Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Г. П. от [населено място], приподписана от процесуален пълномощник, срещу решение № 1120 от 16.05.2017 г. по т. д. № 3058/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което по реда на чл. 294 ГПК се потвърждава решение № 73/14.07.2010 г. по т. д.№ 15/2010 г. на Софийски окръжен съд, ТО, 3 състав. С първоинстанционното решение е признато за установено, на основание чл. 694 ал. 1 ТЗ, по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност на[Фирма 1] /н/, несъществуването на приетите в производството по несъстоятелност по т. д.№ 1069/2008 г. на СОС вземания на М. Г. П. в размер на 57 407 лв., представляващи: обезщетение в размер на 7 407 лв. по т. 13.1 вр. т. 12.1, б. „е” от Договор за възлагане на управление, сключен на 05.03.2007 г. между М. П. и „Бизнес иновационен център СИМЕ” АД /чието предприятие е придобито от длъжника/, и обезщетение в размер на 50 000 лв. по т. 2 от допълнително споразумение от 16.04.2007 г. към същия договор.

Касаторът твърди недопустимост, евентуално неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Позовава се на неизпълнение на задължителните указания по приложението на закона, дадени с отменителното решение № 44/21.07.2015 г. по т. д.№ 4619/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.

По подробно изложени съображения моли въззивното решение да бъде обезсилено като недопустимо и производството по делото да бъде прекратено, а при извод за допустимост на предявения иск – да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, да се отхвърли предявеният от[Фирма 4] отрицателен установителен иск за несъществуване на вземанията на касатора към[Фирма 1] /в несъстоятелност/, в размер на 57 407 лв.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, заедно с доводите за недопустимост на решението, свързани със създадена сила на пресъдено нещо относно съществуването на процесните вземания, касаторът формулира изрично и следните правни въпроси, по които моли да бъде допуснато касационно обжалване: 1. Разпростира ли своята сила на пресъдено нещо решението, постановено по чл. 694 ал. 1 ТЗ по отношение на длъжника – прехвърлител на търговското предприятие по чл. 15 от ТЗ и върху неучаствалия в процеса длъжник – приобретател, ако прехвърлянето е извършено след предявяване на вземането при длъжника – прехвърлител /като необходимо условие за започване на исково производство/ и решението е влязло в сила преди приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция на длъжника – приобретател; 2. Задължителни ли са указанията на Върховния касационен съд в производството по чл. 290 ГПК за съдилищата, ако не са в повелителна форма; 3. Допустим ли е отрицателен установителен иск на ищец – кредитор на прехвърлителя и приобретателя, върху който се разпростира силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение по чл. 694 ал. 1 ТЗ при прехвърлителя, срещу приобретателя и кредитора, претендиращ сумите след влизане в сила на решението със сила на пресъдено нещо, без да се релевират факти и доказателства, възникнали след приключване на съдебното дирене във въззивното производство срещу прехвърлителя и новиране на вземането на приобретателя; 4. В производството по несъстоятелност при оспорване на вземане по договор за възлагане на управление, може ли трето лице да се позовава на нищожност с аргументи по чл. 26 и чл. 40 от ЗЗД; 5. Легитимиран ли е да предявява отрицателен установителен иск по чл. 694 ал. 1 от ТЗ в производството по несъстоятелност кредитор, чието вземане е прието под условие и след приключване на производството по установяване на съществуването му, същото е признато за несъществуващо. Твърди, че изводите на съда представляват разрешения по така поставените въпроси, дадени в противоречие с указанията в цитираното по-горе решение на ВКС, ТК, ІІ т. о. по т. д.№ 4619/2013 г.

В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК синдикът на[Фирма 1] /н/ изразява становище за основателност на искането за допускане на касационно обжалване, както и на касационната жалба.

Ответникът по жалбата -[Фирма 4] не е подал писмен отговор в срока по чл. 287 ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Изводите на въззивния съд за допустимост и основателност на исковата претенция са основани на следните установени по делото факти: С решение № 613 от 24.04.2008 г. по т. д.№ 617/2007 г. по описа на Врачанския окръжен съд е обявена неплатежоспособността на „Бизнес иновационен център СИМЕ” АД с начална дата - 30.06.2007 г. и е открито производство по несъстоятелност, като на основание чл. 635 ал. 2 ТЗ длъжникът и органите му на управление са лишени от правото да се разпореждат с имуществото на дружеството и това право е предоставено на временния синдик. Според справка в ТР и обявените актове във връзка с несъстоятелността на „Бизнес иновационен център СИМЕ” АД, ищецът[Фирма 4] е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност. С решение от 19.06.2009 г. по гр. д. № 919/2008 г. на Врачански окръжен съд, влязло в законна сила на 24.04.2012 г., на основание чл. 694 ТЗ е прието за установено по отношение на „Бизнес иновационен център СИМЕ” АД /н/ съществуването на вземания в полза на М. П. в размер и основания, идентични на процесните. Искът е бил предявен на 15.12.2008 г., като в производството по делото не е участвал ищецът по настоящия спор.

С решение № 816/29.12.2008 г. по т. д.№ 1069/2008 г. на Софийски окръжен съд е обявена неплатежоспособността на[Фирма 1] с начална дата 07.09.2008 г. и е открито производство по несъстоятелност. Претендираните от П. суми в производството по несъстоятелност на „Бизнес иновационен център СИМЕ” АД са предявени и в производството по несъстоятелност на длъжника[Фирма 1], включени са в съответния списък, възражението на ищеца по чл. 690 ал. 1 ТЗ е било оставено без уважение и списъкът е одобрен от съда по несъстоятелността. Според договор от 05.03.2007 г. за възлагане на управление, сключен между М. П. и „Бизнес иновационен център СИМЕ” АД, страните са постигнали съгласие ответницата като изпълнителен директор да управлява и представлява дружеството срещу определено месечно възнаграждение. Договорът се прекратява при фактическа невъзможност на изпълнителния директор да упражнява функциите си за срок повече от 60 дни – т. 12.1., б. „е“, като по силата на т. 13.1. в този случай дружеството следва да изплати на изпълнителния директор обезщетение в размер на три месечни брутни възнаграждения. С допълнително споразумение от 16.04.2007 г. е създаден нов чл. 14 за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв. на изпълнителния директор и в случай на лишаване от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото на дружеството при откриване на производството по несъстоятелност, вследствие на издадени от бившия изпълнителен директор записи на заповед.

С договор за прехвърляне на търговско предприятие от 18.07.2008 г., вписан в търговския регистър на 03.09.2008 г.,[Фирма 2] - заложен кредитор с обезпечение върху търговското предприятие на „Бизнес иновационен център СИМЕ” АД, е продал същото на настоящия ответник -[Фирма 1]. Видно от влязлото в сила решение № 1723 от 29.07.2015 г. по т. д. № 4029/2011 г. на САС е отхвърлен искът, предявен от синдика на „Бизнес иновационен център СИМЕ” АД /н./ срещу[Фирма 2] и[Фирма 1] /н./, за обявяване за нищожен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Бизнес иновационен център СИМЕ” АД /н/ на договора за прехвърляне на търговското предприятие по чл. 37 ЗОЗ вр. чл. 15 ал. 1 ТЗ, на основание чл. 646 ал. 1 т. 3 ТЗ. С протокол от 08.11.2008 г. М. П. и[Фирма 1] са констатирали задълженията на дружеството по договора за възлагане на управление и допълнителното споразумение с настъпила изискуемост. Страните са се споразумели изплащането на сумите да стане в срок до 31.12.2008 г.

Въз основа на горните факти съдът е приел, че в случая не е налице процесуална пречка за съществуването на правото на иск, поради разрешаване на спора с влязло в сила решение /чл. 299 ал. 1 ГПК/. Съобразявайки указанията на ВКС по т. д.№ 4619/2013 г., е преценил, че след като ищецът е бил кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на „Бизнес иновационен център СИМЕ” АД, то постановеното решение с правно основание чл. 694 ал. 1 ТЗ по гр. д. № 919/2008 г. на Врачански окръжен съд го обвързва, на основание чл. 694 ал. 4 ТЗ, със сила на пресъдено нещо в отношенията с това дружество. Това решение обаче не разпростира сила на пресъдено нещо и спрямо ответника по настоящото дело -[Фирма 1] /н./, т. к. прехвърлянето на предприятието на първото дружество в полза на второто е станало преди предявяване на исковата молба по гр. д. № 919/2008 г. и нормите на чл. 226 ал. 3 относно правоприемството в хода на процеса и съответно на чл. 298 ал. 2 ГПК са неприложими.

Предвид горното са разгледани основанията, изложени в исковата молба на[Фирма 4], за несъществуване на вземането. Съдът е приел, че ищецът не може да черпи права от нормата на чл. 40 ЗЗД, с оглед указанията на ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 5/2014 г., но може успешно да релевира нищожност на уговорките между М. П. и „Бизнес иновационен център СИМЕ” АД. По отношение на първото вземане за 7 407 лв. изводите на съда са, че се касае за уговорено обезщетение в случай на изпадане на самия изпълнителен директор във фактическа невъзможност да упражнява функциите си – хипотеза, която не може да се приравни с тази на лишаване на органите на дружеството в открито производство по несъстоятелност от правомощието им да се разпореждат с имуществото на длъжника въз основа на съдебно решение. По отношение на обезщетението в размер на 50 000 лв. по допълнителното споразумение към договора за управление е прието, че същото е нищожно, поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 пр. 3 ЗЗД. Мотивите са, че уговорката нарушава основни начала на договорното право, излизайки извън рамките на свободата на договаряне и автономията на волята /уговаря се обезщетение при липса на виновно вредоносно поведение на длъжника, което става изискуемо единствено в случай на откриване на производство по несъстоятелност/. Обсъдени са и доводите на М. П. за новиране на задължението от страна на приобретателя на прехвърленото предприятие, като е посочено, че такова новиране не е налице, с оглед разпоредбата на чл. 15 ал. 3 ТЗ.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.

1/ Липсват данни за вероятна недопустимост на решението, на основание чл. 299 ал. 2 вр. ал. 1 ГПК. На първо място следва да се посочи, че отговорът на правния въпрос в решението по т. д. № 4619/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. касае не допустимостта, а основателността на иска. На следващо място, в отменителното си решение съставът на ВКС е приел, че предходното решение по чл. 694 ал. 1 ТЗ може да се зачете при наличие на определени условия, а не, че въззивният съд е длъжен във всеки случай да го зачете. От приложеното гр. д. № 919/2008 г. по описа на ОС–Враца се установява, че липсва идентитет /или правоприемство/ между страните, както и че основанието на двете искови претенции, разбирано като фактически обстоятелства, на които те се базират, е различно, поради което нормата на чл. 299 ал. 2 ГПК, съгласно която повторно заведеното дело се прекратява от съда служебно, не може да намери приложение.

2/ Конкретно формулираните въпроси не отговарят на изискванията на чл. 280 ал. 1 ГПК за достъп до касация, изяснени с указанията на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, поради следното:

Първият правен въпрос не е обсъждан от съда и не е обусловил решаващата му воля в обжалвания акт, а и е бил извън спорния предмет по делото, тъй като указанията на касационната инстанция са били да се изследва, дали прехвърлянето на търговското предприятие е станало в хода на исковия процес по гр. д. № 919/2008 г. на Врачанския окръжен съд, а не в някакъв друг, предхождащ завеждането на това дело момент. Третият въпрос е относим изцяло към правилността на изводите в обжалваното решение, неподлежаща на контрол в производството по чл. 288 ГПК, че с предходното решение по чл. 694 ТЗ не е формирана сила на пресъдено нещо, валидна за настоящия спор. Същото важи и за поставения пети въпрос – той е основан на факти, които въззивният съд не е счел за осъществени /че вземането на ищеца в производството по несъстоятелност на ответното дружество е прието под условие, което не се е сбъднало, както и че вземането на ответника – физическо лице е било новирано/. Четвъртият въпрос е също по правилността на изводите на въззивния съд за нищожност на вземането от 50 000 лв. по договора за управление, като следва и да се посочи, че този въпрос изобщо не е бил предмет на решението по чл. 290 ГПК на ВКС по т. д.№ 4619/2013 г., а друга конкретна практика по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК не се навежда от касатора. Въпросът за приложението на чл. 294 ал. 1 изр. 2 ГПК е принципен, но както се посочи по-горе, не се установява неизпълнение на указанията на касационната инстанция, а и нито в отменителното решение, нито във въззивното се съдържат разсъждения, до каква степен решението на ВКС по чл. 290 ГПК е задължително за долната инстанция, за да могат те да си противоречат.

По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване се преценява като неоснователно, поради което и съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1120 от 16.05.2017 г. по т. д. № 3058/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: