О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 160

София, 17.04. 2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова

гр. дело № 7082/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. К. П., [населено място], чрез пълномощника и адвокат М., срещу решение от 18.06.2014г. по гр. дело № 3963/2013г. на Софийския апелативен съд. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Поставят се следните въпроси: Следва ли да се счита за преклудирано възражението за изтекла давност, когато то не е релевирано от ответника в процес по иск с правно основание чл. 38а ЗЖСК и допустимо ли е разглеждането на такова възражение в последващ иск по чл. 108 ЗС между същите страни и за същия имот. Трябва ли съдът да се произнесе служебно по допустимостта на такова възражение, а оттук допустимо ли е въззивно решение, при което не е извършена такава проверка.Когато са налице две независими едно от друго основания за спиране течението на придобивната давност по чл. 115, б.”ж” ЗЗД при образувани в различен момент две дела между същите страни за предаване владението на същия имот, но на различно правно основание, то счита ли се, че давността е спряла да тече от завеждането на първото дело до постановяване окончателно решение по второто дело. Предявяването на иск по чл. 38а ЗЖСК срещу лице, което неоснователно претендира да е член кооператор,...