Р Е Ш Е Н И Е

№ 53

гр.София, 20.02.2015 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

четвърти февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: М. П

Б. И

при секретаря Р. П и прокурора

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 5406/ 2014 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение № 1276/ 18.11.2014 г. по настоящето дело по жалба на А. Н. Д. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 301 от 16.06.2014 г. по гр. д.№ 392/ 2014 г., с което са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] искове за заплащане на 6 105, 27 лв – възнаграждение за положен извънреден труд, 307, 32 лв за положен труд през официални празници и 282 лв за положен нощен труд.

Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос дължи ли работодателят възнаграждение за труда, положен от шофьор – международни превози в разрез с нормативно установените времеви ограничения за почивка, като за извънреден труд. Съдът намира, че извършените от работника административни нарушения в процеса на изпълнение на възложената работа нямат отношение към въпроса за заплащане на положения извънреден труд. Международните превози се извършват при спазване на определени изисквания относно организацията на времето за управление, залегнали в Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (A.) и Регламент (ЕО) № 561/ 2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година

за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (Е.) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (Е.) № 3820/85 на Съвета. Техните правила са транспонирани...