Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Г. ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ ТОДОР. С. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от съдията Д. С. по административно дело № 1580 / 2022 г.

Производството е образувано е по касационна жалба на министъра на енергетиката, действащ чрез процесуален представител Н. Т. – гл. експерт с юридическо образование, против Решение № 7581 от 15.12.2021 г., постановено по административно дело № 1388/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което касационният жалбоподател е осъден в седмодневен срок от влизане в сила на първоинстанционното решение да предостави на „М. К. ООД закупените конкурсни книжа за участие в неприсъствен конкурс за предоставяне на разрешение за проучване на скалнооблицовъчни материали, подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 6 от Закона за подземните богатства в площ „ТЕРЕС“, обявен със Заповед № Е-РД-16-697/02.12.2020 г. на министъра на енергетиката.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилно прилагане на материалния закон относно заключенията на първоинстанционния съд, свеждащи се до изчисляване на преклузивния срок за закупуване на конкурсни книжа. Претендира се отмяна на процесното съдебно решение като неправилно и постановяване на друго, с което да бъдат потвърдени действията на длъжностните лица от Министерство на енергетиката, представляващи фактически действия за отказа относно продажба на конкурсна документация на „М. К. ООД.

Ответникът – „М. К. ООД, представлявано от А. Х. – управител, е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение, постановено на основание чл. 256, ал. 3 от АПК, Административен съд София-град е осъдил министъра на енергетиката в седмодневен срок от влизане в сила на решението да предостави на „М. К. ООД, закупените конкурсни книжа за участие в неприсъствен конкурс за предоставяне на разрешение за проучване на скалнооблицовъчни материали, подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 6 от Закона за подземните богатства (ЗПБ), в площ „Терес“ с размер 1,00 кв. км., разположена в землището на [населено място], община Мездра, област Враца, обявен със Заповед № Е-РД-16-697/02.12.2020 г. на министъра на енергетиката.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че срокът от 14 дни за закупуване на конкурсни книжа, определен с т. 5 от Заповед № Е-РД-16-697/02.12.2020 г. на министъра на енергетиката (публикувана в бр. 107 от 18.12.2020 г. на Държавен вестник), е изтекъл на 04.01.2021 г. Отказът на председателя на конкурсната комисия да извърши фактическо действие по силата на закона, като на 04.01.2021 г. предостави закупената конкурсна документация на пълномощника на дружеството, е в нарушение на чл. 60, ал. 5 и ал. 6 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, и е незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно.

От доказателствата по делото се установява, че на 04.01.2021 г. „М. К. ООД е наредило превод на сумата от 500.00 лв. в полза на получателя – Министерство на енергетиката, с основание за плащането „закупуване на конкурсни книжа, подземни богатства пл. Терес“. Върху платежното нареждане е изписан на ръка следния текст: „Документацията не може да бъде продадена, тъй като срокът за закупуване е изтекъл“, като е положен подпис и е посочена дата – 04.01.2021 г. Цитираното волеизявление е направено от председателя на конкурсната комисия. От данните по делото се установява, че представител на дружеството е посетил Министерство на енергетиката на 04.10.2021 г., за да получи документацията, но служител на министерството му е отказал поради изтичане на срока.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилно извършено изчисление на преклузивния срок за закупуване на конкурсни книжа.

Производствата за предоставяне на разрешение за търсене и за проучване на подземни богатства чрез конкурс или търг, по своето естество, са административни. След като в Закона за подземните богатства липсва специално правило, срокът по чл. 43, ал. 3, т. 3 от него за закупуване на конкурсните или тръжните книжа следва да се брои по общите правила, приложими в административните производства.

В българската правна система е възприето процесуалното броене на сроковете по дни да се извършва от деня, следващ деня на възникване на съответното право или задължение (чл. 41, ал. 3 от Закона за нормативните актове, посочената от първоинстанционния административен съд разпоредба на чл. 60, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 22, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и др.). В случая релевантното събитие – откриването на производството за предоставяне на разрешение за проучване на скалнооблицовъчни материали чрез обявяване на неприсъствен конкурс, е с дата 18.12.2020 г., когато при спазване на чл. 43, ал. 4 от ЗПБ е извършено публикуването в Държавен вестник, бр. 107 на Заповед № Е-РД-16-697/02.12.2020 г. на министъра на енергетиката. Денят, в който събитието е възникнало – 18.12.2020 г., не се брои като част от 14-дневния срок, който започва да тече от следващия ден – 19.12.2020 г., и изтича в първия присъствен ден – 04.01.2021 г., понеделник.

От фактическа страна е безспорно обстоятелството, че на 04.01.2021 г. административният орган, чрез съответното длъжностно лице, е отказал да извърши дължимото по силата на закона фактическо действие, като предаде на пълномощника на „М. К. ООД - гр. София закупените конкурсни книжа за участие в неприсъствения конкурс. Жалбата на дружеството е основателна и като я е уважил, Административен съд София – град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение:

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7581 от 15.12.2021 г., постановено по административно дело № 1388/2021 г. по описа на Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Ю. Т. п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА