О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 826

София, 29.10.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ

гр. дело №3196/2018 година.

Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба.,вх.№6505/17.7.2018 г. подадена от адв. Л. К. – процесуален представител на ищцата В. Д. М. от [населено място], [община], област П., против въззивно решение №244/19.6.2018 г. по гр. д.№337/2018 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, г. к., с което е потвърдено решение №159/02.3.2018 г. по гр. д.№1432/2017 г. по описа на Пещерския районен съд, с което са отхвърлени предявените от В. Д. М. от [населено място], [община], област П., против Кметство Р., [община], област П., обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т.1-3 КТ.

Въззивната инстанция е приела, че „Дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на определено от него лице. Тази преценка следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд. При оспорване на наказанието съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебния контрол.

В случая, няма спор по делото относно наличието на съществувало валидно трудово правоотношение между страните по делото, като с издадената Заповед №49 от 29.11.2017г. е наложено дисциплинарно наказание уволнение, като е прекратено...