип е приел, че са налице всички елементи от фактически състав на чл. 177, ал.2, предл. първо ЗДДС, обуславящ ангажиране н отговорност на получателя по доставките. Заключението, че получателят е знаел, че дължимият данък няма да бъде внесен от доставчика е мотивирано с липсата на плащане по доставките, общия IP адрес, адрес на управление и адрес на кореспонденция на двете дружества, Отчетено е още, че двете дружества ползват и си отдават под наем една и съща производствена база.
За да отмени ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентни органи и в предвидената форма, но в несъответствие с материалния закон. След съвкупен анализ на събраните доказателства съдът е приел, че не са доказани предпоставките за осъществяване по отношение на ревизираното лице на отговорност по чл.177 от ЗДДС, тъй като не се установяват данни, касаещи взаимоотношенията между страните, от които безспорно да се установява знание, че данъкът няма да бъде внесен или други подобни обективирани в действителността факти, сочещи на знание у получателя за намерението на доставчика да не изпълни задължението си към бюджета. Фактът, че двете дружества ползват и отдават под наем една и съща производствена база е свързано с търговската им дейност, поради което е логично да имат един същ адрес за кореспонденция. Фактът, че използват един IP адрес също не може да обоснове извод, че РЛ е участвал активно в търговската дейност на доставчика и е знаел, че данъкът няма да бъде внесен. По отношение липсата на разплащане по фактурите, съдът е приел, че разплащането не е елемент от фактическия състав на отговорността по чл.177 ЗДДС.
Решаващият извод на съда е, че отговорността на жалбоподателя по чл.177, ал.2, предл. първо ЗДДС е ангажирана без основание и ревизионният акт е незаконосъобразен.
Решението е неправилно.
Визираната в чл.177 ЗДДС отговорност цели преодоляване на злоупотреби с ДДС чрез създаване на отговорност на лица, различни от платците на данъка. Предвидена е такава на получателя по облагаемата доставка. В настоящия случай е ангажирана отговорността на получателя "М. Т. БГ" ЕООД, поради невнасянето на дължимия ДДС от неговия контрагент „С. Е. ЕООД – доставчик по процесните фактури.
Разпоредбата на чл.177, ал.1 ЗДДС регламентира солидарна отговорност на регистрирано лице - получател по облагаема доставка за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото първият е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Нормата на чл.177, ал.2 ЗДДС сочи, че отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл.117-120 ДОПК. По аргумент от ал.3 на чл.177 ЗДДС за целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчния период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната.
За да се ангажира солидарната отговорност на получателя по чл.177, ал.2, предл. първо ЗДДС следва да се установят главно и пълно всяка една от предвидените във визираната разпоредба предпоставки и то към момента на извършването на сделката. Доказателствената тежест за това лежи върху органа по приходите, а дължимата преценка е конкретна и е обусловена от добросъвестността на получателя, анализирана въз основа на обективните данни относно предприетите от него разумни стъпки във връзка с предотвратяване на риска от злоупотреби.
В случая между страните са безспорни обективните елементи от фактическия състав по чл.177, ал.2, предл. първо ЗДДС – наличието на облагаеми доставки от „С. Е. ЕООД, ползването на правото на данъчен кредит по тях от "М. Т. БГ" ЕООД и невнасянето ефективно на дължим данък като резултат за процесните данъчни периоди от прекия доставчик. При установеност на предпоставките по чл.177, ал.1 ЗДДС, първоинстанционният съд правилно е приел, че спорът между страните се концентрира върху субективния елемент от фактическия състав по чл.177, ал.2, предл. първо ЗДДС – знанието на получателя, че данъкът няма да бъде внесен. В тази връзка първоинстанционният съд не е уточнил, че доставчикът "М. Т. БГ" ЕООД е включил в подадените справки декларации по ЗДДС за процесните данъчни периоди издадените и получени от него фактури, като от дължимия ДДС е приспаднал данъчен кредит по фактурите, издадени му от трети лица в качеството му на получател. Така за всички релевантни данъчни периоди той е декларирал ДДС за възстановяване, като впоследствие, с влязъл в сила ревизионен акт от 04.11.2020г., правото на приспадане на данъчен кредит в качеството му на получател е отречено, а от там е формирано заключението, че дължимият данък за съответния данъчен период не е внесен.
В случая с включването на неправомерно начисления данъчен кредит в резултата за периода „С. Е. ЕООД се домогва да неутрализира именно начисления и изискуем от него ДДС по фактурите, издадени на „М. Т. БГ“ЕООД, при което именно начисленият по тези фактури данък е и невнесен от издателя на фактурите. Получателят не само, че не е заплатил стойността по фактурите, но е упражнил право на приспадане на данъчен кредит.
В тази връзка следва да се изследват действителните отношения между търговците, като според настоящия състав те надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател. Установените обективни данни сочат, че получателят и доставчика използват и отдават под наем една и съща производствена база, при което е налице тясна обвързаност между тях, необхваната от хипотезите на 1, т.3 от ДР на ДОПК, но изразяваща се в ползване на общи складови обекти, общи адреси за кореспонденция, общо счетоводно обслужване, общ IP адрес.
Така изложените обстоятелства, сочат че по отношение на РЛ и доставчика съществува обвързаност, която надхвърля рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател, като в трайната си практика ВАС е приел, че тези отношения са показателни за наличието на знание у получателя, че начисления данък по фактурите няма да бъде внесен.
По изложените съображения касационният съд намира касационните оплаквания за основателни. Изводът от установените обективни факти, според преценката им от настоящия състав е, че знание по смисъла на чл.177, ал.2, предл. първо ЗДДС, е доказано. Като е достигнал до различен краен извод административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество на спора, с което жалбата на "М. Т. БГ" ЕООД срещу ревизионния акт да бъде отхвърлена.
При този изход на спора касаторът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на по 1794,62 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции и държавна такса за касационното производство.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК във вр. с чл.160, ал.7 ДОПК, Върховният административен съд, осмо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 7646/17.12.2021 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. д. № 9061 по описа за 2021 г. на този съд.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "М. Т. БГ" ЕООД срещу РА № Р - 22221420003064 - 091 - 001/07.05.2021 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1128 от 26.07.2021 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността по чл.177 ЗДДС на "М. Т. БГ" ЕООД в размер на 12 376,66 лв. и са начислени лихви в размер на 2 750,30 лв.
ОСЪЖДА "М. Т. БГ" ЕООД, [ЕИК], да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП сумата от 1 794, 62 лв. (хиляда седемстотин деведесет и четири лева и шестдесет и две стотинки) лева, разноски по делото.
Решението е окончателно
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
секретар:
Членове:
/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА