Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. М. Членове: Х. К. А. М. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от председателя М. М. по административно дело № 1593 / 2022 г.

Производството е образувано по касационна жалба на ЕТ СИ ФАРМА С.МИТОВА, с [ЕИК] и адрес в гр. София, [жк], [адрес], подадена чрез адвокат пълномощник, против Решение № 5395/16.09.2021 г. на Административен съд С. Г. Трето отделение, 71 състав, постановено по адм. д. № 3893 по описа за 2021 г. на този съд. С решението е отхвърлено оспорването на търговеца срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК С1006 0040663/02.04.2021 г., издадена от Л. Х. началник Оперативни дейности София, в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. В полза на Националната агенция по приходите са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. От съдържанието на КЖ може да се извлече основание по чл.209, т.3 АПК неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Отделните оплаквания са посочени в КЖ. Съдът не съобразил нормата на чл.168, ал.1 АПК, т. к. не е изложил мотиви по въпроси от съществено значение за спора. Съдебното решение е необосновано, защото съдът формирал своите изводи без да обсъди намиращите се по делото доказателства. Поради технически проблем само периодичните отчети не са подавани редовно, няма загуба на данни. Според касатора, в случая не е констатирано противоправно поведение на ЕТ, препятстващо достигане на информацията до НАП. Не са укривани доходи и не е накърнен фиска. Моли за пререшаване на делото и присъждане направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по КЖ Началник отдел ОД в ГД ФК при ЦУ на НАП я е оспорил с доводи, поддържани в съдебно заседание от процесуален представител. Счита КЖ за недоказана. Моли за присъждане на разноски.

Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта, правилността на решението и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл.211 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

По делото е установено следното: На 25.03.2021 г. в 15,40 ч. на търговски обект аптека, находяща се в гр. София, ж. к. Свобода, бл.2, вх. А, стопанисвана от СИ ФАРМА С.МИТОВА, е била извършена проверка. Констатирано е, че търговецът в качеството си на задължено лице по смисъла на чл.3 от Наредба № Н 18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, не използва фискални установени системи за управление на търговската дейност, които да отговарят на изискванията за одобрен тип след 31 март 2019 година. По този начин е допуснато нарушение на пар.8, ал.1 ПР към наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н 18 от 2006 г. във вр. с чл.8, ал.1 от същата наредба и с чл.118, ал.4 ЗДДС. В обекта е било монтирано и въведено в експлоатация ФУ марка Датекс DP25KL, което не е от одобрен тип, а съгласно пар.71, ал.1 (Изм. И доп. ДВ, бр. ДВ, бр.26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) от ПЗР към НИД на Наредба № Н 118, лицата по чл.3, които са регистрирани по ЗДДС, не използват ЕСФП, ИАСУТД и софтуер за управление на продажби, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на наредбата в срок до 31. март 2019 година. В случая проверяваното лице е регистрирано по ЗДДС, но не използва ЕСФП, ИАСУТД и софтуер за управление на продажби, поради което с бездействието е нарушена нормата на чл.8, ал.2 от Наредба № Н -18 вр. с пар.71, ал.1 ПЗР към НИД на Наредба № Н 18. Констатирано е, че привеждането на дейността в съответствие с изискванията на нормативния акт не е било извършено в определения срок, а ЕТ е продължил да използва фискалното устройство, което не е одобрен тип. Отпечатаните от това устройство документи не съставляват фискални бонове, по аргумент, изведен от чл.118, ал.3 ЗДДС. Съставен е Протокол серия АА №0040663:25.03.2021 г., на основание чл.110, ал.4 вр. с чл.50, ал.1 ДОПК. Впоследствие и наложена процесната ПАМ запечатване на търговския обект аптека, находящ се в гр. София, ж. к. Свобода и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.2 и чл.187, ал.1 ЗДДС.

Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение споделя изцяло мотивите на административния съд, към които препраща, на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК. Видно е от съдебното решение, че първоинстанционният съд е обсъдил подробно фактите по делото, направил е съпоставка между установените обстоятелства и относимата нормативна уредба. Законосъобразно е преценено, че индивидуалния административен акт по чл.21, ал.1 АПК е издаден от компетентен орган, в писмена форма и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Фактическото основание за издаване на акта е установеното обстоятелство, че на 25.03.2021 г. в обекта на търговеца не е било монтирано, съответно не е действало ФУ от одобрен тип. Наличното ФУ не е одобрено от Българския институт по метерология.

Ако в наличното устройство е възникнал технически проблем както твърди жалбоподателят, то устройството е трябвало да бъде заменено своевременно с друго ФУ, което да е одобрено във връзка с дейността на ЕТ. В случаят, административният орган е наложил мярката в хипотезата на обвързана компетентност и вследствие констатираната липса на ФУ от одобрен тип. Обосновано е отбелязано от съда в първоинстанционното решение, че само поради намесата на приходните органи е преустановено използването на неодобрено ФУ.

Представената в касационното производство Резолюция за прекратяване на административнонаказателно производство № 600394 F607563/16.09.2021 г. не променя горните изводи, т. к. е относима към друг вид производство. Цитираното писмено доказателство не опровергава констатациите, съдържащи се в протокола по делото за използването по време на проверката на ФУ от неодобрен тип.

Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

Разноски: С оглед на резултата по делото и представеният списък по чл.80 ГПК, направеното искане от процесуалния представител на органа за присъждане на разноски в размер на 200 лева е основателно.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5395/16.09.2021 г. на Административен съд С. Г. Трето отделение, 71 състав, постановено по адм. д. № 3893 по описа за 2021 г. на този съд.

ОСЪЖДА ЕТ СИ ФАРМА С.МИТОВА, с [ЕИК] и адрес в гр. София, [жк], [адрес], да заплати на Националната агенция по приходите София разноски в размер на 200 лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ

/п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ