Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на първи ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Е. М. Членове: С. А. В. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 1669 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 6956 от 24.11.2021 г. по адм. дело № 3076/2021 г. по описа на Административен съд София град, първо отделение, 14 състав в частта, в която по жалба на А. Т. ЕООД е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22220619003015-091-001 от 29.10.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 122 от 22.01.2021 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София относно установени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на 135 211,86 лева главница и лихви, на основание чл. 73 а, чл. 86, ал. 1 и чл. 163 а ЗДДС, както и в частта, в която Национална агенция по приходите е осъдена да заплати в полза на А. Т. ЕООД разноски в размер на 2 767, 00 лева.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място, касаторът счита, че съдът неправилно е възприел определени констатации на органи по приходите, като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. На второ място, поддържа, че в съдебния акт са налице противоречиви мотиви във връзка с преценката на приетото по делото заключение по съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/. На следващо място, оспорва като неправилен и необоснован извода на съда за приложимост на чл. 73 а ЗДДС. Иска отмяната на решението в обжалваната му част и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата на дружеството срещу РА в съответната му част относно допълнително установените задължения по ЗДДС. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
О. А. Т. ЕООД, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Разгледана по същество е и основателна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ по жалба на А. Т. ЕООД е бил РА № Р-22220619003015-091-001 от 29.10.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 122 от 22.01.2021 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София относно допълнително определен корпоративен данък по ЗКПО за 2017 г. и 2018 г. в общ размер на 153 768,74 лева и лихви за забава в размер на 26 108,16 лева, както и относно установени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на 135 211,86 лева главница и лихви, на основание чл. 73 а, чл. 86, ал. 1 и чл. 163 а ЗДДС.
Съдът е отменил РА в частта относно задълженията по ЗДДС, като е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА в останалата част.
Предмет на касационна проверка е съдебният акт в отменителната част на РА.
В хода на ревизията е установено следното:
1.А. Т. ЕООД не е декларирал ВОП, а германският контрагент GRE-GRAND RIVER ENTERPRISES (DEUTSCHLAND) GMBH, VINDE813979432 е декларирал ВОД за периода 01.04.2018 г. 31.07.2018 г. в размер на 108 153,00 евро. Приложена е молба до данъчната администрация на германия, реф. № VAT_BG_031190_DE_rrrrrr_20190927_G_RI и е получен отговор, съгласно който стоките са закупени от MOB TECH S.R.O. от Словакия. Приложена е електронна кореспонденция за поръчката и обработката на транспорта. Транспортът е поръчан и заплатен от А. Т. ЕООД.
РЛ не е декларирало ВОП на стоки в размер на 91 256,00 евро, които са декларирани като ВОД от WORLD TOBACCO S.R.L., [заличен текст]. Съгласно получения отговор от данъчната администрация на Италия, италианското дружество е продало стоки необработен тютюн на А. Т. ЕООД. Стоките са натоварени на адреса на италианската компания ART SRT-SS90 BIS KM13-PADULI BENEVENTO. Превозвачът е К. Т. 93 ЕООД, [ЕИК]. Транспортът е поръчан и заплатен от А. Т. ЕООД. Фактурираната сума в размер на 91 255,50 евро, платената в размер на 90 837,00 евро/неплатената сума е в размер на 418,50 евро/ по сметка [заличен текст] с титуляр А. Т. ЕООД и са получени по сметка [заличен текст] с титуляр WORLD TOBACCO S.R.L.
Въз основа на тези констатации на основание чл. 86, ал.1 във връзка с чл. 67, ал. 2 ЗДДС е начислен ДДС /по недеклариран ВОП/, както следва:
- за данъчен период м.02.2018 г. върху ДО в размер на 118 986,83 лева по фактура № 2018.611/14.02.2018 г. с издател WORLD TOBACCO S.R.L е начислен ДДС в размер на 23 797,37 лева;
- за данъчен период м.04.2018 г. върху ДО в размер на 118 986,83 лева по фактура № 2018.624/06.04.2018 г. с издател WORLD TOBACCO S.R.L. е начислен ДДС в размер на 11 898,68 лева;
- за данъчен период от 01.04. 30.04.2018 г. върху ДО в размер на 72 750,79 лева по фактура № 90255786/12.04.2018 г. с издател GRE-GRAND RIVER ENTERPRISES GMBH е начислен ДДС в размер на 14 550,16 лева;
- за данъчен период м.05.2018 г. върху ДО в размер на 69 713,02 лева по фактура № 90257196/03.05.2018 г. с издател GRE-GRAND RIVER ENTERPRISES GMBH е начислен ДДС в размер на 13 942,60 лева;
- за данъчен период м.06.2018 г. върху ДО в размер на 69 268, 26 лева по фактура № 90260936/22.06.2018 г. с издател GRE-GRAND RIVER ENTERPRISES GMBH е начислен ДДС в размер на 13 853,65 лева.
2. В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на земеделски производители, извършили доставки към А. Т. ЕООД, като доставките / продажба на царевица/ попадат в обхвата на чл. 163 а ЗДДС.
При проверка на първичните счетоводни документи и проверка и анализ на СД по ЗДДС от ДЗЛ и регистри по чл. 124 ЗДДС дневник за продажби и дневник за покупки, е констатирано, че дружеството не е спазило разпоредбите на глава 19 а от ЗДДС и за м.03.2018 г. не са издадени протоколи по чл. 117, ал. 2 ЗДДС с начислен данък, и не са включени в отчетните регистри по чл.124 ЗДДС по посочените фактури, издадени от С. К. ООД, ЗП Н. К. и Агротератерм ООД.
Протоколите не са отразени и в счетоводството на РЛ за д. п. м.03.2018 г. или в някой от следващите периоди.
С РА е начислен ДДС на основание чл. 163 б ЗДДС: - в размер на 19 247,46 лева върху ДО в размер на 96267,30 лева във връзка с фактури, издадени от С. К. ЕООД през м.03.2018 г. ; - в размер на 5468,32 лева върху ДО в размер на 27 341,60 лева по фактури, издадени от ЗП Н. К. през м.03.2018 г. ; - в размер на 4 475,64 лева върху ДО в размер на 22 378,20 лева по фактури, издадени от Агротератерм ООД.
За да отмени РА в посочената част, съдът е приел, че процесните доставки попадат в приложното поле на чл. 73 а ЗДДС. Посочил е, че изводът на приходните органи относно това, че за 2018 г. РЛ не е водило счетоводство и няма данни доставките да са посочени в някой от регистрите по ЗДДС, не кореспондира с доказателствения материал по делото.
Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Разпоредбата на чл. 73 а ЗДДС /в действащата редакция/ предвижда, че при доставки, при които данъкът е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато доставчикът на стоката не е издал документ, който отговаря на изискванията на чл. 114, и / или получателя не разполага с документ п очл. 71, т. 2, 4 и 5, и/ или получателят не е спазил изискванията на чл. 72, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя.
В настоящия случай видно от констатациите в РД, данни за извършените доставки /описани по-горе/ са налични при контрагентите на ревизирания субект. Доставките по спорните фактури са реално извършени, като са представени доказателства както по изпратените запитвания до данъчната администрация на Италия и Германия, така и при извършените насрещни проверки на С. К. ООД, ЗП Н. К. и Агротератерм ООД.
В резултат на извършената съпоставка на проверяваните периоди на декларираните като закупени от РЛ стоки по приложение № 2 от ЗДДС и декларираните /продадените/ от доставчиците земеделски производители към дружеството стоки, е установено, че А. Т. ЕООД е укрило фактури за покупка на стока на обща стойност 132 627,10 лева и не е отчело последващи продажби на същите, както и не е декларирал ВОП на стоки на обща стойност 390 212,30 лева.
Установено е от приходните органи, че дружеството не е спазило разпоредбите на глава 19 а ЗДДС за д. п. м.03.2018 г. и не е издало протоколи по чл. 177, ал. 2 ЗДДС по изброените фактури, издадени от С. К. ООД, ЗП Н. К. и Агротератерм ООД, доколкото доставките попадат в приложното поле на чл. 163 а ЗДДС и данъкът е изискуем от получателя.
Констатациите на приходните органи за наличие на основание по чл. 86, ал.1 и чл. 163 а ЗДДС за начисляване на ДДС от получателя по гореописаните доставки се подкрепя и от заключението по ССчЕ, което е неправилно интерпретирано от решаващия съд. Вещото лице не е работило след проверка в счетоводството на РЛ, а е изследвало само доказателствата по делото. Констатирало е изрично, че от представените счетоводни справки може да се установи, че за 2018 г. А. Т. ЕООД не е водил счетоводна отчетност.
Липсват данни по делото доставките да са посочени в някой от регистрите по ЗДДС, което означава, че може да се приеме, че доставките са укрити и чл. 73 а ЗДДС не намира приложение.
От друга страна, няма упражнено право на приспадане на данъчен кредит от ДЗЛ, а предмет на спора е начисленият ДДС за периодите от м.02- м.06.2018 г. във връзка с доставки, по които получател е РЛ и същият се явява задължен да начисли ДДС /при ВОП и съответно, при доставки на стоки по приложение № 2 при условията на чл. 163 а ЗДДС/.
По отношение на стоките, предмет на ВОП, който не е деклариран от РЛ, съдът неправилно е възприел констатациите на приходните органи, съдържащи се на стр. 13 от РД относно наличието им към датата на дерегистрация на дружеството по ЗДДС /14.08.2018 г./. Данъчните органи се позовават на чл.111, ал. 1 ЗДДС, като по безспорен начин се установява, че РЛ не е декларирало процесните ВОП на стоки и не е ползвало право на приспадане на данъчен кредит за тях. За периода м.08.2018 г. няма подавана СД по ЗДДС и няма установени облагаеми доставки от РЛ.
По така изложените съображения, доводите в касационната жалба се явяват основателни и обжалваното решение като неправилно следва да се отмени, като се отхвърли жалбата на А. Т. ЕООД срещу процесния РА в посочената част.
С оглед изхода на спора, в полза на касатора следва да се присъдят поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3882,12 лева за всяка съдебна инстанция или общо в размер на 7 764,24 лева, както и разноски за заплатена държавна такса за образуваното касационно производство в размер на 1082,00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6956 от 24.11.2021 г. по адм. дело № 3076/2021 г. по описа на Административен съд София град, първо отделение, 14 състав в обжалваната му част, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Т. ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-22220619003015-091-001 от 29.10.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 122 от 22.01.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика гр. София относно установени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на 135 211,86 лева главница и лихви за д. п. м.02 м.06.2018 г.
ОСЪЖДА А. Т. ЕООД, [ЕИК] да заплати в полза на Националната агенция по приходите разноски в общ размер на 8846,24 лева за двете съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА
секретар:
Членове:
/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА