Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационната жалба( частна жалба) вх. Nо 3257/02.06.2017 година на М. Х. К. от [населено място], починала в хода на производството и заменена от наследниците по закон – Д. В. ( съпруг) и Х. К. и Н. К. (деца), заявена чрез процесуалния представител адв.С. Х.- САК срещу въззивно Определение Nо 382 от 03.05.2017 год., имащо характер на решение, постановено по гр. възз. д. Nо 647/2016 година на ОС-Перник по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.

С посоченото определение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е обезсилил на Решение от 07.05.2015 година по гр. д. № 738/2014 година на РС Радомир и е прекратил производството по гр. в.д. Nо 647/2016 година на ОС-Перник.

Решаващите мотиви на съда да приеме, че решението на първата инстанция подлежи на обезсилване е констатацията, че „ съдът не е сезиран с надлежно предявен иск“ предвид на това, че искът е по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, но се претендира земеделски имот, индивидуализиран по площ и граници към настоящия момент по КВС а не с индивидуализиращи белези към момента на внасянето ми в ТКЗС, без съответствие по площ и местонахождение с имота на наследодателя“, петитумът не е приведен в съответствие с фактическите обстоятелства и исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Наред с това, съдът приема, че за ищцата по делото липсва правен интерес от производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ поради липсата на инициирано административно производство за възстановяване на земеделския имот по реда на ЗСПЗЗ и невъзможността да се инициира такова.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното определение (решение ) е неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила при обсъждане на събраните доказателства и необоснованост на изводите на съда съобразно начина на индивидуализация на имота за липсата на правен интерес от предявяването на иска, основания за обжалване по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.

Искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК ( редакция до изм. ДВ. бр. 86/2017 год.) се обосновава с довод, че по въпросите: 1./ Как следва да се индивидуализира имот по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ -по описанието му към момента на обобществяване, по КВС или по друг начин; 2./ Допустимо ли е да се опише имота по няколко начина, по различните планове и към различни моменти; 3./Води ли описанието му по стари граници и по КВС до нередовност на исковата молба ; 4./ Допустимо ли е описанието на имота към момента на обобществяването (по начин на трайно ползване, местност, площ, граници и съседи) да се отнася към КВС и към настоящия момент, за да се установи площта на припокриване на имотите на двете страни, въззивният съд е произнесъл решението си в противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 18 от 02.02.2016 година по гр. д. № 4592 от 2015 год. на II г. о. на ВКС.

Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа и на „допълнително „ основание по чл. 280, ал. 1 ГПК а именно очевидно несправедливо с довод, че явно необоснованите констатации на съда досежно индивидуализацията на имота, са довели до погрешни правни изводи за липсата на правен интерес от предявяване на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и за невъзможност, съобразно изложението в исковата молба и петитума, да се даде друга правна квалификация на спора, по която съдът да се произнесе. Твърди се, че съдът не е изследвал въпроса дали имота на ищцата е следвало да бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ, предвид че е останал за лично ползване на наследодателя й в периода на колективизация, което е от значение за допустимостта на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, както и за действителността на решението на поземлената комисия и е релевантен за преценката за реда, по който се търси защита на спорното право - този по ЗСПЗЗ или по общия ред с иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Цитира се практика в подкрепа на тези доводи.

В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от ответницата по касацията И. С., с който се оспорва наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за отмяна на обжалвания акт. Претендират се разноски.

Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал. 2 ГПК ( в редакция преди изм. ДВ бр. 86/2017 год.), намира:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу въззивно решение по предявени и разгледани искове, визирани в категорията на изключенията по чл. 280, ал. 2 т. 1 ГПК/ в посочената редакция на закона /, поради което се явява процесуално допустима.

Съобразно доводите в изложението по касационната жалба, настоящият състав на ВКС намира, че са налице релевираните предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК (в редакцията до изм. ДВ бр. 86/ 2017 год.) по изведения въпрос, доформулиран от касационния съд, за допустимостта на съдебното решение по иска по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ в хипотезите, когато описанието на спорния земеделски имот към момента на обобществяването (по начин на трайно ползване, местност, площ, граници и съседи) е отнесен към граници по действащата КВС относно спорната площта на припокриване с имот на страната –ответник по спора, по причина, че въззивният съд е произнесъл решението си в противоречие с цитираната практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 18 от 02.02.2016 година по гр. д. № 4592/2015 год. ВКС- II г. о.

Изведеното като основание за допускане на касационното обжалване „ очевидна несправедливост“ не е от категорията на основанията по чл. 280, ал. 1 т. 1-3 ГПК( редакция до изм. ДВ. бр. 86/2017 година ), поради което следва да се третира като наведени доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от страна на съда при постановяване на обжалваемия съдебен акт и които доводи следва евентуално да получат отговор с решението по същество на касационния съд.

При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи заплащане и на пропорционална държавна такса, която в случая е в размер на 50 лв. (петдесет лева ), платима в седмичен срок от съобщението по сметка на ВКС. При неизпълнение на задължението за заплащане на определената в срок ДТ, касационното производство ще бъде прекратено.

По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т. 1 /редакция до изм. ДВ бр. 86/2017 год./ и § 74 ПЗР ЗИД ГПК /ДВ бр. 86/2017 год. /, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба (частна жалба) вх. Nо 3257 от 02.06.2017 година на М. Х. К. от [населено място] /починала в хода на производството и заместена, на основания чл. 227 ГПК, от наследниците й по закон - Д. В. К.-съпруг, Х. Д. К.-син и Н. Д. К.- дъщеря, заявена чрез адв. С. Х. – САК срещу въззивно Определение /с характер на решение/ № 382 от 03.05.2017 година, постановено по гр. възз. д. Nо 647/ 2016 година на Окръжен съд-Перник.

УКАЗВА на касаторите задължението за заплащане на дължимата пропорционална държавна такса в размер на 50 лв. (петдесет лева ), платима в седмичен срок от съобщението по сметка на ВКС. При неизпълнение на задължението за заплащане на определената в срок ДТ, касационното производство ще бъде прекратено.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ……………………. 2019 година, за която дата страните да бъдат призовани по реда на чл. 289 ГПК, чрез публикация в ДВ.

Дадените указания за заплащане на пропорционалната държавна такса да се съобщят на касаторите чрез процесуалния им представител, както и последиците от неизпълнението им, като им се изпрати препис от настоящото определение на съда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: